За какво си мислите постоянно напоследък?

ЛемонДеси, не се обвинявай. Явно не си такъв характер, който да реагира на момента на такова поведение и това си е съвсем в реда на нещата. Не може да се насилваш да бъдеш такава каквато не си.

Аз например съм с къс фитил и такова нещо, дори отправено към друг би ме провокирало да реагирам със страшна агресия. Но аз съм така във всяка ситуация, направо пелена ми пада пред очите и ми идва отвътре да вдигна скандал. Изобщо не се замислям даже. Различни са хората и добре, че е така.

Не съм чула за осъден, а колко медици са бити... Тъжна държава сме, с абсолютно беззаконие..

Целенасочено ни мачкат да си повтаряме "Няма смисъл"
Едно дете от класа на дъщеря ми е подхванало смислена кауза, но друго непрекъснато му повтаря "Нали знаеш, че нищо няма да стане?" "Никой няма да ти обърне внимание" и все в този дух.
 А аз се възхищавам на това дете. На вярата му, на енергията му, на последователността му.
Като млада и аз бях такава

Ей това е най-жалкото. И спирам да мисля.

Сигурно медиците от страх не водят дела срещу побойниците.Такива изроди трябва директно да ги вкарват в затвор и да полагат общественополезен труд.За дълго време.В много държави при сигнал на спешният телефон,тръгват полицейска кола и пожарна,освен линейка.Които стигнат първи,те оказват първа помощ,но там са обучени.Тук нямам доверие на полицаите,съжелявам,но.....Питала съм на четири очи,как си покриват нормативите.Доста от тях са със наднормено тегло и тежко,тежко ходят като мутри.Ами,затварят си очите на такива проверки и така.По нашенски. Честно казано си мисля,че не могат да оказват първа помощ и,че нямат и необходимите неща в колите.

Като стана дума за поредния бит медик, какво стана с нападателя на д-р Гагова?
Онзи, който настояваше тя да му даде плацентата от раждането на детето му.

Почина от онкологично заболяване.

Пожарната не, но полицията винаги е с линейката, независимо за какво става въпрос. Испания. Скоро стана инцидент с един работник в блока, където живея( боядисват сградата в момента), обадиха се на 112, първо дойде полицията. А не беше нещо ужасно спешно, прилоша му на човека, паднала му беше кръвната захар.

Мисля си, че някои неща на този свят са непростими. Сред тях, да убиеш майката на детето си и да изхвърлиш тялото й  разчленено в куфар. Не спирам да съм бясна, когато чувам за такива случаи у нас. Не ме интересува каква е била жената, ако ще да е била най-голямата курва, още по-малко виновно е детето й, да расте без нея и с баща престъпник и изрод. Но и не спирам да се изумявам колко жени се събират с недостойни мъже. За жалост много жени нямат себеуважение и не мислят, че заслужават повече от отрепката до себе си. Едновременно ги съжалявам и се ядосвам.
И си мисля, че на този свят има хора, които просто са се родили сбъркани. Сблъсквала съм се с такива типажи, при които външният вид е сякаш огледало на душевността им-нагла, арогантна, самоуверена. А в действителност са мижитурки, които може би дълбоко в себе си осъзнават, че са жалки, но нямат друго, освен арогантност и безпардонност. И ме огорчава, когато типажи като споменатите успяват дори да създадат семейство. Но често и жената до тях им е лика-прилика, арогантна кифла, която също не е нещо възхитително. Както казват, намерило си гърнето похлупака.
Свят широк, хора всякакви, но определени типове поведение за мен не влизат в графата "всеки си преценя". Прекалено опасни са, за да се толерират. От арогантност светът е патил много в миналото и едва ли скоро ще се промени. Поне такива хора да си знаят мястото. Да си бъдат каквито искат, но обществото да им показва постоянно, че не са приемливи.
И мисля за питбулите и че с тези кучета трябва винаги да се има едно наум. Несъмнено адекватната дресировка и обучение от стопанина са жизненоважни, за да е всяко куче щастливо и здраво и да се приобщава към околния свят. Само че, фактът, че питбулите и други породи са забранени в някои страни, говори много. Ако тази порода беше наистина безобидна, защо изобщо да я забраняват? Имат си нещо заложено в тях, склонно към агресия, което явно си се отключва понякога. И това, че захапят ли, не пускат. С питбул трябва да се внимава, това искам да кажа. Но няма да се извинявам, че изтръпвам, когато наблизо видя питбул, особено като разхождам моята малка джакръселка. Наскоро видях доберман, друго куче от порода с лоша слава, нападнато от питбул, и според стопанката е било доста брутална атака. Доберманът също беше едър и висок, но имаше унил, скапан вид. Представям си какъв стрес е изживял, а не искам да си представям какво е питбул да захапе малко кученце като моето, че и по-малко...
Видях и преди няколко месеца, мъж с вид на мутра разхождаше питбул, но го изтърва и питбулът нападна друго куче. Но ако на животните може да се прости, на хората не. На човешкото заслепение и отричане на фактите. Започнах да изпитвам ненавист към лекотата, с която се заявява колко добричък бил нечий питбул, колко кротък. Може би, но природата си е природа в крайна сметка. Днес е кротък, може още пет, шест, седем години да е кротък, докато в един миг нещо не му прищрака в главата.

Те кучкарите и за пинчерите така казват - “Спокойно, не хапе”, но то всъщност хапе, нищо че е малко.

Не мисля, че хората се раждат сбъркани. За съжаление децата са с различен характер и върху тях се налагат възприети възпитателни методи, които не помагат на всички, (имаше пример за изпитание, всички животни трябваше да летят и на опашката имаше  една риба), други деца пък не са отгледани добре,поради често отсъствие и липса на внимание. Същото като при кучетата - никой не знае, че трябва да се възпитава и защо реагира по определен начин.

Мисля си, че съм толкова изморена, че мога да заспя докато пиша това.. а нощем отмятам темите, нямам дълъг непрекъснат сън. После съм като прегазена. Всеки ден.
Като с аларма се будя почти по едно и също време 3-3:30.. много гадно.
Мисля си и колко би било хубаво да има копче за изключване на мозъка. И сутринта го пускаш и каквото..

Като стана дума за кучета, днес си вървим с детето баш на центъра на града и няколко от местните кучета си лежат мирно и кротко на слънце и изведнъж скочи едно , започна да лае и се затича , след него скочиха и другите 3- 4
" парчета" и хукнаха със силен лай в същата посока.
Огледах се и видях възрастен мъж, който караше велосипед , " милите кученца" го преследваха, лаеха оглушително и тичаха до него.
Изтръпнах, защото преди седмица минавахме по същия маршрут и детето беше в ролята на велосипедиста.
В главата ми изскочиха разни " картини" и " филми", направо откачих.
Обичам животните, много често храним улични кучета и котки, миналата седмица купихме храна за едно старо улично куче, а то замалко да захапе ръката, която го храни.
Вече не съм сигурна, че ще продължавам да ги съжалявам.

Аз също обичам животни, но с ужас наблюдавам как все повече стопани на големи породи кучета си позволяват да ги разхождат без повод по улиците на града, крачейки гордо-гордо.Пинчер да е ще го сриташ, а това? За "армаганите" пък да не отваряме дума.

За цирк си мисля. И за всякакви циркове дето вървят в реала.