Изобщо не разбрах кога са ми сложили катетър, а махането беше напълно безболезнено.
- Публикувана: 21 фев. 2017, 22:17 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2017, 22:12 ч.
Информация за МБАЛ Надежда (на д-р Стаменов) - 11
+1
няма да чета... много,много 
И аз не съм разбрала кога са ми сложили катетър. След упойката е било. Той ми беше най- най-малка грижа.
Скрит текст:
По-гадното беше, че упойката не ме хвана добре и усещах болка. Явно не можеше да ме приспят, защото имаше проблеми и трябваше първо да извадят съкровището. След като си го погушках и цунках си поспах до края. Бях мноого благодарна.
Но не се шашкайте, аз съм извънреден случай. В повечето случаи ако не хване упойката не е проблем да е пълна.
Но не се шашкайте, аз съм извънреден случай. В повечето случаи ако не хване упойката не е проблем да е пълна.
Аз също си взех колан от болницата, от тези с двойното залепване. Доволна бях много и доста го ползвах.
За катетъра - имам ясен спомен, сложиха го след упойката, спомням си, че краката ми бяха оловни и едвам ги сложих в поза пеперуда. Махането беше в реанимацията, преди раздвижването и след сутрешен тоалет от санитарките. Не си спомням да ме е боляло. Просто беше пипкаво свалянето.
Другото важно нещо лично за мен са тези постоперативните дишащи гащички - има няколко вида по аптеките, в Надежда ми дадоха, но тези, които лично си избрах от аптеката (5 броя, цена към 16 лева) ми бяха най-удобни. Можеха да се перат на 60 градуса, та изкарах първия месец спокойно.
За катетъра - имам ясен спомен, сложиха го след упойката, спомням си, че краката ми бяха оловни и едвам ги сложих в поза пеперуда. Махането беше в реанимацията, преди раздвижването и след сутрешен тоалет от санитарките. Не си спомням да ме е боляло. Просто беше пипкаво свалянето.
Другото важно нещо лично за мен са тези постоперативните дишащи гащички - има няколко вида по аптеките, в Надежда ми дадоха, но тези, които лично си избрах от аптеката (5 броя, цена към 16 лева) ми бяха най-удобни. Можеха да се перат на 60 градуса, та изкарах първия месец спокойно.
Санитарките свалят катетри?
За раздвижването също медицинско лице ни помагаше, на всяка жена индивидуално. Аз бях стабилна и въпреки това ме държа през цялото време здраво за ръката.
Сори, неясно съм го написала.
В реанимацията първо санитарките направиха сутрешен тоалет с подлога, а подмиването беше с нещо подобно на чайник.
Мина визитация и започнаха да ни раздвижват две-три майки едновременно, дадоха чайчета със захар. В момента, в който бяхме във вертикално положение, бяхме готови за подвизи и сваляне на катетър.
Сестрите свалят катетъра, докато сме прави, но подпрени за леглото, помогнаха да сложим гащичките.
Накараха ни да направим няколко тегела в реанимацията и после с количките горе по стаите.
В реанимацията първо санитарките направиха сутрешен тоалет с подлога, а подмиването беше с нещо подобно на чайник.
Мина визитация и започнаха да ни раздвижват две-три майки едновременно, дадоха чайчета със захар. В момента, в който бяхме във вертикално положение, бяхме готови за подвизи и сваляне на катетър.
Сестрите свалят катетъра, докато сме прави, но подпрени за леглото, помогнаха да сложим гащичките.
Накараха ни да направим няколко тегела в реанимацията и после с количките горе по стаите.
Момичета, не се шашкайте от тези неща. Това са стандартни медицински процедури, които ще помните точно 1 минута след раждането. Не забравяйте истинската причина, за да сте в болницата - срещата с бебчо. Всичко друго е тривиално, отминава бързо и се забравя. Дори малко да боли, изпитанията ви след това при отглеждането на дете са далеч по-сериозни. Ако с един катетър или с една клизма не можете да се справите, как ще се справите с бебето ?
Аз реших, че няма нищо срамно и бях непукист за всичко, освен за страданията на бебо. Толкова се уплаших за него, че не можех да спра да рева. И като се роди не го чух да проплаква веднага, а той се бил нагълтал с води и затова. Като му чух гласчето пак ревнах от облекчение.
Само че беше адски студено в операционна и не можех да спра да треперя, не знам как успяха да сложат упойката.
Не са ме държали за ръката като ме раздвижваха, само вървя до мен акушерката-сестрата. Катетъра ми го свалиха в полулегнало положение. Нямаше болка. Нищо страшно
Само че беше адски студено в операционна и не можех да спра да треперя, не знам как успяха да сложат упойката.
Не са ме държали за ръката като ме раздвижваха, само вървя до мен акушерката-сестрата. Катетъра ми го свалиха в полулегнало положение. Нямаше болка. Нищо страшно
Всички се нагълтват, повече или по-малко. При секцио обикновено е повече, защото при нормално раждане, половината води (предни) изтичат преди самото раждане, докато при секцио е малко по-друга постановката.
Всички бебета ги аспирират. Някои гинеколози още като извадят бебето го аспирират или направо неонатолозите го правят.
Всички бебета ги аспирират. Някои гинеколози още като извадят бебето го аспирират или направо неонатолозите го правят.
Не е всички, моята мацка не са я аспирирали, но и тя не изплака веднага. Изчакахме с рязането на пъпната връв както исках и изплака след като я срязаха. След това се 'бондвахме и импринтвахме' така че неонатолозите не я взеха веднага. Но нямаше никакви секрети и затова се съгласиха явно.
Електра- респект!
Електра- респект!
Хм, аз раждах и по двата начина 
15 часа след изтичане на водите нормално и след проблем с тоновете на бебето - спешно секцио.
15 часа след изтичане на водите нормално и след проблем с тоновете на бебето - спешно секцио.
И аз така, но 12 часа. Герои сме.