Проблем с родителите

   За да си извоюваш самостоятелност на тази възраст се иска и доза непукизъм. Не всичко се свежда само до финансовата независимост, има я и емоционалната завимисимост от родителите, нуждата да те подкрепят, да не ти втълпяват, че е по-важно какви са техните очаквания. Аз съм случила на разбрани родители, не винаги съм била подкрепяна, но не съм срещала и сериозен отпор. Винаги са ме оставяли с усещането, че аз съм отговорна за живота си, не са показвали явно разочарование от решенията ми. За мен това е правилния начин да дадеш свобода на едно порастнало дете. Все пак опит се трупа и от грешките и до някои прозрения за живота трябва да стигнем сами.  Много родители се опитват да предпазят децата си от грешки и проблемни ситуации, но така създават хора,  които не са готови да се сблъскат с реалните проблеми в живота.

   Проблема на авторката е сблъсъкът между нейните желания за свобода и развитие и очакванията на родителите за нейното бъдеще. Нормално е един млад човек да иска подкрепата на родителите си за важните решения. С рогата напред не е най-доброто в тази ситуация, защото не се знае каква ще е реакцията на родителите. Бих посъветвала авторката на първо време да започне работа, да им покаже, че може да носи отговорност и да си изпълнява задълженията. На по-късен етап ще дойде и момента за изнасянето. Един вид да им даде време да свикнат с мисълта, че е порастнала и е време да вземе живота си в ръце, нещата би трябвало да се случат естествено.

  Тещерица, парите съм си ги изкарвала с много труд и с много часове работа, не съм си клатила краката цял ден и да се оплаквам, че са ми малко парите. Работила съм в сферата на търговията, по това време наистина можеха да се изкарват много добри пари.
 

Сервитьорка с консумация?

Жалко е жена да мисли, че младо момиче може да изкарва пари само с отворени крака. Някои си използват и главата.

Да така е това, че няки го правят не оэначава, че няма и такива, които искат да постигнат нещо и да се раэвиват като нормални хора.

Благодаря на всички, които отделиха малко време эа съвет!

Един съвет и от мен - ако толкова държиш да се изнесеш от къщи, направи го, но за Бога, не се нанасяй с да живееш с гадже. На такава възраст да се обвързваш с домакински задължения и да търчиш по нечия гайда гарантирано ще ти отнеме най-хубавите години в живота. Имай предвид, че на този етап, най-важното за теб в момента трябва да бъде висшето образование. Има време и за съвместно съжителсто, работа и т.н. Ако ангажиментите ти в университета го позволяват, можеш да работиш почасово, но не трябва да е за сметка на ученето.

Аз пък не смятам, че съм си загубила най- хубавите години от живота, с това че заживях на 19 с бъдещия ми мъж, като вземете да обобщавате така... Та и завърших 2 образования с оличен успех. 

Дано е все така и никога не съжалиш!
Просто, става тегаво- 40 години минимум ще живееш все с него, а това е много време.

От друга страна- до 19г. си под опеката на родителите, зависима от училището.
И тъкмо ставаш самостоятелна, и можеш ей така- само със себе си да се съобразяваш и да си си приоритет, заживяваш на семейни начала, и влизаш в коловоза на заангажираните.

sea.sea. + 1.
Аз нямах тая възможност, осъществихме си желанието да заживеем заедно едва на 24. С удоволствие бих си спестила живота с родителите преди това, защото нямах право на общежитие, а специалността ми беше такава, че позволяваше съвсем малко работа...

И до колко изживяхте студентските си години? На такава крехка възраст без никакъв житейски опит, съдейки по тръшкането, да се обременява с тези неща ми се струва меко казано абсурдно. Преди години може да е било практика хората да се събират в ранните си 20, но в днешно време нещата не стоят така. Авторката първо има нужда да порасне, да заживее самостоятелно отделно от родителите, по възможност без да се обрича на слугинаж и да се научи какво означава да се оправяш сам. Едно е да си пред очите на мама и татко, друго е да си самостоятелен. Ако има желание, възможност винаги ще се намери.

Много хора бягат от родителите си, затова се омъжват рано.

И после се омъжват втори път без да бягат.

Преди години беше обяснимо- не можеш да си позволиш да отидеш на квартира, когато си от София.

Но, сега е друго и се чудя, защо въпреки феминистките нагласи и възможностите за независим живот, куп момичета бързат да влязат в коловоза на семейните задължения?

Ами не всички са с феминистки нагласи. Далеч не всички.

Те и да са с феминистки нагласи , като не могат да ги приложат се омъжват.То това да умееш да се издържаш и живееш сам е далеч от това да се омъжиш и изнесеш от мама и тате.От трън на глог.
Хората са казали :Момичета учете и работете за да можете да избирате с кого да живеете,а не да живеете с този с който ви се налага.