Екопътеки и всякакви приятни разходки

Половрак (или Половраг - навсякъде го срещам различно). Тръгва се от БЧК в с.Лозен. По принцип за много мързеливи и такива с по-проходими коли става и от Лозенския манастир. Но тогава разходката е твърде кратка. Гледките горе са Уау! Исках и зимата да се кача, че има по-добра видимост, но не остана време.

За Страшното езеро има два варианта - от ЦПШ към Йончево и тогава Страшното и после надолу към хижа Мальовица и ЦПШ, или обратното. Препоръчвам първия вариант, защото от хижата нагоре си е бая драпане. Добре маркирано е, но горе още има сняг. Езерото тепърва започва да се топи.

Не забелязах табелки, но сигурно е имало. Не е голяма денивелацията, почти равно е, пълно е с хора и няма как да се объркаш,  тръгва се  на дясно от лифта, през поляната, и от там към планината. Половин час е до водопада.

Благодаря, аз имам вариант за лятото през август не сега , но искам да си направя сметката дали съм готова да мина маршрута. Ходила съм по планини и върхове знам за какво става въпрос ,но имам много голяма пауза. А Страшното езеро ми е голяма мечта

Отиди, не е непосилно. Просто трътни по-рано от изходната точка,  за да не бързаш и да ти е спокойно, че ще се върнеш по светло. Там сме водили хора по кецове и кожени якета, които никога не бяха катерили нищо. Малко мърмореха навръщане, но успяха все пак. 

Друго се сетих - Парка с танцуващи мечки, Белица (има много указания в нета). Приятно-тъжно изживяване е, или поне за мен беше, но е много ползотворно за по-пораснали дечица (имам предвид да разбират, иначе и за дребните става ). Тази пролет ходихме, не е класически пример за екопътека или маршрут, но ако спрете в края на асфалтовия път (както ние направихме) си има едно 30-40 мин. поне пеша в едната посока, не съм засичала. А си струва, обиколките са с хора от Четири лапи, разказват интересни факти, билет 6 лв., за деца до не помня каква възраст е безплатно.

Парк “Небесните пасбища” до село Осиковица, Правец. Невероятно място, поддържано от едно семейство, което притежава земите. Направили са нещо като духовна обител, има много тематични кътчета, малко в повече е Дъновисткия уклон, обаче е много интересно и красиво. След това, от другата страна на селото се минава по един път, който води до Осиковски манастир, навсякъде има табели, не може да се сбърка. Невероятно място, идеално поддържано, с пейки и беседки на всеки ъгъл, уникални гледки и природа, и най- впечатляващото - няма жива душа!

Сега погледнах инфо за манастира. В статии от 2015 на снимките са само основите му. Сега има ли построена църква? Или само мястото около него е направено за отдих и облагородено

Това са останки от древен манастир. Не знам дали се планира обновяване и дострояване. Но е много различно, приятно и поддържано място без щъкащ народ и лудница.
В парка долу има направено параклисче.

За водопада в Згориград - Боров камък край Враца .
Много красиво място НО ... в никой случай не тръгвайте с деца под 8 ( да не кажа 10 ) години, кой каквото ще да ви разправя .Мястото е стръмно и не на всички места добре обезопасено,прехода е в колона по един , района е влажен и много хлъзгав.В ниското има и змии ( но това е гора все пак де , споменавам го за инфо за да се гледа в краката ), на горе вече се съмнявам за влечуги, защото е влажно и хладно, но... не е изключено.
Всичко това написах , защото тук прочетох, че прехода е лек и приятен и тръгнахме с децата (8 и 10 години) , но не , не е лек нито кой знае колко приятен да изкачваш стръмни и хлъзгави стъпала.Няма много места отредени за почивка , Има една беседка за отдих ( долу) и после чак на водопада горе .
Единственото нещо за което си заслужава (а то не е никак малко ) да посетите това място е  НЕВЕРОЯТНО КРАСИВАТА ПРИРОДА - УНИКАЛНО МЯСТО !!!
А сега малко снимки от личен архив: 

Много красиво! Благодаря за снимките! Уточнението за годините може да е не е много точно  , защото моят син е на 13, но с акъл на 7 годишен.  Не знае що е то риск и как/дали да го поеме! А влечуги най-вероятно и нагоре има. Колко време трае преходът отиване-връщане и кръгов ли е или се връща по същата пътека? Честно казано, чувала съм за мястото, но съм запомнила само името, нищо друго.

И аз благодаря за снимките !! Кога е най-добре да се види водопада,кога е най-пълноводен ?

Качвахме Боров камък преди две години. Малката беше на 8, голямата на 11 години. Голям мерак ми беше, чаках към три години докато се осмелих. Непокорна, за вас никакъв проблем няма да бъде. Добре познавам "творчеството" ти, ще го минете лесно.

По същество, маршрутът хич не е лек. Стръмно и хлъзгаво е, а стълбите на места са вертикални. За малки деца хич не е. Водата не вярвам да свърши, ние ходихме август, но пък беше след дъжд. Не е лека разходка, а ние също имаме немалък опит. За сравнение, Бяла река при Калофер е по-лесно. Ждрелото на Ябланица при Трън - и то е по-лесно. Или трябва да имате опит с катерене на стълбички и мостчета или да сте по-смели.

Но пък е красивооо, много е красиво! Заслужава си! Аз бих отишла отново!

За нашето последно приключение ще кажа две думи. Вчера качихме връх Шипка пеша с начална точка Руската църква при село Шипка. Малко над 5км, около 700 метра денивелация. Много красива пътека, като в приказка (от първия завой нагоре). Голямата в началото се чудеше от какъв зор ще катерим, щом сме ходили два пъти с кола. Е,  и това си заслужава. Прекрасен Балкан, свежо зелено, чудни поляни. Пълно с ягоди, много пълно (разбира се сега са зелени). Излизаш на билото и пред теб Шипка! Уникално! В комплект с долината на розите и тракийските царе се получи перфектен удължен уикенд.

PS: Непокорна, това беше за разпускане след двете НВО.

Хахаха, браво, ние днес разпускахме на Черни връх. Там нищо ново под слънцето  , освен, че вече може да си спести човек зимния път и да си мине през Стената над х. Алеко. Почти сухо е, има само една останала преспа преди края на лифта, която може човек да заобиколи или за кеф на децата, да мине през нея.  Иначе горе на морените под върха си има още бая големи петна от сняг. Но днес го минахме с летни обувки...

Прехода е около час и половина,два (зави си спирате ли за почивка) това за прехода нагоре , на долу понеже ни заваля дъжд и бързо , бързо за около 45 минути почти тичайки , но то надолу си е и по лесничко де 
Има как да не се връщате по същата пътека , а да продължите заобиколно , но ние не знаехме маршрута и поради стеклите се обстоятелства решихме да се върнем по същия път .
Ако някой знае може да пише
и мен ме интересува може ли например да се качим с колата ( джип е ) горе до хичата и от там да слезем до водопада и труден ли е прехода и колко време ще отнеме ?
Благодаря !

Пътуващи, вчера се върнах от едно много красиво място в Западна Стара планина - Горна Бела речка, където правят фестивала на козето мляко. Мляко вече няма, защото кози почти никой не гледа, но препоръчвам за уикенд туризъм.

Селото е много малко, с малко жители, намира се покрай река, между склоновете на планината. От селото тръгват няколко различни пътеки, те са по-скоро широки горски пътища. Не са маркирани. Местните хора могат да разкажат коя накъде стига, но дори само ходенето по тях до близките поляни е много приятно.

Наблизо е Вършец, къща за гости има в близкото с. Долна Бела речка. На няколко километра има площадка за наблюдение на лешоядите във Врачанския Балкан. Трябва обаче да се обадите предварително в дирекцията на парка, защото се гледат със специални далекогледи. До площадката за наблюдение се стига по широка пътека - като горски път е.

Изключително красиви са двете близки села Миланово и Дружево. От Миланово тръгва широк горски път, който се спуска между планината и стига до старото село. Мястото е невероятно красиво, върви се през гора и покрай ливади, над които летят ята пеперуди. В центъра на старото село има църква от 1492 г. (ключът е у кмета на Миланово). До църквата има нов заслон, както и беседка с маса и пейки за почивка. В старото село има само няколко останали къщи с градини, които хората се качват да обработват. След Освобождението то е изоставено и се е преместило на сегашното място на Миланово. Самото Миланово е много приятно и зелено.

Къща за гости няма, има голям комплекс в Дружево. Двете се разделят от няколко километра сравнително хубав път. Между Миланово и Горна Бела речка има път, не е далеч, но е с много завои и голяма денивелация.

До Миланово се стига по пътя през Искърското дефиле, след гара Лакатник е отбивката. Пътят е с много завои и голяма денивелация, за опитни шофьори. Малко по-добър е участъкът Миланово - Горна Бела речка. Може да се мине и през Петрохан - Вършец, откъдето се стига до Долна и Горна Бела речка. Петрохан удължава и пак има много завои, но поне е по-широк. Искърското дефиле, главния път, е неудобен петък и неделя следобед, защото там минават камионите, когато ги отклонят от магистрала Хемус.

Специалитет в района е козята извара - нещо като концентрирано, леко кисело мляко. Няма нищо общо с познатата извара, само така се казва. Прави се през август, може да се разпита на място някой продава ли.

Внимание! В Западна Стара планина има много змии, почти навсякъде. Тръгвайте с обувки поне до глезена, дълги панталони и вдигайте умерено шум при вървене.