Познай коя е книгата - 15

Авторът е този, но не и книгата.

Да дам ли още един цитат, за да се опиташ и за книгата или да те броя познал? 

Не ме брой, друг да опита. Мога да налучквам, но истината е, че друга нейна книга не съм чела.

давай още един цитат, аз не съм чела нито една книга от този автор, така че няма да позная 

Вихрогонче, когато някой се бави повече от 24 часа можеш спокойно, с чиста съвест, да пуснеш нов цитат, дори и да не си наред  Особено пък, ако въпросният не е помолил да го изчакаме 

Нещо емблематично... 

"И внезапно го осени мисълта, че сега, в този миг, в този град, всички са убедени, че той никога няма да строи, никога... преди дори да е опитал. Но дълбоко в себе си той беше убеден, че това не е така. Сви рамене. Онова, което му се случваше в канторите, онова, което му казваха всички тези чужди хора, беше някаква вторична реалност, низ от незначителни случки по пътя към същността, до която те не можеха да стигнат или да се докоснат."

Изворът?

Да. Ти си.

"Той разбира, че всичко насилствено, което може да направи, не само ще отслаби републиката, но и ще провали собствения му живот. Няма работа за него в Роузуотър. Няма и другаде. Често носи в джоба си средства против забременяване, които много хора намират за обезпокоителни и възмутителни. Същите хора считат за обезпокоително и възмутително, че бащата на момчето не употребява средства против забременяване. Още един проклет глезльо от следвоенното изобилие, още едно князче с винени очи. Има среща с момичето си — то е на не повече от 14 — една Клеопатра от евтин магазин.
От другата страна на улицата е пожарната — четири камиона, трима пияни, 16 кучета и един весел, трезв млад мъж с кутия паста за лъскане на метал.
— О, Елиът, Елиът, върни се у дома, върни се у дома.
— Нима не разбираш, Силвия? Аз съм си в къщи. Сега разбирам, че тук винаги е бил моят дом — град Роузуотър, община Роузуотър, окръг Роузуотър, щат Индиана.
* * *

— Какво смяташ да правиш там, Елиът?
— Ще се грижа за тези хора.
— Това… това е много хубаво — каза тъжно Силвия. Тя бе бледо и нежно момиче, възпитано, слабо. Свиреше на клавесин, говореше очарователно шест езика. Като дете и млада жена тя бе срещала мнозина от най-великите люде по онова време в къщата на родителите си — Пикасо, Швайцер, Хемингуей, Тосканини, Чърчил, де Гол. Никога не бе виждала окръга Роузуотър, нямаше представа какво е дъждовен червей, не знаеше, че някъде земята можеше да бъде така убийствено равна, че хората някъде могат да бъдат така убийствено скучни.
— Гледам тези хора тук, тези американци — продължи Елиът, — и разбирам, че те не могат вече дори да се грижат за себе си, не са нужни никому. Фабриката, фермите, мините отвъд реката — всичко е вече почти напълно автоматизирано. Америка не се нуждае от тези хора дори и за война — но това време мина. Силвия, аз ще стана художник.
— Художник?
— Ще обичам тези изоставени американци, въпреки че те са безполезни и грозни. Това ще бъде моето произведение на изкуството."

Много странно, някаква антиутопия е това, нали

Трудно ми е да определя. Има от всичко.

"— Пю-фют.
Елиът погледна отново към дървото като се чудеше какви са били мислите му за окръга Роузуотър, мисли, които той бе загубил там горе, в чинара.
— Ако имаше едно дете… — започна сенаторът.
— Е, ако наистина искате внуци — каза шеговито Макалистър, — имате около 57, според последното преброяване, от които да си изберете.
Всички, освен Елиът се засмяха при тези думи.
— Какво значи това за 57-те внуци?
— Твоите потомци, момчето ми — подсмихна се сенаторът.
— Моите какво?
— Твоите грешки.
Елиът почувствува, че това бе някаква съдбоносна тайна и рискувайки да се издаде колко зле беше, каза:
— Не разбирам.
— Много жени в окръга Роузуотър твърдят, че си баща на децата им.
— Това е абсурдно.
— Разбира се, че е… — каза сенаторът. Елиът възбудено скочи.
— Това е… това е невъзможно."

  има ли и котешка люлка някъде наоколо?

Точно в тази няма котешка люлка, но авторът е същият  .

Пас съм
нямам възможност да дам загадка 

е, айде де, пак ще забуксува играта 

и все пак от къде е цитата и кой е автора?