В подобни теми винаги излиза как авторката е светица - оправна, мега потенциална еманципирана мадама с 5-цифрена заплата (минимум), която просто "не е случила" на мъж. А как така "не случваш" на мъж и продължаваш да "не случваш" с него още 6 години? Нали ти си го избираш? И да не си с много добър нюх за толкова време все забелязваш недостатъците му, а той дори не си ги крие. Какво прави бялата птица толкова време с мунчо тогава?
Съжалявам, за мен това е връзка тип: "Самотно ми е, скучно ми е, мъж някакъв си трябва - дай ще пробваме с тоя и ще го напънем да се завърти на 180 градуса и ще си го направим по наше подобие". И като не стане: "Ау, какъв мухъл, дай да го плюем сега."
Този мъж има мега много минуси, НО аз не вярвам, че някоя тук ще търпи и един месец новото й гадже да я сравнява с бившата, да я нарича с името на бившата и да й прави панаири, какво остава за една година. Мъжете (повечето) се ошашкват много на истерични, крещящи, вечно недоволни жени. Нормално е в един момент да я намрази. А неговите недостатъци са ясни. Само не разбирам с какво дружното хулене помага на авторката да се почувства по-добре.