Приоритетите в живота МУ

Русалката, разсъждаваш прекрасно и разумно и даже ти се чудя защо още си с този човек.
Явно го обичаш.
Да ти кажа - изчакай да мине лятото, ако тогава нещата се поразпаднат, не се опитвай да ги закрепваш. Ако всичко е ок - говорете пак наесен.

Полукс, стига!
На 20 години има 20 причини да не раждаш и те не са точно в парите.
Русалката, и аз имам един аборт на 20. 20 пъти съм разсъждавала и 20 пъти съм си мислела, че това, че не родих тогава е много по-добре за целия ми живот.

Най-добре 
Ти самата имаш достатъчно трезва преценка на ситуацията и плановете ти са напълно разумни.

На 23 години за мъж в днешно време е рано да поеме отговорност за семейство, дори мъж, който в последствие би станал страхотен баща.

Не обръщай внимание на опитите на съфорумките да те стъпчат с обиди, целта им е просто да се почувстват извисени, нищо лично 
Признак на тотална духовна мизерия е да си груб с човек, който търси помщ и съвет и който споделя болезнени преживявания. Виждам, че си доста по-зряла и имаш нужното самообладание да се обърнеш на другата страна с усмивка.
 

Не е точно така- виж колко жени по на 30 години, едва чакат детето да стане на годинка, за да го хвърлят в яслата, защото не искат да си губят кариерата и защото не се чувстват щастливи вкъщи.
Всичко си е до човека.

 Юнa , искрено благодаря! На теб и всяка една останала съфорумка, която отдели време да прочете за проблема ми и да ми даде съвет!  

Стига, де!
Нищо и на никого не подарява.
Обича го, разбират се, хубаво им е заедно и са по на 23 години.
Кой на днешно време от живеещите заедно, има гаранция черно на бяло?
От какъв зор да се разделя веднага с него, за да се тръшка и страда излишно?
Добре е решила да изчака още 2 години, за да види и двамата какво ще мислят и какво ще искат.

Аз също смятам, че няма нужда да бързаш. Аз съм на 24 и усещам, че ми е рано и мога да отложа с още 1-2-3 години. Почакай, поживейте си, установи се в работа по специалността ти и прецени как вървят нещата между вас, има ли промяна.  Осем години са много, но е твърде вероятно в един момент далеч по-скоро приятеля ти да преосмисли приоритетите си. 

Според мен е нормално на 23г. да мисли за външността си и все още да не е готов за деца! Все пак е доста млад. Щом се обичате го изчакай да "порасне" с някоя година (2- 3 да кажем) и може да си промени мнението и приоритетите в живота! 

На 24 години ти е рано за дете. Забавлявай се, учи, пътувай- това са неща от младостта, които никога няма да се върнат. Моят съвет е, ако момчето е свястно и се разбирате, да му дадеш шанс още няколко години, макар да няма никаква гаранция, че няма да се разделите още утре. Ако обаче след тези години все още е на същия акъл да се поогледаш за друга л'бов. При нас жените, за жалост, фертилността спада значително след 30-те. Аз имах много дълга връзка, омъжих се на 29, родих на 34. Повечето ми приятелки имаха или имат проблеми със забременяването. Така, че тези неща не трябва да се отлагат дълго. Дано вземеш правилното решение за себе си. А по отношение на плешивостта - тези неща с времето се приемат. Имам приятел- много красив мъж. За няколко години загуби цялото окосмяване по главата си. Страхотен шок беше и за него, и за съпругата му, но с времето го приеха и го преодоляха. Твоят младеж също ще свикне.

water_nymph, никой не може да каже как ще се развият нещата. Дори да сключите брак сега и да народите 2 деца, пак няма гаранция какво ще ви поднесе живота.
Така че... Преценяваш, взимаш решения и продължаваш.
Аз лично на 23 се омъжих, но живеехме заедно вече 4 г., за дете не мислех тогава, родих 3 г. по-късно, планирано. Затова ми се струва, че няма за къде да бързаш. Хубаво е, че човекът е откровен и че фигурираш в плановете му. На 23 по-скоро клоня към неговия план.

Вероятно, но животът й в единия случай може да бъде много по-приятен.
Майка ми ме е родила на 20, после университет. Много сме си говорили по въпроса и че по-добре всяко нещо с времето си.

На 23 точно завършваш университет. Ако си бил особено добър и си хванал всички възможности, завършваш магистратура, а не бакалавър. Ако имаш връзки - може и да намериш работа, на която да ти дават висока заплата. Ама в реалния живот (а не форумния) известно време се налага все пак да се докажеш, камо ли, ако нямаш връзки. Не си представям как още едвам излязъл от факултета (даже може дипломата ти още да не е готова) вече си инженер на висок ръководен пост с 6-цифрена заплата. За много професии и 3-цифрената е повод за радост. На 27-28 години по мога да повярвам - за свръх амбициозни млади хора с предварително подбрани професии така, че да имат голяма перспектива да получават поръчки от чужбина. За програмисти, които са пропуснали университета и директно са търсили работа - също е възможно. Във всеки случай да се съдят едва завършили хора без (или само със стажантски) опит, че не взимат 10 бона заплата е смешно.

Здравей! С теб сме почти на една възраст и затова мога да се опитам да ти вляза в положението.
Мога да ти кажа, че решението за аборта според мен е било правилно, приятелят ти изобщо не е мизерник или боклук, че се е съгласил да направиш аборт. Да имате дете на по 21 години ми се струва прекалено рано, като се има и предвид, че сте живяли заедно само месец. Виждам, че може би още ти е мъчно за случилото се, няма лошо да си го изживееш, на твое място бих го приела много драматично, независимо, че би било правилното решение.
Вие все още сте млади, даже знаеш, че мъжете доста по-късно съзряват, представи си, че приятелят ти не е на 23, ами е на 20  Ако си направиш равносметка за изминалите години, сама виждаш как дори за 1-2 месеца нещата се променят адски много, така че тези негови планове могат да се променят след седмица, след година... рядко човек като каже нещо се случва точно така. Сигурно на момента така му се иска, все пак е млад още и предполагам, че за млад човек да си губи косата е удар по самочувствието най-малкото.
Всеки си прави планове - първо искам това, после това, чак тогава ще имам семейство. Но животът рядко се стича по план дали за добро или за зло. Така, че не се захващай много за тези му мераци. Както казаха по-рано - може да свикне с мисълта и спре да се впечатлява, може да реши изведнъж, че не му пука за кола, коса и пр. , а да иска още утре дете от теб. Не се напрягай все още, имаш време да решиш, то като една връзка се изчерпа се усеща, недей да се разделяш с него и зорлем да страдате щом се обичате и ви е добре в момента. 

П.С. Мисля, че Полукс е някакъв фейк профил, то не е възможно да има човек с толкова неадекватни мнения по въпросите, абсолютен трол е. Защо изобщо й обръщате внимание. 

авторке, наистина сте много млади и двамата и не е такъв проблем планирането на връзката ви- те, връзките, малко трудно се планират генерално. Аз бих ти дала един леко разширен вариант на съвета да се развиваш и да изчакаш любимия да поуври. Смятам, че основният проблем, който те притеснява, е че не си превъзмогнала аборта, чисто психически. Това е голяма травма, особено, ако решението ти е зависело и от друг човек, което подсъзнателно те кара да се чувстваш принудена. Няма нищо лошо- даже ще ти е много полезно, ако поработиш с психолог върху това.
Някой по-напред го спомена и аз ще потвърдя, че подтиснатата травма вероятно влияе силно на нуждата ти от сигурност, планиране, преоценка на връзката- изобщо показваш леки симптоми на посттравматичен стрес. Това може тихо и полека да ти скапе живота.
Другото, което искам да те посъветвам е да изчакаш известно време-дори 2 години не са много, но недей го приема като "чакане" на нещо специално- просто си дай време да се възстановиш, да израстнеш, квалификация, хоби- отдай се на активност, свързана с теб самата. Вероятно ще откриеш колко си самодостатъчна, ще укрепиш собственото си пространство и граници и ще имаш по-обичащ себе си механизъм за вземане на решения и плануване. Това е чудесно време от твоя живот- използвай го пълноценно, а то времето си върви и ако седиш и чакаш и плануваш, и като живееш.
Не знам какви са ти отношенията с майка ти, но ти си едно дете, и ако се разбирате- един разговор с нея може да ти помогне повече от форума- все пак тя най-вероятно иска най-доброто за теб, а на форума някои не си пият хапчетата.
Успех!

Благодаря ви момичета, очаквах, че ще получа повече нападки като цяло, но получавам много смислени и дълбоки съвети.
На майка ми не съм и не бих казала, защото тя се е борила 8 години за мен, не е могла да забременее и просто не знам как би приела това, че аз съм махнала едно дете.
Много пъти съм мислила и знам, че ще е добре за мен да поговоря с психолог, но така и не съм се решила все още.
Аз съм щастлива с човека до мен, обичам го, връзката ми с него е това, което винаги съм искала. За това и преглътнах всичко и реших да си дадем шанс. Иненно травмата ме кара да претупвач нещата, да се чувствам несигурна, кара ме искам потвърждение на любовта му към мен именно с нещо такова. Сериозно. Осъзнавам, че времето не е сега и трябва да си поживеем още и да се насладим на живота.
Отново благодаря!

И аз не мисля, че приятелят ти е мизерник. На 23 повечето вятърът ги вее на бял кон.
И аз съм на 23, моят приятел е на 25, има проблем с косопада, много лошо го приема и в бъдеще иска да си присади коса. Това значи ли, че е мизерник?

Първо не знаеш как ще се равият нещата, в момента в който иска да си прави интервенцията може цените да са спаднали, а дори и с кредит да финансира, едва ли ще го изплаща до живот.

Според мен се шашкаш излишно заради нещо си което казал, сама можеш да си прецениш дали е свестен твоят човек. А и кой знае дали утре плановете му няма да се променят и да замисли нещо друго (я фирма да отваря, я до Луната да пътува  ). Така, че не се филмирай излишно