Ебаси дъжда, буквално тук вали от месец всеки ден, без изключение... за слънцето не знам, може и да изгрее, но нямам надежди вече...
За да не товаря ще чета само
За да не товаря ще чета само
- Публикувана: 9 март 2017, 22:38 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2017, 22:18 ч.
Пролет цветна бързо идвай тук, мамите от ИБ чакаме те на дъжда напук
Бени Горе главата. 
Дани Дълбоко съм убедена, че децата се раждат с характер. Някои просто са инатести, нашата работа е да превърнем ината в нещо положително.
Мец И Вилито е така навън. Силно се впечатлява и става една ... Баба му вчера го води на магазина. Жената тръгна с такъв страх. Не веднъж и е правил цирк след цирк по улиците.
Ние имаме напредък с лафовете. Всичко е не,не,не,не.
Дани Дълбоко съм убедена, че децата се раждат с характер. Някои просто са инатести, нашата работа е да превърнем ината в нещо положително.
Мец И Вилито е така навън. Силно се впечатлява и става една ... Баба му вчера го води на магазина. Жената тръгна с такъв страх. Не веднъж и е правил цирк след цирк по улиците.
Ние имаме напредък с лафовете. Всичко е не,не,не,не.
Бени,
аз съм единствената май, която е на противното на всички мнение, но чета, че ти си нещастна там, мъжът ти съвсем не може и не желае да се аклиматириза и не мога да разбера защо трябва да си го причинявате и да се мъчите да свикнете на всяка цена? Честно казано аз бих се върнала на ваше място, но всъщност аз изобщо не бих заминала де, така че надали съм критерий. Извинявам се за думите си, не искам да се бъркам и да те натъжавам още повече, просто си го мисля от едно известно време
аз съм единствената май, която е на противното на всички мнение, но чета, че ти си нещастна там, мъжът ти съвсем не може и не желае да се аклиматириза и не мога да разбера защо трябва да си го причинявате и да се мъчите да свикнете на всяка цена? Честно казано аз бих се върнала на ваше място, но всъщност аз изобщо не бих заминала де, така че надали съм критерий. Извинявам се за думите си, не искам да се бъркам и да те натъжавам още повече, просто си го мисля от едно известно време
... като се приберем и аз трябва да се разправям не с дете, а с побесняло орангутанче 
Всъщност пак има еволюция. Поне навън са що годе кротки.
Лятото го влачех по тротоара. По едно време спрях въобще да излизаме понеже ме беше страх да го влача и нося бременна.
Месечинке няма за какво да се извиняваш, това е което мислиш... основната ни цел беше заради Ема... от една страна процедурата, за да дойдеш тук е не лека, освен това е и скъпа... не мога с лека ръка да кажа карай за парите, защото парите не са малко... да приемем факта, че се върнем - ОК, назад със значителна сума, мъжът ми продаде бизнеса, колата, само дом имаме... Ама детето свикна тук, допълнителни ваксини с голямо притеснение сме слагали, и, и, и... параграф 22
И пак да кажа - рекламата на страната е огромна, но реалността не е това, което казват едни хора по форумите, те крият истинското лице на нещата... не е няква прищявка, което да се постигне с лекота, колко енергия и четене е било за да я вземем визата, подготовката, пренасянето, сблъсъкът с истината... за това не мога да кажа ОК идваме си, все да станеш супер известен специалист, детска мечта и хоп да хвърлиш всичко на вятъра... боря се с това дали да хвърля много на вятъра или да продължа да ходя в него... няма верен отговор...
И пак да кажа - рекламата на страната е огромна, но реалността не е това, което казват едни хора по форумите, те крият истинското лице на нещата... не е няква прищявка, което да се постигне с лекота, колко енергия и четене е било за да я вземем визата, подготовката, пренасянето, сблъсъкът с истината... за това не мога да кажа ОК идваме си, все да станеш супер известен специалист, детска мечта и хоп да хвърлиш всичко на вятъра... боря се с това дали да хвърля много на вятъра или да продължа да ходя в него... няма верен отговор...
Разбирам те напълно. Тогава ви пожелавам скоро да откриете вътрешния си мир и нищо от това, което сте жертвали да не е било напразно Една от най-добрите ми приятелки преди 12 години замина за Англия, впоследствие за Шотландия. За тези години не знам колко пъти се връща тук, уж окончателно, но след няколко месеца се връщаше обратно, нито там и беше лесно самичка, нито тук. В крайна сметка се устрои там, омъжи се и сега е щастлива, но доста емоции и струваше, докато го постигне.
Една от най-добрите ми приятелки преди 12 години замина за Англия, впоследствие за Шотландия. За тези години не знам колко пъти се връща тук, уж окончателно, но след няколко месеца се връщаше обратно, нито там и беше лесно самичка, нито тук. В крайна сметка се устрои там, омъжи се и сега е щастлива, но доста емоции и струваше, докато го постигне. 
Никога не е лесно да загърбиш всичко и да се гмурнеш в непознатото. Вярвам, че Бени ще успеят да преодолеят трудностите и няма да съжаляват за избора си. Определено се иска и време, за да се постигне това, когато нямаш гръб, на когото да се облегнеш.
Аз не мога да живея навън, или по-точно не искам да опитам. Майка ми и сестра ми си устроиха живота в чужбина. Костваше им много труд, сълзи, депресия особено на майка ми, но вече съм спокойна за тях.
Бени, пиши, дали тук, в блог или простона лист хартия. Намери си хоби, нещо, което да те откъсва поне за малко от тревогите, от мислите. Дали ще ходиш на спорт или джогинг в парка. Отделяй време за себе си, така че да се разтоварваш. Мога само да предполагам през какво минаваш, но щом сте направили крачката, няма смисъл да отстъпваш назад.
Аз съм от хората, които не обичат промените. За една смяна на работното място мисля и премислям, та камо ли смяна на местоживеене и то в друг континент. Но вярвам в хората, които са готови на такава стъпка. Ще успеете
Аз не мога да живея навън, или по-точно не искам да опитам. Майка ми и сестра ми си устроиха живота в чужбина. Костваше им много труд, сълзи, депресия особено на майка ми, но вече съм спокойна за тях.
Бени, пиши, дали тук, в блог или простона лист хартия. Намери си хоби, нещо, което да те откъсва поне за малко от тревогите, от мислите. Дали ще ходиш на спорт или джогинг в парка. Отделяй време за себе си, така че да се разтоварваш. Мога само да предполагам през какво минаваш, но щом сте направили крачката, няма смисъл да отстъпваш назад.
Аз съм от хората, които не обичат промените. За една смяна на работното място мисля и премислям, та камо ли смяна на местоживеене и то в друг континент. Но вярвам в хората, които са готови на такава стъпка. Ще успеете
И аз вярвам, че е въпрос на време. Ние сме си кореняци и не се климатизираме така лесно като например колониалните народи. Аз съм още по-тежък случай. Трябваха ми 4 г. да свикна с живота в Търново,а бяха от хубави по-хубави тези години. До ден днешен замина ли надалеч от морето и ми липсва, спирам да дишам и го търся инстинктивно на хоризонта.
Макар че обичам да пътувам, лимита ми е 10 дни далеч от родния ми град, след това не мога да дишам .. след почти месец и половина в Германия, вярвайте ми на границата между Сърбия и България едва се сдържах да не припадна .. физически ми липсваше това място все едно е мой орган .. тъжното е, че напоследък все по-често мисля дали да не опитам за известно време да изляза навън да поработя, защото положението тук все повече се влошава, а Ема има нужда с баща й да имаме пари .. днес чета, че във ФЗЛДЧ имало тежки нарушения .. какво да кажа .. посягат на болни деца, НА БОЛНИ ДЕЦА!!!
Принцеско,на мен не ми пречи това негово късно заспиване,но ме притеснява,че на другия ден едва става за градина и е мега крив.А и има дни,в който става рано в нас,там не спи и става още по-зле.В 7 е вече ужасно крив и реве за всичко.
Бени,и аз мисля,че ще Ви трябва още малко време да свикнете.
Цвете,и аз мисля,че децата се раждат с характер,ама това моето е голям инат,нямам думи.Днеска пак рева като магаре,че и тропа с крак като казах,че се прибираме.Е,тогава вече ми падна пердето и го завлякох у дома с такъв рев,че целия вход ни чу сигурно.Не знам как ще се оправям занапред с него,като от сега е така.
Бени,и аз мисля,че ще Ви трябва още малко време да свикнете.
Цвете,и аз мисля,че децата се раждат с характер,ама това моето е голям инат,нямам думи.Днеска пак рева като магаре,че и тропа с крак като казах,че се прибираме.Е,тогава вече ми падна пердето и го завлякох у дома с такъв рев,че целия вход ни чу сигурно.Не знам как ще се оправям занапред с него,като от сега е така.
Аз нямам носталгия, липсват ми майка, баща, сестра, приятели, но има скайп и разни други комуникатори, Та не е драма... просто за една седмица се струпаха 200 неща и в безсилието си губя надежда... и в чужбина не е рай, особено за новодошлите, но щом клиенти, с които си контактува мъжът ми казват ако си дойдеш пак ще работим с теб, но по-добре си стой там, значи положението не е ОК.... имахме възможност да отидем в Германия, имаме много близки приятели там, но вече бяхме на хорото с процедурата... не е в липсата до толкова на приятели, а до това че наистина едно след друго ни връхлитат глупости...