И аз замръзвам на пешеходната, защото съм с бебешка количка и дете на 5 с тротинетка и едната кола е спряла, ама до нея другите не изглежда да намаляват изобщо. Предпочитам да изнервя шофьора, отколкото някой простак да ни закачи като минава. А най, ама най мразя шофьор да ни е пуснал да минем и да почне да ми маха с ръка да бързам.
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
И аз замръзвам на пешеходната, защото съм с бебешка количка и дете на 5 с тротинетка и едната кола е спряла, ама до нея другите не изглежда да намаляват изобщо. Предпочитам да изнервя шофьора, отколкото някой простак да ни закачи като минава. А най, ама най мразя шофьор да ни е пуснал да минем и да почне да ми маха с ръка да бързам.
Веднъж спрях на майка с количка на пешеходна пътека през двулентовото платно пред 14 поликлиника (после имаше тревичка и след това две ленти в другата посока). Аз бях в дясната лента и когато жената тръгна и беше таман пред мен видях в огледалото, че по лявата лента идва с добра скорост друга кола и явно не вижда жената, която също не виждаше или нехаеше. Просто виждах как ще я отнесе и нямаше какво друго да направя, освен да дам здрав клаксон. В резултат и майката спря, и колата спря и всичко се размина. Но после и майката и шофьорът ме напсуваха и си продължиха??? Но поне съм с чиста съвест.
Не може да се квалифицира като умишлено убийство,защото на пияният шофьор му падат задръжките именно защото е пиян... Пияният шофьор извършва непредумишлено убийство. Ако път толкова търсите умисъл,тогава защо не приемете че трезвият шофьор умишлено е убил човек,защото е карал с много по-голяма скорост от разрешената?
Така е, умишленото убийство се характеризира с желание да убиеш, подготовка/план, избор на метод или оръжие.
Непредумишленото убийство пък е съвсем случайно - например поправял си някой балкона, изпуснал чука, той за беда уцелил някого по главата и го убил. Или загледал се в копчето на климатика и не видял, че се е появил пешеходец пред него.
И за мен поне е съвсем ясно, че карането пил, дрогиран или с +50 км/ч над разрешеното не попада в никоя от двете категории. И затова вместо да се напъват изкуствено съдии и адвокати да вкарат такива произшествия в двете да се създаде трета, междинна категория - непредумишлено убийство при осъзнато пренебрегване на изискванията. Или нещо подобно.
Непредумишленото убийство пък е съвсем случайно - например поправял си някой балкона, изпуснал чука, той за беда уцелил някого по главата и го убил. Или загледал се в копчето на климатика и не видял, че се е появил пешеходец пред него.
И за мен поне е съвсем ясно, че карането пил, дрогиран или с +50 км/ч над разрешеното не попада в никоя от двете категории. И затова вместо да се напъват изкуствено съдии и адвокати да вкарат такива произшествия в двете да се създаде трета, междинна категория - непредумишлено убийство при осъзнато пренебрегване на изискванията. Или нещо подобно.
Мисля си за времето и безвремието. За срещите . За това, което оставаме в хората от себе си.
Мисля си за духовните старци. Мисля си за силата на думите.
Мисля си за България. Много.
Мисля си за благословията да си беден и проклетията да си богат.
Мисля си за едно дете, за семейството му, за майка му.
Мисля си за духовните старци. Мисля си за силата на думите.
Мисля си за България. Много.
Мисля си за благословията да си беден и проклетията да си богат.
Мисля си за едно дете, за семейството му, за майка му.
Какво за "проклетията да си богат"?
Какво за "проклетията да си богат"?
То си става от само себе си с годините и без да трупаш милиони - с времето малките различия стават големи, хората се променят и престават да си липсват и да се виждат. Не се карат, просто нещата бавно и неусетно угасват. И тогава ти става ясно, че човек трябва да се грижи за две неща - семейството и банковата сметка, защото накрая само те ти остават
Иначе за благословията на бедността знам доста мъдрости:
- парите не правят никого щастлив, но е по-добре да плачеш на задната седалка на лимузина, отколкото на кормилото на велосипед.
- когато мизерията влезе през вратата щастието/любовта излита през прозореца.
За първи път чувам за благословията на бедността. Такива благословии не ща.
С пари не е толкова добре, колкото е лошо без тях.
Еврейска поговорка.
А онзи ден в един сериал, бабата подписва договор, продава къщата си за милиони, банковите служители й викат “Децата ви вече няма нужда да работят за прехраната си, до края на живота си”
Бабата - “Това ми звучи като проклятие”.
Та тъй.
Еврейска поговорка.
А онзи ден в един сериал, бабата подписва договор, продава къщата си за милиони, банковите служители й викат “Децата ви вече няма нужда да работят за прехраната си, до края на живота си”
Бабата - “Това ми звучи като проклятие”.
Та тъй.
*Колиба, в която се смеят, е по-добра от дворец, в който плачат.*
Не престава да се удивлявам до къде може да стига човешкото нахалство и алчност.
За един познат се сетих, обаче щом все още се удивлявам, значи все още младея, щот нали идва една възраст, дето вече нищо не може да ме впечатли.
Не престава да се удивлявам до къде може да стига човешкото нахалство и алчност.
За един познат се сетих, обаче щом все още се удивлявам, значи все още младея, щот нали идва една възраст, дето вече нищо не може да ме впечатли.