За какво си мислите постоянно напоследък?

Мисля си как може да бъдеш без вина виновен…

Мисля си за една раздяла.
Осъзнавам, че е правилно решение и е за добро.
Но от това не боли по- малко.

Мисля за приятелка, която е на химиотерапия тази седмица. За съфорумка, която вече не е в този свят, а силно вярвах, че има бан. За идиотите, макар и деца, убили кученцето, та и клип направили.
Изобщо недобри мисли, карат ме да се чувствам безпомощна, а не искам да е така.

Мисля, че когато нещо не е наред, все е за добро да го няма, макар и да е тежко докато го приеме и преживее човек. Щом не става.. не става. За всякакви видове неставащи неща.

Мисля си като Ви чета и Вас, че е крайно време нещо хубаво да ни се случи и да имаме много поводи за усмивки, животът е дар и трябва да му се наслаждаваме!

За разделите - щастието е на първо място, не се ли получават едни отношения, това е най-добрият вариант, той/тя никога не се променят.. няма ли разбирателство, диалог, обич, уважение, нежност.. няма смисъл. Изпитах го на гърба си - от както взех това решение, животът ми се промени, чувствам се по-добре, свободна, щастлива. Имам приятелка, която е в нещастна около 20 годишна връзка - те са съквартиранти, но явно навиците.. знам ли и аз какво я задържа.., именно това че не искам да бъда като нея, също ми помогна да си отворя очите и да взема това решение.

Стискам палци за приятелката, която е на химиотерапия, моя близка наскоро мина по същия път и ми съобщи най-хубавата новина, че вече е в ремисия, дано и Вие да я чуете.

Може, в очите на другите. Но, ако наистина нямам вина или чета едно хубаво конско/обяснение/, или прекратявам взаимоотношения. Това с вината - не на мен. Не са познали.

Мисля си за близките, които ме търсят само, ако искат нещо.

Коя е тя😢 ....стана мъ тъжно от поста ти!
На приятелката ти й пожелавам много сили и добър развой!

Мисля си,че живота пак ме поставя пред премеждие 😔 и изпитание....
Омръзна ми!

И аз се притесних коя е. Отдавна треперя за една любима потребителка.

За АбсурТ става въпрос. ☹️

Оххх, милата... Съжалявам да го науча 😢 Светло да е на душата й !

Да, за  АбсурТ. Беше много пряма и директна в изказа си в тема и реших, че е с бан, не очаквах друго.

Сигурно ли е за АбсурТ? Аз бях убедена, че е с бан след някаква размяна на реплики. Тя и още една потребителка бяха баннати.

Искрено се надявам да не е истина, беше ми една от любимите потребителки.

Покрай наскоро създадената тема за починалите съфорумнички/ци, се замислих колко много потребителски имена/никове вече не срещам. И нямам представа какво става с тях. Дали са се отказали да пишат, дали са с нов профил, дали са наказани и т.н ...
Конкретно спомената я помня бегло, не знаех какво се е случило с нея.
Бог да я прости и помилва.

Мисля си напоследък пак колко агресивен и опасен е светът. Нови и нови агресори се изявяват и скорошната масова стрелба в Сърбия ме кара да се страхувам и за България. Бог сигурно ни е пазил, защото досега не сме имали нищо подобно. Като цяло, с изключение на случая от 70-те години в Студентски град, у нас не се случват подобни неща, но вече не можем да се успокояваме, че сме застраховани. Приказката за мечката у съседа.
И само мога да си представям какво е собственото ти дете, на 14, да се превърне изведнъж в масов убиец. Разбира се, ако си свестен родител поначало и не си от онези безхаберните и незаинтересованите. Да осъзнаеш, че си отгледал изверг, който още преди пълнолетие си е заслужил доживотен затвор. И в този ред на мисли, да станеш родител си е руска рулетка. Никога не знаеш какво ще ти се падне. Имаш малко контрол над това какъв човек ще израсте детето ти.
И пак по темата, мисля си колко лицемерно е родителството като цяло. В смисъл, че хем децата уж са най-ценното, най-важното, а много родители им викат и крещят по детските площадки и се оплакват от тях непрекъснато. Къде остава тогава радостта, възторга, щастието от родителството, ако същевременно децата ти носят предимно ядове и нерви? Или може би позитивните емоции не траят дълго, само докато децата са още малки и зависими и не те разочароват с нещо значително? В пубертета, струва ми се, малко родители понасят децата си. Точно в този период вече е ясно кой по какви причини е станал родител и какви грешки е допуснал. Малко родители проявяват нужното търпение и разбиране към този сложен и пълен с предизвикателства период от развитието на децата. Затова го наричам лицемерие, уж най-важните същества в живота ни, но думите понякога показват съвсем различна картина.
Също и статистиките за деца, подложени на домашно насилие. Българинът не обича да го критикуват как си гледа децата, дори когато поведението му ги излага на риск.