Болница Надежда-бъдете предпазливи!

Преди 4 седмици, много идентичен случай. Още в края на декември 2016 г. почнах да оплучавам болезнени контракции, зацапвания имах от 11 г.с през 10 дни. Началото на януари 10.01.2017 г. ходих на преглед в спешния кабинет, като имах съмнение, че ми е паднала тапата и имах течение. На 20.01.2017 г. ходих със зацапване, течение и болезнени контракции, но ми казаха, че не съм за прием, да си пия магнезии и но шпа. На 26.01. рано сутринта към 4 имах болезнени контракции и пак отидох в спешния, д-р Димова ме прие със скъсена шийка и каза, че е цяло чудо, че не съм родила в къщи. Сложиха ми системи за 2 дни, взеха ми микробиология заради течението и от там започнаха мъките. Всеки ден на визитация минаваха различни лекари и назначаваха различно лечение, лекуваха инфекция без да знаем къде е точно. След 3 дни искаха да ме изписват, аз им казвах, че продължавам да имам контракции, но те ми обясняваха, че си измислям. Никой не пожела да дойде и да ми пипне вдървения корем. Едвам ги накарах да ме прегледат и видяха, че шийката продължава да се скъсява и решиха да ми увеличат дозата в системата. От 26.01 до 03.02.2017 г. В 4 сутрина почувствах силна болка ниско долу и имах кърваво течение, викнах дежурната акушерка, която ми се накара и ми каза спри да си въобразяваш, това течение е нормално, какво искаш да направя в 4 сутринта. Казах и, че искам лекар да ме прегледа, но ми отказа. След 10-15 мин усетих, че ми изтекоха водите, пак я повиках (Милена, най- гадното същество в отделението) и пак ми се накара, че я викам и си въобразявам, не са води, въпреки положителния тест. Станах до тоалетна и пак потекоха водите и така 6 пъти. Чаках час и пловина да дойде лекар да ме прегледа и пак да ми се накара, междувременно започнаха контракции на на 3-4 минути. 4 часа не казваха какво ще правят и ме проверяваха за разкритие. Питах ги дали ме готвят за нормално раждане, при положение, че има данни за инфекция, плацентата ми е предна ниска и бебето е застанало напречно. Все предпоставки за секцио. След като почнах да рева от болки и не получих разкритие и ме вкараха в 9 ч. за спешно секцио и ми казаха, че бебето ми няма шансове в 28 г.с. След секциото получих тежка анемия и решиха да ми вливат желязо, от което припадах, но пак не ми вярваха, че от него ми е адски лошо, след 3 банки желязо и припадъци казах, че няма да дам да ми вливат повече.

Здравейте отново bstratieva , как е малкият ви боец, оправя ли се?