Познай коя е книгата - 15

  • 60 794
  • 781
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 17 084
"Герой нашего времени"?

# 91
  • София, България
  • Мнения: 2 234
Емонаха, Мама Ру, дайте нова загадка  Peace

Джо, героят ли е?

# 92
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
Да, да. Той Лермонтов друг роман няма ("Княгиня Лиговска" е незавършен) и реших, че не е нужно да се уточнява Peace

# 93
  • Мнения: 17 084
Ако позволите, да се включа и аз. Надявам се, че няма да ви затрудня особено:

— Добре — каза учителката, — тогава и ние ще те наричаме ... . Хайде сега да проверя малко твоите знания. Ти си голямо момиче и сигурно знаеш много неща. Да започнем със смятане. Е, ... , можеш ли да ми кажеш колко прави седем и пет?
— Хм, като не знаеш, да не мислиш, че смятам да ти го кажа.
Децата впериха ужасени очи в ... .  Учителката й обясни, че в училище не се отговаря така: Освен това на учителката не се говори на «ти», а се казва «госпожице».
— Извинявам се много — промълви разкаяно ... , — но не знаех това. Вече няма да правя така.
— Надявам се — каза учителката, — а сега знай, че седем и пет прави дванайсет.
— Ето на̀! — каза ... , — Ето че си го знаела! А тогава защо ме питаш? Ах, каква съм, пак ти говоря на «ти». Извинявай! — и ... се ощипа силно по ухото.

# 94
  • Мнения: 2 695
Пипилота Виктоалия Трансперанта Ментолка Ефраимова или просто Пипи  Grinning

# 95
  • Мнения: 17 084
Супер, чакаме нова загадка  Grinning

# 96
  • Мнения: 2 695
 Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга.

Все едно какво чувствува такъв един човек, все едно какво си представя, когато пристига за пръв път в някой край: тази истина е тъй загнездена в съзнанието на новите му съседи, щото всяко семейство го възприема като законна собственост на една от дъщерите си.

— Мистър Бенит, драги — обърна се един ден към него съпругата му, — знаете ли, че имението Недърфийлд най-сетне си има наемател?

Мистър Бенит отвърна, че не знаел.

— Да, да, така е — потвърди мисис Бенит; — мисис Лонг ей сега беше тука и всичко ми разправи.

Мистър Бенит мълчеше.

— Не ви ли интересува кой е той? — раздразнено възкликна жена му.

— Е, щом настоявате, нямам нищо против да чуя.

Думите прозвучаха като подканване.

— Мисис Лонг каза, че Недърфийлд Парк го е наел някакъв млад богаташ от Северна Англия; дошъл в понеделник в карета с двоен впряг, огледал имението и тъй го харесал, че веднага приел условията на мистър Морис; той самият щял да се нанесе преди Архангеловден[1], а част от прислугата се очаква още в края на другата седмица!

— Как му е името?
Grinning Grinning Grinning

# 97
  • вятър в маслините, вятър над хребета
  • Мнения: 14 990
"Гордост и предразсъдъци" Heart Eyes

# 98
# 99
  • София, България
  • Мнения: 2 234
Джо, бавиш играта  Naughty

# 100
  • Sofia
  • Мнения: 4 062
Здравейте, чета ви отдавна и съм научила толкова много от тази тема  bouquet

Много ми се прииска да препиша пасаж от книга, която в момента чета! Знам, че нямам право на това, но докато чакаме Лимонадената Джо да се включи, мисля, че няма да навреди да участвам и аз с една питанка. Простете ми, моля ви, за нахлуването в темата  Hug

... От време на време някъде в краката ни пропищяваше щурец и писъкът му светваше върху разляната обща жалба на другите далечни щурци, сякаш тежка капка равномерно падаше върху придошла разляна река. И Родопа гореше. Горяха нозете й, горяха косите й. Жена беше това, майка, затова овчарите й викаха Родопа и се сърдеха, когато някой речеше Родопи. Защото много планини се обичат по-малко от една планина. Балканът е баща, изправен и силен, каквото трябва да бъде всичко мъжко, Родопа е майка, която зачева и ражда, легнала по гръб, с очи към небето. Син жали баща си, ала го жали, както се жали мъж. Син жали майка си, както се жали жена. И майчините мъки по болят. Ала синове ли бяха тия хубави мъже на Родопа планина? Не бяха ли те самата планина и не гореше ли огънят техните нозе, и не пълнеше ли черният дим техните очи със сълзи? Не завиждайте вие, други планини, на любовта им към Родопа. Велика планина е Родопа. Великомъченица е Родопа планина. Не завиждайте, планини, на Родопа. Много е страдала тя и сега идеха нови тегла. ...

# 101
  • Мнения: 1 786
Здравей Вихрогонче и добре дошла!   Hug bouquet

Това е "Време разделно" Антон Дончев. Книга, която така и не успях да дочета.

# 102
  • Sofia
  • Мнения: 4 062
Да, това е книгата!  bouquet

В момента я чета. Много ми харесва.

# 103
  • Мнения: 1 786
И на мен ми харесваше също. Много силна, дълбока и цветна книга.  Peace Не я дочетох по лични причини, не заради самата книга. Simple Smile

Пускам следващ цитат, за да върви играта. Simple Smile

"Х, преди да се запозная с теб, аз се страхувах да срещна някой като теб, защото знаех, че ще трябва да преживея това, което преживях на свидетелското място и ще трябва да направя това, което направих за теб в съдебна зала. Беше ми противно, защото за теб е оскръбление някой да те защитава, а за мен е оскърбление, че някой трябва да защитава теб....
.....
Когато се замисля какъв си ти, мога да приема само вселена като твоята. Или поне вселена, в която има шанс да се бориш, и то да се бориш според своите условия. Но тя не същестува. Не мога да живея разкъсвана между това, което съществува и теб. Това би означавало да воювам против неща и хора, които не заслужават да са ти опоненти. Да водя твоята битка, но с техните методи - но това е твърде скверно."

# 104
  • София
  • Мнения: 6 308
„Атлас изправи рамене“ на Айн Ранд?

Общи условия

Активация на акаунт