Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 44

Уф, малко ме стресна с това забременяване по време на хормонотерапия. Вярно, че цикъла ми изчезна още по време на химията, а и съм но години, на които не очаквам да забременея след химия и хормонотерапия, но е факт, че на фона на золадекс и нолвадекс не използвам предпазни средства, гинеколога ми каза, че няма опасност от забременямане...не ми се мисли за подобна евентуалност, с тази химия...

Знам ,че годините ще минат бързо дано да са пълни със здраве и щастие за всичкини,но понякога се отчайвам и нахлуват едни такива черни мисли.Ето и днес сутринта пускам Тв и и слушам ,че Нана е получила рецидив на болеста.Толкова много и се възхищавам на силата която има и ми стана мъчно

Хули, имам пред вид, че като е назначена лъчетерапия, по стандарт дават 25 процедури...преди 9 години не зная, аз правих миналата година. , на всички бяха назначени 25, независимо от стадия.

Имаше преди години , не помня името и вече. Три или четири години след терапиите, роди здраво момиченце.
Май ника и беше Еха или нещо такова. Отдавна не пише.

Значи все пак има и такива жени които са родили.Това малко ме обнадеждава.

Ника и беле Ехо и да, роди след терапиите, а наскоро едни друго наше близко момиче ( не пише тук) роди 3 години след диагнозата , но тумора и не беше хормонозависим.

Здравейте отново. Вчера посетих ЛЛ, веднага ми даде направление за хирург,който посетих днес. Прегледа ме много внимателно, със сестрата ми изготвиха анамнеза, в която пише "Неустановена мастопатия... Фибраденом..." и следваха няколко буквени съкращения,които нищо не ми говорят. Даде ми направление за Ехомамография, и може би утре или другиден ще отида.
Всъщност бучките са ми две. Едната е на дясната ми ръка от близо година, няколко познати ме увериха че не е нищо сериозно, затова не потърсих лекар. И си е така - ако беше опасна, щеше да се разпростре и нямаше да си стои все така толкова време.
"Новата" ми бучка,заради която пиша тук, е на дясната гърда. Само между другото питах хирурга и за топчето на ръката, обясни накратко че е съвсем различен тип образувание, да не се третира с нищо и да не ce пипа. Странното за мен е че и двете ми бучки са се появили от дясно, т.е. засегнали са десни органи...
Като си помисля какво ми предстои заради фиброаденома, ме побиват тръпки. Иска ми се все пак да се размина без операция.
А вие бъдете силни и не се предавайте

Този фиброаденом докато не се извади и изследва нищо не може да се каже дали е или не....за мастопатията също. Изследвай ги и не се самосъъжалявай какво ти предстои "за един фиброаденом"
"

Извинявай, но не те разбирам...Имаш нещо на едната гърда, което явно трябва да се махне. Трудно ще се разминеш без операция, защото няма как да се извади и изследва по друг начин. Ако и дай Боже е фиброаденом ще забравиш за няколко дни и животът ще си продължи по старому. Другата вероятност сега няма да я обсъждаме, защото е само вероятност.
Така, че се стегни и не отлагай нещата!Успех

Аз не бих отишла при хирург, а при мамолог. И то не в Пирогов или Исул, а в специализиран мамологичен кабинет, който само с това се занимава. И както писа KokoJ не с направление, а платено...
krem-karamel въобще не се панирай, но и не се цупи на приятелката си. Права е, вероятността да се разболеем от рак на гърдата е между 10 и 12% и ранното откриване е много важно за излекуването. Сигурно и аз звуча като дърта досадна тетка в менопауза 

Момичета, понеделник ще играе пак скалпелът. Готова съм с почти всичко, остана ми само една кръвна картина да направя и да си купя някоя друга пижамка, която се закопчава отпред, че последния път с тази, която събличах през глава и ръце, не беше много удобно. На няколко пъти закачах горнището в абоката и в опитите да го откача заемах какви ли не комични и абсурдни пози и тичах после при сестрата да го види дали нещо не съм го разместила. (Това го споделям и като съвет към дамите, които тепърва ще минават този път. Мислете за всякакви дреболии на пръв поглед несъществени, които ще ви улеснят престоя в болницата).
Последно ви писах, че онкокомисията рече и отсече - трябва да се махат и лимфни възли. Консултирах се с онколог, оказа се, че мога да откажа операцията и да се пробвам с лъчетерапия, аз обаче също рекох и отсекох - ще се махат, ще се изследват, да ги видим прихванали ли са нещо, не са ли и тогава терапиите. Не ги ща в тялото си такива едни с неясно естество, обичам радикалните решения и кристалната яснота. 
Чудесните новини са, че дори и да се окажат и възлите засегнати, т.е. процес на разпространение вече е на лице, тумора ще го отнесем като торнадо кучешка колибка и ще жертваме не много. Податлив на абсолютно всички видове терапии. Страшни рецептори извадих, онколожката чак ахна. Цитирам: "Е това вече е най-хубава картина, на която можеше да се надяваме." Химио, лъче, всичко, с което са тествали - пушка съм от всякъде. Той мре, аз не. Хехеххее! Оказах се нещо като тумор за собствения ми тумор.

Към всички, които ги е страх от операция. И на мен ми беше за пръв път. Вярно, че съм изрод и малко неща ме трогват, но сега вече като знам какво е грам пък страх или притеснение не изпитвам. Даже нямам търпение да ме подложат отново на онази първа фаза от анестезията, в която още си буден, но те успокояват с някакви упойващи вещества, които те отпускат, които подтискат емоциите и нервите. Абе надрусват си те с качествена дрога един вид. Чак започнах да се закачам и да се шегувам с тях. Виках им: "Чакайте, чакайте! Не ме приспивайте още, хубаво ми е!", а те: "Ами и на нас ни става хубаво от чувството ви за хумор, но и други жени чакат да им стане хубаво, време нямаме". Едва успях да смотолевя: "Добре тогава, но ми заделете от това малко и за вкъщи" и изпаднах в блажен сън. Събудих с лека, но търпима болка, все пак упойката още ме държеше. Когато започна лека полека да ме отпуска започнах вече по-осезаемо да усещам, че нещо е рязано там, но тогава пък ми биха една мощна инжекция болкоуспокояващо и отново започнах да го усещам по-скоро като дискомфорт и досада, че не може да се мръднеш, че не можеш да го притискаш, че трябва да го пазиш. Не се страхувайте и грам. Страховете ви са неоснователни. Самата операция не е нищо особено сама по себе си. Истински страшните неща блесват на други места, не на операционната маса.

Успех на всички ви! Горе мечовете и отпред щитовете!

Да, и аз съм следвала твърдо този принцип. Нещо, на което не му е там мястото да се маха. Няма чакане, няма билки и връзки с извънземните. Да са живи и здарви хирурзите!
Spirit Crusher, като те чета ми идва да кажа само едно: Горе главата, да не ти падне короната!

milmich, благодаря ти за куража, който вдъхваш. Никакво скланяне на глава, че като нищо току виж хвръкнала. Ние всички с този проблем нямаме друг избор просто. С колкото и оптимистични прогнози да ме заливат, винаги си имам едно наум. Тумор е все пак, било то и от "хубавите" злокачествени, било то и кекав, било то и податлив, винаги може да ме изненада неприятно ако го подценя. Въпреки че ме успокояват как най-вероятно химиото може и да ми се размине аз си продължавам подготовката на тялото за евентуални химиотерапии. Пък ако ги няма още по-добре. Бонус - пречистване и тонизиране на организма. Иначе билките не пречат. Не са решението и въобще не ги издигам в култ, но са фактор, с който може и да успеете малко дискомфорт да създадете на туморните клетки. Изродите най-много обичат и най-добре виреят в киселинна среда ако си спомням правилно съветите и разясненията на д-р Таскова. Еми хубаво... щом е така, резваме им любимото папо и ги дразним с не толкова благоприятна среда, в която да демонстрират с пълна мощ по-силния си метаболизъм от този на хрисимите клетки, да ги видим кво ще правят. Много течности (естествено не визирам кола, алкохол, инстантни напитки), мощно фрешове всякакви, вода с възможно най-високото рН, подходящи храни както като качество, така и като термични обработки. Та така. Действайте! Всяка една крачица или превантивна мярка в правилната посока е точка за вас в борбата, НО задължително това трябва да става по съвети от специалисти в областта си, не от баба Пенка столетничката от съседното село.

Spirit Crusher успех от сърце желая.С този дух победата е гарантирана.Стискам палци и пиши отново

Спирит стискам палци за операцията  да пишеш как си.
Хора, тия са вдигнали цената на тъпото ми лекарство Киареста. Сега доплащам вместо 3.50, както досега - 20.50лв. Не че е кой знае колко ама се изнервих... Някой знае ли колко е в Турция или Гърция - там Аримидекс ли е или има друго име?