Хубаво, че момичето иска да се развива и да си намери работа, но е добре да не слага коня пред каруцата. Аз самата съм голям привърженик на идеята ученици и студенти да работят за джобните си, но само ако това не пречи на ученето. Синът ми като ученик и студент си изкарваше пари като даваше уроци по английски и правеше и поддържаше сайтове. С това съм ОК. Но не съм ОК с идеята да си прецакаш образованието заради услаждането на парите от нискоквалифицирана работа. Освен това, наистина са малко хората, умеещи да балансират няколко дини под мишницата. Авторката е ученичка и всъщност акцентът в нейния пост е върху възможността да заживее с гаджето. Силно се съмнявам, че ако още днес родителите ѝ я пуснат да се пренесе при него, тя ще се метне върху учебниците, за да се готви за изпити в университета, а после ще запрепуска на работа, защото все още не е открила фотосинтезата.
- Публикувана: 18 фев. 2017, 23:47 ч.
- Последно мнение: 14 март 2017, 10:10 ч.
Проблем с родителите
Тя точно от това се оплаква, че родителите не си вършат работата. Въпреки, че конкретните й оплаквания са различни от това, което вие виждате като проблем.
Цуре, на колко години си?
Цуре, на колко години си?
Скрит текст:
Эравейте, исках да се обърна към някого эа съвет относно моите родители. Аэ съм млад човек, скоро ще вляэа в университет, искам да се раэвивам, да си намеря работа, да стана самоатоятелна, но нашите ме эадушат. Имам си и приятел вече 2 години сме эаедно имаме желание да эаживеем эаедно имаме и апартамент, но моите родители не ме раэбират. Те сякаш ме смятат эа малко дете и не уважават моето мнение, желание и интереси. Те искат да си стоя само вкъщи да се прибирам в 9 и все неща, които ме ограничават. Не эная как да постъпя опитвала съм да говоря не веднъж с тях, но те не го приемат сериоэно. Аэ имам мечти имам желанието да се раэвивам като личност, нямат право да ми каэват дали ще работя и с кой ще живея. Моля, ако някой энае начи как да се справя с проблема нека да пише. Благодаря предварително!
... нашите ме эадушат.
... моите родители не ме раэбират.
... не уважават моето мнение, желание и интереси.
Те искат да си стоя само вкъщи да се прибирам в 9...
.. опитвала съм да говоря не веднъж с тях, но те не го приемат сериоэно. !
... моите родители не ме раэбират.
... не уважават моето мнение, желание и интереси.
Те искат да си стоя само вкъщи да се прибирам в 9...
.. опитвала съм да говоря не веднъж с тях, но те не го приемат сериоэно. !
Тя не се разбира с родителите си. Отговорността за това е тяхна. Ако тя е непълнолетна. Т.е. те не си вършат работата. Една от 'работите' им е да се разбират с децата си.
Ако е пълнолетна, става дума за съвсем различни неща вече, затова зададох въпроса.
В следващия си пост пише, че "Не я разбирали", защото "Искам да работя".
Явно не достигат парите, те държат тя да учи, а да не работи и това е проблем за тях.
Темата е сериозна, ако е истинска и става дума за младо момиче, което има гадже, мисли за работа, следване и изнасяне от вкъщи и конфликтите вкъщи растат.
И аз исках да работя, и на мен не ми "позволяваха", но това се изразяваше в говорене. На практика, като си намерих работа, нищо не казаха, оставиха ме да си работя. Но бях първи срещу втори курс студентка, по-големичка. Не искам обаче да правя паралел със собствените си преживявания.
Важна е възрастта й и изобщо цялата картинка на оплакванията й.
Явно не достигат парите, те държат тя да учи, а да не работи и това е проблем за тях.
Темата е сериозна, ако е истинска и става дума за младо момиче, което има гадже, мисли за работа, следване и изнасяне от вкъщи и конфликтите вкъщи растат.
И аз исках да работя, и на мен не ми "позволяваха", но това се изразяваше в говорене. На практика, като си намерих работа, нищо не казаха, оставиха ме да си работя. Но бях първи срещу втори курс студентка, по-големичка. Не искам обаче да правя паралел със собствените си преживявания.
Важна е възрастта й и изобщо цялата картинка на оплакванията й.
Много искам да разбера на колко години е авторката, а тя се изниза по тъча...........
С тоя ник не знам на колко трябва да е. дано да не са 13. Апартаментът е на чичкото.
Също имай предвид, че на вашите така им е много по-лесно като си им под око и ги слушкаш, но приятелят ти няма да те чака вечно. Моят съвет е взимай се в ръце, намери си работа и се изнасяй! Дори и нещата да не ти се получат и вашите отначало да беснеят, винаги ще можеш да се прибереш у дома и да си те гледат, а времето назад няма да можеш да върнеш
Съветваш непълнолетна ученичка да се вземе в ръце и да се изнесе?
Каква ли работа може да си намери, задаваш ли си въпроса?
После я убеждаваш, че дори и да беснеят родителите ѝ- все едно за врагове говориш, като се върне като нас.ана при тях, с кеф ще си я отглеждат- дърта магарица без завършено средно.
И всичкото това, за да не изтърве гаджето и чукането, щото времето не може да се върне?
Все съм си мислила, че ученето и свободата да купонясваш са до време, а то какво излезе?
Колко време така?
Толкова време, че да се почувстваш истински самостоятелна и независима.
От опеката на родителите, където ти тежи че трябва да се прибереш в някакъв " приличен" час, че трябва да поддържаш реда, въведен в къщата още преди да се родиш, който се предполага че няма причина да ти тежи по тази причина, и от изискването да си подредиш гардероба.
Но да избягаш, за да се натресеш в квартира с друг, с когото ще се съобразяваш до степен дали въобще да излезеш сама, където ще въртиш същото домакинство, от което бягаш и наградата ти ще е евентуалната липса на забрана за нещо и забележка за несвършено друго, е тъжна работа.
И ми е жал, когато за истинска двойка приемаш само двама души, които живеят заедно.
Твоят човек е поживял, походил, повеселил се и по.......
Сега му е кеф да си е вкъщи и да му се фръцка агнешкото.
Ти си тази, която и преди, и сега е ограничена откъм свободен живот.
По своя воля, разбира се, защото ограниченията у вас не са подплатени с моркова в квартирата.
Аз не знам откъде си вадиш изводите, но приятеля ми е рядко спокоен и не контролиращ човек. Нито ме спира да излизам, нито да правя каквото и да е. Аз самата не съм особена купонджийка в стандартния смисъл с дискотеките. И преди, и след него съм ходила рядко по заведения. Всъщност, откакто сме заедно станах доста по-отворен и екстровертен човек от преди. Преди дали заради възрастта, дали заради друго бях доста по-свита и реално не ходех никъде. Не съм била девствена, когато се запознахме. Имала съм няколко сериозни връзки и мога да ти кажа, че това с гаджета, ходещи си на гости работи чудесно известно време. После липсата на развитие постепенно скофтва връзката. Човек има нужда да скочи на следващото стъпало. И няма как да се видите един друг по същия начин, както когато живеете заедно. Двама души могат да бъдат истинска двойка и без да са под един покрив, но нещата се променят значително от този момент нататък. Към по-хубаво, поне моя личен опит го говори. ПП. Често в темите, когато решиш да се заядеш засягаш възрастовата ни разлика. Имаме 11 години разлика. Да ти пратя наша снимка на ЛС? Да споделиш дали ти приличаме на чичко и агънце. Приятеля ми миналата година го сбъркаха с кандидат студент на изпит, на който беше отишъл като квестор и му взеха телефона.
Да не преписва, нали. Аз пък наопаки на всички ще ти кажа да действаш, за да прогледнат вашите! Аз бях в същата ситуация като теб, вярвай ми всички тези ограничения ме лишиха от много хубави моменти и сега много съжалявам! Прибирах се навреме и неможах да изпитам едни прекрасни емоции дали с гаджета или с приятели. Записах да следвам в продължение на това, което учих в гимназията и си изгубих 4 години от живота, а всъщност съвсем случайно започнах работа по специалността ми, където хората гледаха уменията ми и тапията от университета ми е само за авторитет. Също имай предвид, че на вашите така им е много по-лесно като си им под око и ги слушкаш, но приятелят ти няма да те чака вечно. Моят съвет е взимай се в ръце, намери си работа и се изнасяй! Дори и нещата да не ти се получат и вашите отначало да беснеят, винаги ще можеш да се прибереш у дома и да си те гледат, а времето назад няма да можеш да върнеш
От всички съвети този е най-деструктивния.
Авторке,вашите може да са против това да работиш,защото се страхуват,че няма да запишеш висше..Често става така..След гимназията ж да поработим една година,малко да си починем от учене,и после..временното става постоянно.
Вместо да мислиш как да "пораснеш" сега и веднага,мисли за това как да се реализираш в бъдеще.
Какъв зор имаш да живееш с някого и да му переш чорапите?
Освен пеперудите в стомаха,други причини има ли?
Ако не,стой си при мама и тате и си живей живота..
Ама мрънкали били..
Ми да си мрънкат,ти що ги отразяваш толкова?
Ама не те разбирали?
А ти тях разбираш ли ги?
Има начини да си извоюваш самостоятелност и респект,но набиването от "трън та на глог",едва ли е най-удачния..
Много момичета правят грешката като заменят родителските "окови" с мъжки..
Ама едно е мама да ти е направила филийки за закуска и да ти се цупи докато ти носи айранчето,друго е ти да сервираш на някой нацупен киселяк и едновременно с това да даваш отчет за всяка дейност..
А пък то по закона на Мърфи,все така става..
Девойките бягат от "кофти" родители и се натрисат на "кофти" мъже..
П.п.В случай,че милото ти е онази изпепеляваща либоф с главна буква,дето всички лелеем за нея,то тогава няма място за притеснения,нали?
В крайна сметка си на 18,не на 98,може да те поизчака малко да се реализираш,да намериш себе си дето се вика,и тогава да се "вземате" официално..