Не харесват приятеля ми

Ми то си е казано отдавна - с родители до море, с мъж през море. И все пак си помисли дали няма някаква причина да не го харесват. В голяма част от случаите на нехаресване, родителите се оказват прави във времето.

Малко неловко, но твоята перспектива каква е?
Ти имаш ли плюсовете, които биха те издигнали над него, за да търсиш равен на теб, или родителите ти искат просто да се пласираш изгодно, та да са спокойни, че ще имат паралия зет, на когото да разчитат?

Или нещо виждат в характера му, което ги безпокои?

В момента си силно привлечена, но въобще не гледаш с реализъм на този мъж.
Не е нужно някой да одобрява връзката ти. Ходи се забавлявай, но не се жени докато не "прогледаш".

Що за щуротии?   Каква е вероятността с мъж да се разделиш и каква родителите ти да те зарежат, да те използват или да ти изневерят и мамят?

Тя е на 21! Какъв зет? Ако не сглупи да се ожени за първия, в който е влюбена, я чакат още страхотни мъже и боклуци кандидат - зетьове 

     Защо тогава не живееш с него, а с "тях"?
Добре, де. Вярваме ти, но родителите ти(ви) май не особено?
 А ти, вярваш ли си?

Те не искат паралия зет за себе си, имат си добри възможности. Не си ги представяйте като онзи тип патриархални родители, доста са модерни. Не го харесват може би, защото в началото се криех от тях, не излизах с него често и те решиха, че е несериозен.

Tи си ЖЕНА на 21 години. Няма нужда да тропаш с краче като МОМИЧЕНЦЕ "ама пък харесайте го!".
Родителите ти искат да си щастлива и да си с достоен за теб човек /ясно е че напълно достоен никога няма да има /
Стегни се и им покажи всички хубави негови черти. Запознай ги така да се каже с него. Покажи колко е грижовен, мил, колко много означаваш за него, как няма и грам егоизъм спрямо за теб, колко много жестове прави за тебе, как ти си най-важната в живота ми и т.н.

Но я по тия всички тези приказки напиши на нас освен, че ти плаща сметките какво друго може да предложи.

the Дорис, да оспорваш поговорки може и да те прави интересна, но не променя фактите и хилядолетния човешки опит. Други цитати искаш ли да ти дам ...... и ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и ще бъдат двамата една плът....
Да има какво да отричаш.
Иначе в първия си пост мисля ясно съм написала да се замисли пък дали те нямат някакви основания.

А няма нужда да спорим за цитати от Библията щото въобще не страдам от сляпо подчинение.  
Спазвам само "Не пожелавай роба му ..." щото е залегнато в главните хипотези и робството е хуманно и боголюбиво дело ...

И преди да изпаднем в лют спор мъжа или родителите са по-важни нека отново погледнем възрастта на авторката и стане ясно, че тук говорим за гадже, гаджелък и само времето ще покаже дали това е нейния мъж. 

Родителите ми не харесваха първият ми мъж. С основание. Ама аз бях прекалено сляпа или прекалено тъпа за да го разбера. Бях на твоите години. Костваше ми точно 10 години за да осъзная, че те са били прави.
Не харесаха и вторият ми мъж. Не разбирах как може да не познаваш някой, но да не го харесваш. След 10 години разбирам мотивите им, но не ги приемам.
С това искам да ти кажа да се вслушаш в мнението на родителите си, но избора да го направиш сама. Мотива възпитан е и плаща сметки за мен няма тежест. Може би ако обясниш какво е постигнал можем да поразсъждаваме.

Съмнявам се.

А твоите перспективи за развитие, учение и намиране на престижна работа какви са? Отговарят ли на неговите, по-големи ли са, по-малки, нищо не споменаваш. Пък и какво решение трябва да приемат родителите ти? Да не смяташ да се жениш?

Според мен е важно хората да бъдат горе-долу на едно ниво, с подобни цели, възможности и перспективи. Ако има разминавания в горните, в по-късните етапи на връзката се появяват проблеми, които бързо се задълбочават. Не, че относителното равенство е достатъчно условие за успешна връзка, но е база, върху която може да се гради.

Може би родителите ти виждат такова разминаване между вас. Което не означава, че трябва сляпо да правиш каквото ти наредят, а просто да го имаш предвид и да не избързваш с важните решения за да им правиш напук.

От всичко само разбрах, че пича плащал сметките.
Я кажи какво му е в действителност, разведен, алкохолик, има деца, татуиран, много по възрастен, лигаве, безработен, инвалид...нещо от тези?

- Казваш, че бил малко по-голям и бързаш да уточниш, че това не било проблем. Това ме навежда на мисълта, че не е 2-3 години по-голям, защото ако беше така изобщо нямаше да го споменеш. Та колко точно по-голям?
- Родителите ти мислят, че нямал перспектива и не ти е "по мярка". Да разбирам ли, че ти си с добро образование, а той без такова? Ако е така знай, че най-голям шанс за успех има бракът между равни - по образование, интелект, манталитет, религия, култура, възпитание, обществено положение.... Колкото и да си влюбена сега, след 5 години може да не намираш за какво да си говорите, ако той няма твоите интереси и култура, а ако ти си добре възпитана, а той от такова семейство, че мляска като яде например може да ти опротивее. Нали знаеш, малките камъчета обръщат колата...
- За мен това с плащането не е нормално, ако вече сте стабилни гаджета. Нормално е един кавалер да плаща, когато кани по време на ухажването, но не ми се струва уместно това да е постоянна практика при стабилно ходещи. При нас с ММ навремето който е имал пари, той е плащал - и двамата бяхме "бедни студенти", някога единият е имал пари, друг път другият. Нали това е двойка, семейство - всичко да им е общо. И до днес парите ни са общи и не се делим на мое и твое.
- Та помисли трезво, но накрая, ЕСТЕСТВЕНО, че ти ще си решиш. Родителската орис е да страдат, ако смятат отстрани, че ти си съсипваш бъдещето, но ти си пълнолетна и трябва да си носиш отговорността за решенията. Обаче твоето пълнолетие не значи житейска мъдрост и опит. От друга страна за опит пари не вземат - ми поживейте малко заедно, виж как ще бъде като сте заедно непрекъснато и си реши, Никой не те гони да се жениш сега, твърде млада си. Може и пет години да се тествате. Само внимавай със забременяването, че една тук в съседна тема вече си е скапала перспективите от лекомислие.