Проблем с родителите

  • 21 358
  • 266
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 673
Тези отношения са двустранни - може родителите да са излишно деспотични, а може и момичето да е незряло и да им дава повод да мислят, че няма да се справи. Може да има и от двете по малко /или по много/. За нейно добро, обаче, тя трябва точно да си даде сметка какво точно иска да постигне, по какъв начин и в каква последователност. От писанията й не виждам разумен план, а само желание да се измъкне.

Между другото, най-безгрижните ми 3 години бяха, след като се изнeсох от вкъщи и гаджалувах с бъдещия си съпруг.

# 31
  • Мнения: 9 197
Аз нещо не вдявам. Момичето вероятно е още ученичка на 17/18. Не си е намерила работа, не е студентка още. Дори и не знаем с какво точно я ограничават, вероятно не я пускат да живее с гаджето. И за чий.... точно на 18 ще ходиш да работиш, учиш и живееш с мъж. Не може ли леко по-плавно да става този преход? Нали уж все за 21 век говорим. По-голяма тъпня от това да нарамиш толкова дини едновременно на тази възраст не мога да се сетя... а сещам се да стане самотна майка, ама някак ще се оправи и после ще срещне принца.

# 32
  • Мнения: 7 841

Колко време така?
Толкова време, че да се почувстваш истински самостоятелна и независима.
От опеката на родителите, където ти тежи че трябва да се прибереш в някакъв " приличен" час, че трябва да поддържаш реда, въведен в къщата още преди да се родиш, който се предполага че няма причина да ти тежи по тази причина, и от изискването да си подредиш гардероба.
Но да избягаш, за да се натресеш в квартира с друг, с когото ще се съобразяваш до степен дали въобще да излезеш сама, където ще въртиш същото домакинство, от което бягаш и наградата ти ще е евентуалната липса на забрана за нещо и забележка за несвършено друго, е тъжна работа.

И ми е жал, когато за истинска двойка приемаш само двама души, които  живеят заедно.

Твоят човек е поживял, походил, повеселил се и по.......
Сега му е кеф да си е вкъщи и да му се фръцка агнешкото.
Ти си тази, която и преди, и сега е ограничена откъм свободен живот.
По своя воля, разбира се, защото ограниченията у вас не са подплатени с моркова в квартирата.

Ама че глупости и свободни съчинения. В интерес на истината никога не съм била по-щастлива и свободна в каквото и да е отношение та не тъжи.  Mr. Green Аз не знам откъде си вадиш изводите, но приятеля ми е рядко спокоен и не контролиращ човек. Нито ме спира да излизам, нито да правя каквото и да е. Аз самата не съм особена купонджийка в стандартния смисъл с дискотеките. И преди, и след него съм ходила рядко по заведения. Всъщност, откакто сме заедно станах доста по-отворен и екстровертен човек от преди. Преди дали заради възрастта, дали заради друго бях доста по-свита и реално не ходех никъде. Не съм била девствена, когато се запознахме. Имала съм няколко сериозни връзки и мога да ти кажа, че това с гаджета, ходещи си на гости работи чудесно известно време. После липсата на развитие постепенно скофтва връзката. Човек има нужда да скочи на следващото стъпало. И няма как да се видите един друг по същия начин, както когато живеете заедно. Двама души могат да бъдат истинска двойка и без да са под един покрив, но нещата се променят значително от този момент нататък. Към по-хубаво, поне моя личен опит го говори.

ПП. Често в темите, когато решиш да се заядеш засягаш възрастовата ни разлика. Имаме 11 години разлика. Да ти пратя наша снимка на ЛС? Да споделиш дали ти приличаме на чичко и агънце. Приятеля ми миналата година го сбъркаха с кандидат студент на изпит, на който беше отишъл като квестор и му взеха телефона.  hahaha Да не преписва, нали.

# 33
  • Мнения: 12 722
Авторката, на колко години си?

# 34
  • Мнения: X
После липсата на развитие постепенно скофтва връзката. Човек има нужда да скочи на следващото стъпало. И няма как да се видите един друг по същия начин, както когато живеете заедно. Двама души могат да бъдат истинска двойка и без да са под един покрив, но нещата се променят значително от този момент нататък. Към по-хубаво, поне моя личен опит го говори.
Гугълче, съгласна съм с повечето, написано от теб, но относно това, което съм цитирала, трябва да отбележа, че точно за момиче на 18, то не е много релевантно. За ученичка, която още ходи на училище, е малко рано да преминава на следващото стъпало на гаджосването. За студентка в първите години на следването, също. Малко хора могат да носят успешно няколко дини под една мишница. Ти самата също не си заживяла с приятеля си в 1-2 курс. Тогава приоритетите би следвало да са други.

# 35
  • Мнения: 635
ти си ученичка и не е лошо да слушаш родителите си докато завършиш училище
не се справяй с проблема, а отложи още малко ставането "голяма"
имаш време да се разваваш, да работиш, да живееш с любим мъж ... цял живот това ще правиш  Grinning

Проблема не е в това дали да се иэнеса, то може да се отложи, но имам нужда от раэбиране от тяхна страна. Не може примерно да ми эабраняват да работя, не виждам нищо лошо в това да си иэкарвам някакви пари Simple Smile

Искат да имат контрол над теб и да могат да те манипулират. От нищо друго това не би могло да бъде продиктувано.
Само от теб зависи дали ще се опълчиш на това или ще се поддадеш.

Аз лично изобщо по никакъв начин не бих могла да повлияя решението на дъщеря ми да работи, и въобще да прави каквото иска в живота си. Въобще не си го представям как би било възможно. Щях да я загубя още на секундата в която се противопоставя.

# 36
  • Мнения: 631
Абе като дойдат сметките за ток и т. н. бързо-бързо ще се прибере. То всички за свобода говорят, ама тя не е безплатна, нали?

# 37
  • София
  • Мнения: 24 838

ПП. Често в темите, когато решиш да се заядеш засягаш възрастовата ни разлика. Имаме 11 години разлика. Да ти пратя наша снимка на ЛС? Да споделиш дали ти приличаме на чичко и агънце. Приятеля ми миналата година го сбъркаха с кандидат студент на изпит, на който беше отишъл като квестор и му взеха телефона.  hahaha Да не преписва, нали.

Интересно, ако всичко, което съм написала не е вярно за теб, защо не го приемеш само като друг поглед върху нещата, а подскачаш и решаваш че се заяждам?

Ами, наистина си незряла, щом аз ти говоря, че през тези 11 години той се е находил, наживял и каквото се сетиш, а ти ми обясняваш, че бил младолик и разликата не му личала. Peace

Както и да е, всеки си учи уроците и трупешката през живота си не може да мине.

# 38
  • Мнения: 7 841
После липсата на развитие постепенно скофтва връзката. Човек има нужда да скочи на следващото стъпало. И няма как да се видите един друг по същия начин, както когато живеете заедно. Двама души могат да бъдат истинска двойка и без да са под един покрив, но нещата се променят значително от този момент нататък. Към по-хубаво, поне моя личен опит го говори.
Гугълче, съгласна съм с повечето, написано от теб, но относно това, което съм цитирала, трябва да отбележа, че точно за момиче на 18, то не е много релевантно. За ученичка, която още ходи на училище, е малко рано да преминава на следващото стъпало на гаджосването. За студентка в първите години на следването, също. Малко хора могат да носят успешно няколко дини под една мишница. Ти самата също не си заживяла с приятеля си в 1-2 курс. Тогава приоритетите би следвало да са други.
Съгласна съм с теб, но нейните родители не й позволяват дори да работи. Намира се прилична работа за студенти, която не носи висок доход, но може спокойно да се кара паралелно със следването без да му пречи (освен, ако не следва медицина, макар че и такъв пример имам, но все пак там нещата са различни). На мен ми се вижда доста ограничаващо да не може поне да се пробва, да почерпи някакъв опит как е. Ако нещата не се получат, винаги може да остави за по-нататък. Аз много исках да работя пък дори на ниска заплата. Да си имам някакъв личен доход, да си покрия някаква част от личните разходи... По-късно, когато имаше опасност да ми попречи (в магистратурата) спрях да работя и се отдадох само на учене. За мен родителите й са свръх контролиращи.

absurT, защото не е "друг поглед над нещата", а чисто заяждане. И е естествено да се обидя, когато някой развива теории за живота ми колко съм затворена и нещастна, и колко тъжно му било за мен. А при все, че не познаваш приятеля ми, доста е спорно да имаш идея колко се находил и наживял, каквото и да визираш под това. Той е бил доста свито момче през по-голямата част от 20те си години, не е беснял по купони, не е трупал бройки (имал е две приятелки преди мен). Изнесе се за пръв път от родителите си, когато се събрахме. А ти казвам, че е младолик, защото ти пишеш за дърти пръчове и млади агънца, а това е последното, което ще хрумне на някого за нас.

# 39
  • София
  • Мнения: 24 838
Не видях никъде да пише авторката, че е студентка и родителите ѝ не ѝ позволяват да работи.
Пише, че скоро ще ходи в университет, а какво влага в това " скоро", никой не знае.

Аз се водя от фактите, когато разсъждавам, но явно, не всеки може да ги понесе, независимо че той ги е съобщил. Mr. Green

# 40
  • Мнения: 7 005
Аз пък наопаки на всички ще ти кажа да действаш, за да прогледнат вашите! Аз бях в същата ситуация като теб, вярвай ми всички тези ограничения ме лишиха от много хубави моменти и сега много съжалявам! Прибирах се навреме и неможах да изпитам едни прекрасни емоции дали с гаджета или с приятели. Записах да следвам в продължение на това, което учих в гимназията и си изгубих 4 години от живота, а всъщност съвсем случайно започнах работа по специалността ми, където хората гледаха уменията ми и тапията от университета ми е само за авторитет. Също имай предвид, че на вашите така им е много по-лесно като си им под око и ги слушкаш, но приятелят ти няма да те чака вечно. Моят съвет е взимай се в ръце, намери си работа и се изнасяй! Дори и нещата да не ти се получат и вашите отначало да беснеят, винаги ще можеш да се прибереш у дома и да си те гледат, а времето назад няма да можеш да върнеш

От всички съвети този е най-деструктивния.

Авторке,вашите може да са против това да работиш,защото се страхуват,че няма да запишеш висше..Често става така..След гимназията ж да поработим една година,малко да си починем от учене,и после..временното става постоянно.
Вместо да мислиш как да "пораснеш" сега и веднага,мисли за това как да се реализираш в бъдеще.
Какъв зор имаш да живееш с някого и да му переш чорапите?
Освен пеперудите в стомаха,други причини има ли?
Ако не,стой си при мама и тате и си живей живота..
Ама мрънкали били..
Ми да си мрънкат,ти що ги отразяваш толкова?
Ама не те разбирали?
А ти тях разбираш ли ги?
Има начини да си извоюваш самостоятелност и респект,но набиването от "трън та на глог",едва ли е най-удачния..
Много момичета правят грешката като заменят родителските "окови" с мъжки..
Ама едно е мама да ти е направила филийки за закуска и да ти се цупи докато ти носи айранчето,друго е ти да сервираш на някой нацупен киселяк и едновременно с това да даваш отчет за всяка дейност..
А пък то по закона на Мърфи,все така става..
Девойките бягат от "кофти" родители и се натрисат на "кофти" мъже..

П.п.В случай,че милото ти е онази изпепеляваща либоф с главна буква,дето всички лелеем за нея,то тогава няма място за притеснения,нали?
В крайна сметка си на 18,не на 98,може да те поизчака малко да се реализираш,да намериш себе си дето се вика,и тогава да се "вземате" официално..

# 41
  • София
  • Мнения: 12 006
Не видях никъде да пише авторката, че е студентка и родителите ѝ не ѝ позволяват да работи.
Пише, че скоро ще ходи в университет, а какво влага в това " скоро", никой не знае.

Аз се водя от фактите, когато разсъждавам, но явно, не всеки може да ги понесе, независимо че той ги е съобщил. Mr. Green

Ей тука:
Скрит текст:
Эравейте, исках да се обърна към някого эа съвет относно моите родители. Аэ съм млад човек, скоро ще вляэа в университет,
искам да се раэвивам, да си намеря работа, да стана самоатоятелна, но нашите ме эадушат.
Скрит текст:
Имам си и приятел вече 2 години сме эаедно имаме желание да эаживеем эаедно имаме и апартамент, но моите родители не ме раэбират. Те сякаш ме смятат эа малко дете
и не уважават моето мнение, желание и интереси. Те искат да си стоя само вкъщи да се прибирам в 9 и все неща, които ме ограничават.
Скрит текст:
Не эная как да постъпя опитвала съм да говоря не веднъж с тях, но те не го приемат сериоэно. Аэ имам мечти имам желанието да се раэвивам като личност, нямат право да ми каэват дали ще работя и с кой ще живея. Моля, ако някой энае начи  как да се справя с проблема нека да пише. Благодаря предварително!

# 42
  • Мнения: 12 722
Щом още като ученичка, искаш да живееш с приятеля си, родителите не са си свършили работата.

# 43
  • Мнения: 1 410
Момичето е още ученичка-каква самостоятелност ,какви 5 лв.????
Има време за всичко....голямо бързане да бъдем големи. Stop

# 44
  • София
  • Мнения: 12 006
Щом още като ученичка, искаш да живееш с приятеля си, родителите не са си свършили работата.

То това си пролича още в първия й пост.

Общи условия

Активация на акаунт