Екопътеки и всякакви приятни разходки

До хижата е асфалт, проходим за всяка кола. Дават го около час и малко до водопада без големи денивелации. Голямата е до водопада от долу нагоре. Интересно е да се мине по отклонението за Миланово. Като излезете пътьом от Враца нагоре почти до поляните с хижата и мандрата има отбивка вдясно. Пътят е определено за високопроходима кола. Представлява набити вертикално плочи. Нещо като римски път, ама не баш. Отдавна не сме минавали от там, но имаме две преминавания с нормални коли. Дупки нямаше, но от вибрациите падат пломби направо. Участъкът е около 15 км и се кара с не повече от 10 км/ч. Но няма такива гледки. Зелено, зелено докъдето поглед стига. От Миланово надолу към дефилето е асфалт. Пътят е на серпентини и се виждат по няколко витки надолу. Много е впечатляваща гледката, стига да е печен шофьора, че завоите са ....

някой с лично впечатление за пътеките от Трявна до Боженци?

Четох, че са 3  маршрута през различни места, но било много кално.

Споделям една наша еднодневна разходка. Крайната цел беше Белоградчик и скалите. Тръгване от София. Минахме покрай Костинброд, Гинци, Бързия. Пътят е в ремонт, но е много красиво и почти няма движение по него. След Бързия се отбихме да разгледаме Клисурски манастир. Женски, красив и подреден. Като отминахме Берковица, не продължихме към Монтана, а пак по малките пътища през селата. И като отминахме Гаврил Геново имаше табелка за Лопушански манастир. Отклонение 5 км. И него разгледахме. Върнахме се на основния път и след Белимел имаше отбивка за Чипровски манастир. Пак на 5 км. Тук един монах ни разказва  историята на манастира. Тук има и костница на загиналите четници от Чипровското въстание. Беше интересно. Нататък без повече отклонения стигнахме до Белоградчик. Колата може да се остави на паркинг в близост до входа. Ние не знаехме и катерихме към 2 км от центъра на града. Работното време на крепостта е до 19 ч.
Всичко това с връщането за 12 часа.

Zeldichka, има и пряк път към крепостта от центъра По стълбите над джамията. Пътят, по който сте минали, и на мен много ми харесва - живописен, спокоен, с много сенки, има места за спиране, чешми, малко движение и никакви камиони.

Ако някой обича опера и балет - и тази година ще има фестивал в Белоградчик.

Весела,
 И аз ги видях тези стълби. Но понеже всички табели сочеха към улицата нагоре, продължихме натам. А те са били за колите. Нищо. Порадвахме се и на тази красота.

Къде точно е ремонта - преди или след Петрохан? Това е най-прекия път към Монтана и северозапада, а винаги е на ужасни дупки. Завоите са едно на ръка, но дано поне настилката оправят.

Ремонта започва няколко километра след Костинброд. (преди Петрохан) Има участъци, които изцяло ще се преасфалтират. Другото - с кръпки. Надявам се като цяло да се преборят с дупките. Имаше всякаква техника.

В частта на София област е, т.е. горе-долу до билото. Трябва да е готово до май другата година. В Монтанската част си е добре, поизносено вече, но няма дупки.

То откъм София винаги е било по-зле положението. Дано го направят като хората, че ми писнаха тия обиколки през магистрала Хемус., която също е с кофти настилка.

ПРеди няколко дена бяхме на Овеч над Провадия. Имат екопътека . Страшно е красиво.

Това лято го посетихме. Много красиво! 

Днес "открихме" една страхотна ниска пътечка над Кладница. Там съм ходила само веднаж, когато качвах Черни връх. Сега тръгнахме от хижата по нещо като алея...плавно се изкачва, става и за малки деца. По-голямата част преминава под дървета в гора и не е проблем слънцето. Няма кой знае какви гледки, освен една пролука към Студена, но е много по-приятно от разходка в парка. Подминахме хижа Острица и стигнахме до асфалтов път, в края на който тръгва пътечка към Златните мостове. Там след полянката пътеката вече е доста по-тясна и камениста, но имаше татковици и майки с деца все пак. Не е нещо екстремно. Дочуха се гръмотевици и не довършихме плановете да стигнем до Еделвайс, защото колата беше достатъчно далече вече. И по принцип се оглеждахме за отбивка за връх Острица или евентуално Селимица, но такава не открихме. Някой знае ли как се качват?

Вчера пък се спуснахме от Черни връх към подножието на Купена и от там по подсичащата Резньовете пътека към Алеко. Невероятно красиво място  , горещо препоръчвам. Почти няма изкачване от Алеко до подножиенто на Купена, а гледката е Уау! Ние нямахме много време да й се порадваме, защото попаднахме в периферията на гръмотевична буря.  Добре, че я издуха към Лозенската планина, за малко ни се размина, но пак беше много страшно.  Камънаците ехтяха така, че направо сърцето ми спираше, а не съм от страхливите. Предупреждавам, че по пътеката на няколко места има течаща вода, както и кал. С повишено внимание може и да се мине с пропускащи маратонки, но ако имате гортекс, по-добре с тях. Беше ме страх от мълниите и не извадих телефона, но често се обръщах да гледам бурята - хем страшна, хем много красива! Сега ме е яд, че не снимах.  А точно пред Алеко се изсипа страшен дъжд, добре, че вече се бяхме добрали до хижата.  Нооо, ще се върнем там съвсем скоро, това не ми беше достатъчно!

За съжаление красивия път Провадия - Айтос е в ужасно състояние.
Бих пътувала по-често в района, но пътя се влошава а има и големи камиони.

Ужасяващ беше и пътя през Павликени за Търново.

Красиви места, но се добираш до тях с риск за колата и всички пътници в нея.

За втори път посетихме екопътека "Чернелка" ,но този път откъм Къртожабене.Смея да твърдя,че има още какво да се желае откъм подръжка.

Bandiera, за успокоение - пътищата в Търновско от много години са ужасно зле. Предполагам, че този, за който говориш, е републиканския, за едната му част е започнал ремонт, но в частта от Михалци до Търново толкова ли е зле? В смисъл, аз доста обикалям по места извън магистрали и първокласни пътища, този е средно положение.

Непокорна, чудесна идея за разходка, благодаря!

Значи бяхме на Деветашката пеЩера и после на   Крушунски водопади и имахме преспиване в Търново. Та минахме някак през Павликени и вътре имаше стрелка Търново, но навигацията не ни сочеше натам та я последвахме . Минахме покрай село Дъсково доколкото си спомням ... и през други села не им помня името, но как не счупихме колата не знам. Страшно е зле пътя.
А Провадия - Айтос ми е много удобен при пътувания и е толквоа красиво наоколо, но е в такова състояние, че май ще се взима друг.