А от няколко дни се чудя да отида ли утре за 2 дена на море или ме мързи.
Бири на работа
По темата - от няколко дни не спирам да мисля само за едно нещо и буца ми е заседнала в гърлото. Плаче ми се. В една от почивките отидох до магазин в близост, хипермаркет. Да блея, едва не се сблъсках с една възрастна дама. Извиних се няколко пъти и се заговорихме, възрастните хора обичат да си споделят и тя просто ми каза: “Аз дойдох да видя ако има нещо евтино, на промоция да си купя ама няма и сега си излизам, нали няма да ми направят проблем, че съм с торбичка, тя е празна, нищо не съм откраднала..” толкова ми стана мъчно, женичката беше отрудена, изгърбена, помагаше си с бастун ама въпреки тея неща ми се усмихваше, очите ѝ блестяха. Предложих ѝ да ѝ закупя неща, от които има нужда, категорично отказа, подаяния не била приемала и си продължи. След малко пак я засякох с едно малко пликче, похвали ми се, че на топлата витрина имало промоция и си взела две кюфтета за някакви стотинки и тая вечер щяла да има да вечеря. Аз отново ѝ предложих да напазарувам, щях после да ѝ помогна да ги занесе до тях, отказа. Предложих да ѝ закупя поне едно нещо, поне днескашната ѝ “вечеря” да е подарък от мен - пак не искаше.
Не знам защо го пиша и го разказвам, много ми е мъчно, много ми и тежи, ядосвам се, че е стигнала женицата до тук, ядосвам се, че трябваше все пак да ѝ взема някакви неща и да я догоня да ѝ ги дам, навън сигурно щеше да приеме...
Не знам защо толкова ме докосна тази история, още я мисля и ми е тежко, плаче ми се ...