Аз мисля, че за 34г. не е постигнала малко. Понеже я "познавам" от други теми. Момичето работи, изкарва много добри пари, финансово независима е, инвестира в имоти и гледа напред. Малко хора на 34г. имат подобна сигурност зад гърба си, което не е хич малко.
- Публикувана: 12 фев. 2017, 11:34 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2017, 10:05 ч.
Възходяща кариера или любовта на живота...?
За авторката може да е незаменима кариерата ѝ. Може и служебните пътувания да се броят за успех. Откъде следва, че и голяма любов няма? Може пък да се получат нещата.
Естествено, че нещо, което смятаме, че сме изградили, за нас е от особена важност!
Лъки, ясно ти е като бял ден, че професията ти е до време и в този смисъл трудно можеш да говориш за кариера. Оставям настрана постижения, растеж в йерархия и т.н., но знаеш, че горното е вярно. Също като човек плавал по моретата, а и с баща плавал по моретата, знаеш плюсовете и минусите на съпруг на море. Не мисля, че имаш голяма дилема. По-скоро чуденката ми е за краткото време на връзката ви, но като знам как бързо се обвързват морските души, не е чак толкоз чудно. 
Ако наистина е любов, давай! Оставяй я кариерата, защото и без това не е точно кариера, а и ако се сбърка нещо винаги можеш да се върнеш на кораб. Вече сигурно ти е писнало и желязото де. Докато си в майчински изкарай едно морско или курсове за морски брокери, хляб във фирми на брега с тези неща има. Т.е. във Варна. А и доколкото се сещам ти си осигури имот, от който да вземаш наем за всеки случай, нали?
Ъъъ, за капитан ли става дума?
Ако наистина е любов, давай! Оставяй я кариерата, защото и без това не е точно кариера, а и ако се сбърка нещо винаги можеш да се върнеш на кораб. Вече сигурно ти е писнало и желязото де. Докато си в майчински изкарай едно морско или курсове за морски брокери, хляб във фирми на брега с тези неща има. Т.е. във Варна. А и доколкото се сещам ти си осигури имот, от който да вземаш наем за всеки случай, нали?
Ъъъ, за капитан ли става дума?
Интересна тема 
Не познавам авторката, но казуса познавам.
Двама мъже връщах в България, първият (от Северна Америка) не се справи, много дълбоко се беше вкоренил вече там, или пък любовта не беше достатъчна, та се разделихме по живо, по здраво. (Един вид.)
Вторият (от Западна Европа) си се прихвана съвсем добре, 7 месеца след първата ни среща вече беше преструктурирал цялата си дейност и се прехвърли с нова фирма в България, където сме и досега, много години и едно голямо дете по-късно.
Въобще и през ум не ми е минавало аз да заминавам
(въпреки че пътувам доста, а преди семейството още повече). Нито пък да си зарежа работата заради мъж, въпреки че без колебания я оставих за почти 2 пълни години, за да получи детето ми пълноценна грижа.
Не казвам, че това е единственото правилно решение. Нито че няма да прозвучи някому егоистично. Просто това е моята гледна точка. И двамата мъже са българи (както разбирам и твоят), така че това естествено се е наложило като най-практичния ход в онзи един момент.
Та - в крайна сметка, важното е ти какво искаш. (И по-малко - той какво иска.)
Не познавам авторката, но казуса познавам.
Двама мъже връщах в България, първият (от Северна Америка) не се справи, много дълбоко се беше вкоренил вече там, или пък любовта не беше достатъчна, та се разделихме по живо, по здраво. (Един вид.)
Вторият (от Западна Европа) си се прихвана съвсем добре, 7 месеца след първата ни среща вече беше преструктурирал цялата си дейност и се прехвърли с нова фирма в България, където сме и досега, много години и едно голямо дете по-късно.
Въобще и през ум не ми е минавало аз да заминавам
(въпреки че пътувам доста, а преди семейството още повече). Нито пък да си зарежа работата заради мъж, въпреки че без колебания я оставих за почти 2 пълни години, за да получи детето ми пълноценна грижа.Не казвам, че това е единственото правилно решение. Нито че няма да прозвучи някому егоистично. Просто това е моята гледна точка. И двамата мъже са българи (както разбирам и твоят), така че това естествено се е наложило като най-практичния ход в онзи един момент.
Та - в крайна сметка, важното е ти какво искаш. (И по-малко - той какво иска.)
Става дума за хора, които работят и почти живеят по морета и за кратко ходят по други държави и които сега искат да направят семейство. Лъки не е тръгнала да се мести на кораба на бъдещия си съпруг, а смята да си живее във Варна, докато той прави горе-долу кратки рейсове, а тя сложи точка на нейните. Малко по-специфична е тематиката.
Разбрах, че за кораби става въпрос. То да речем, че и нашето семейство има допирни точки с логистиката
А ситуацията винаги е специфична.
Мисълта ми беше друга - ако ще се предобря с жертвите, да е осъзнато и да го прави в свой интерес, а не защото той не е склонен на компромис. Щото имаше едно такова редче, което ми убоде очите и не ми хареса. Щото писането по интернет и сексуалното привличане е най-лесната част.
А ситуацията винаги е специфична.
Мисълта ми беше друга - ако ще се предобря с жертвите, да е осъзнато и да го прави в свой интерес, а не защото той не е склонен на компромис. Щото имаше едно такова редче, което ми убоде очите и не ми хареса. Щото писането по интернет и сексуалното привличане е най-лесната част.
Е какъв компромис, човекът по описанието звучи като да е капитан или главен механик. Едва ли за някого е рентабилно той да гледа бебе във Варна, докато Лъки пътува на пасажерите. Те в крайна сметка и двамата могат да си намерят работа на брега, особено той, но и двамата за много по-малко пари, които пак хич не са малко пари на фона на останалото. Но пусто като се свикне на хубавото... А и има хора, които просто не могат на брега. Много такива знам.
Абе, ясно!
Няма да е първата, която гледа деца сама, докато мъжът й плава. Стига да е убедена, че това иска. Щото ако има гледане в една посока, в дългосрочен план две заплати на сушата и семейство заедно може да се окажат по-добре от една капитанска. Но това пак само те могат да го решат - заедно.
Пък за хубавото - ем душата в рая, ем **** докрая, нали
П.П. Иначе тя май е решила и пише темата да се похвали.
Няма да е първата, която гледа деца сама, докато мъжът й плава. Стига да е убедена, че това иска. Щото ако има гледане в една посока, в дългосрочен план две заплати на сушата и семейство заедно може да се окажат по-добре от една капитанска. Но това пак само те могат да го решат - заедно.
Пък за хубавото - ем душата в рая, ем **** докрая, нали
П.П. Иначе тя май е решила и пише темата да се похвали.
Съвсем няма да е първата, нито последната, но хич не е за всеки. Аз един пътуващ зарязах, втори такъв си взех и засега го отказах. Много минуси има, не че няма и плюсове, в т.ч. и отсъствието, но съвсем не е за всеки. Тя си знае. Аз затова споменах баща й, защото не може да няма представа от неговото отсъствие поне. Но поне е ясно, че с този човек ще са една порода.
Никога не съм си мислила, че ще ми се наложи да избирам между точно тези 2 неща...
На върха на кариерата с съм, висока позиция с много привилегии, пътувам постоянно, и посещавам най уникални места, работата ми е удоволствие, заплащането- перфектно. До тук добре, но преди малко повече от месец срещнах мъжа за който се пише в книгите...перфектния. Той се влюби първи, после и аз, и сега за да сме заедно аз трябва да си зарежа всичко, казах му че ще го направя, след което той стана още по уникален към мен, и въпреки че сме на над 10 000км разстояние любовта цъфти все повече и повече със всеки изминал ден.
Обаче, не съм сигурна дали постъпвам правилно...Толкова съм раздвоена.
Кое бихте избрали вие? Знам, че всеки си е индивидуален, но наистина имам нужда от малко съвет.
На върха на кариерата с съм, висока позиция с много привилегии, пътувам постоянно, и посещавам най уникални места, работата ми е удоволствие, заплащането- перфектно. До тук добре, но преди малко повече от месец срещнах мъжа за който се пише в книгите...перфектния. Той се влюби първи, после и аз, и сега за да сме заедно аз трябва да си зарежа всичко, казах му че ще го направя, след което той стана още по уникален към мен, и въпреки че сме на над 10 000км разстояние любовта цъфти все повече и повече със всеки изминал ден.
Обаче, не съм сигурна дали постъпвам правилно...Толкова съм раздвоена.
Кое бихте избрали вие? Знам, че всеки си е индивидуален, но наистина имам нужда от малко съвет.
То е ясно,че ти ще постъпиш както те отвее попътния вятър. Аз лично не бих си зарязала кариерата заради мъж. Толкова добре сте си заедно , защо Ви е да се жените?
Остави се по течението, времето ще покаже.
Ъъъ, за капитан ли става дума?
И слава богу, тези нямат отказване, брат ми и баща ми са такива...и си знам.
Точно преди малко говорихме, по въпроса за децата...отново ми обеща, че няма да си гледам децата сама...(ние още нямаме деца
) А и доколкото се сещам ти си осигури имот, от който да вземаш наем за всеки случай, нали?
Мамасита, какви служебни пътувания приказваш? Работата, цялата, е на път, по море, ясно ли ти е?
И защо да не е кариера? Ти какво разбираш под кариера? За мен всяко израстване е кариерна пътека. То пък точно ти, дето нямаш и 2 години стаж, да обясняваш кое как е, доста несериозно звучи.
Параход, да, Лъки има с много неща да се похвали.
Само мога да си мечтая и моята дъщеря да има такъв строен план за развитие и да си постига целите.
И защо да не е кариера? Ти какво разбираш под кариера? За мен всяко израстване е кариерна пътека. То пък точно ти, дето нямаш и 2 години стаж, да обясняваш кое как е, доста несериозно звучи.
Параход, да, Лъки има с много неща да се похвали.
Само мога да си мечтая и моята дъщеря да има такъв строен план за развитие и да си постига целите. 
Кариера е това, което ти дава незаменими способности, които може да си отнесеш навсякъде по света.
Нормалните хора в реалния живот разбират под кариера възходящата промяна в икономически и социален план.
So Lucky, аз не бих настоявала мъжът ми да гледа бебето и чисти заедно с мен, докато броим левчетата. Според мен е очевидно, че ти ще направиш компромис, защото той е с по-висока заплата. Правиш компромиса обаче за себе си и в името на това да имаш семейство и деца- във всеки един момент като майка кариерата ти в този бранш отстъпва назад. Тоест опитай се да не му прехвърляш вина, защото с времето според мен ще загорчи. Няма гаранция, че мъж, който не пътува, ще поема задължения вкъщи.