Кюретаж и забременяване след това - тема 72

[quote author=renidimova миличка, много съжалявам за загубата ти.Вярвай,че най-хубавото ти предстои.Аз също имам едно дете,родено 2008г,бременноста ми беше песен.Трябва да бъдем силни,прегръдки от мен.link=topic=970650.msg34767740#msg34767740 date=1490612214]
    Здравейте момичета.Имам нужда да споделя с вас,да ми дадте съвет.Предварително се извинявам,че постът ми ще бъде дълъг.
Имам син роден 2007 година с абсолютно безпроблемна и нормална бременност.С бащата се разделихме още като забременях.Гледах си го сама с помощта на родителите ми.Преди три години срещнах подходящият мъж.Оженихме се.Забременях след точно шест месеца опити.Бременността беше отново мн.лека.Имах тогава хранителен магазин,не съм спирала да работя до края на седмия месец по 12-13 часа на ден.На 5.01.2016 г.родих момиченце-точно на термина си.Дотук всичко ок,но в момента в който родих ние с мъжа ми решихме,че ще работим за още едно дете.Той пътуваше и нищо не се случи,а и не следях ОВ.Но на 30 или 31 .12 имах ОВ и бременността е станала от раз.Т.е.една година след раждането пак бях бременна.О,такова щастие,мъжът ми реши че ще спре да кара камион и ще се прибере при нас да помага.Планирахме как ще направим отделна стая за баткото,а двете мъничета ще бъдат заедно.Аз не спирах да чета за болнични ,майчинство и кой ще е най-изгодния вариант за мен,тъй като с предната бременност хич не се бях интересувала и без малко да остана без майчинство.Не ми се гадеше,по цял ден си стоях в къщи,почивах,не ме боляха гърдите.Признаци че съм бременна нямах,единствено липсващия цикъл.Обаче не спирах да чета и за мисед аборти и все се страхувах и чаках момента да чуем пулса,който така и не чухме.В 10 г.с.+1 бебчо нямаше пулс.По моите сметки/които са сто процента точни/бях в 8 седмица и няколко дена.Никога няма да го забравя този ден.Докторката ми показа на ехографа плода и как не се виждат някакви точици цветни,които били пулса и че плода отговарял на 7-8 седмица.Даде направление за мисед.Аз не знаех къде се намирам-с моите гадни предчувствия,веднага накарах мъжа ми да отидем при друг доктор-той потвърди,без никакви обяснения.На другия ден 1.03.махнаха бебето.Кървя ми два три дни.На петия ден отидох на преглед при доктора ,който ме чисти.Каза,че всичко е перфектно и след цикъла да почваме да правим бебе.
  Това е историята ми.Физически съм супер.Но психически...знам че има мн.жени,които и едно дете няма,а аз дето се вика още бебе имам.Но не очаквах че толкова зле ще го преживея.Такива планове,такава радост,мъжа ми не ме разбира.Не мога да говоря с него за това-той казва имаме две деца,дори и да нямаме друго...каквото е писано.Но аз от ден на ден се сдухвам повече,само такива теми чета.Добре че бяха децата,ако ги нямаше и тях и да трябва да се прибера в празна къща сигурно наистина щях да се побъркам.А смея да твърдя че съм доста силна-преборих се със злокачествен тумор на сина ми когато беше на  4 години и половина.
  Както и да е,надявам се тук да намеря подкрепа и утеха.Въпросите ми са следните-според вас да правя ли изследвания,всеки ми вика недей,имаш две деца,още повече преди година си родила.Но аз не искам още веднъж да преживявам този ужас.Обаче все си мисля,да ,може нищо да ми няма,аномалия на плода,обаче ако пък нещо в мен се е объркало и вече не е ок,не е ли по-добре да го излекувам навреме,а не да чакам да загубя още едно бебе.Та съм си записала час при д-р Бойчев в Тутракан за 24.04,дано да ми дойде дотогава.Аз съм почти 100 % сиг,че искам изследвания,моят мъж ще направи каквото аз искам.Дайте ми съвет моля ви.
   Другият въпрос е:аз съм с - резус фактор,но като чета епикризата никъде не пише да са ми слагали анти д гамаглобулин.Звънях на доктора,той нищо по тел.не можа да ми каже.Трябвало да види епикризата.Трябва ли това да ме притеснява при следваща бременност,при условие че се правят изследвания по време на бременността които следят това.
  И последен въпрос-последно време все си мисля дали не избързах с кюртажа,ами ако просто пулса се беше появил по-късно.Знам че е лудост,но с предната бременност го видяхме чак в 9 седмица.Но после си казвам,не може двама доктори да ми казват и да не е вярно.Толкова виновна се чувствам на моменти,сякаш не съм направила всичко необходимо.
Момичета съжалявам за дългия пост,но имах нужда да споделя всичко това с някого.
[/quote]

Благодаря ви момичета за подкрепата.. истината е че само тук се чувствам, че някой ме разбира.
Рени, аз имам три загуби след като родих дъщеря си и понякога се чудя дали не е, защото започнахме с опитите само една година след раждането и просто моето тяло не е като на другите ... много съжалявам, дано е бил просто един лош късмет и този ад да не го изпитваш отново

А може ли да ви попитам един много много глупав въпрос? Сега се чистя сама и забелязвам, че само съсиреци изхвърлям. Течение нямам, само някакви ципи и съсиреци. Това нормално ли е?

Tonsss И аз бях така,в началото само съсиреци,но аз правих медикаментозен кюретаж.

Благодаря ви момичета.Дано на всички ни следващата бременност да е успешна.
Да ви призная нещо-навремето,когато синът ми беше болен и ме беше страх да не умре,влизах тук в Родители преживели загуба.И основно майките пишеха за загуба на бебета в начална бременност.Тогава ми беше мн.странно и все се чудех какво толкова преживяват,та то още е едно зрънце,не може да е чак толкова голяма мъката.Е,уви,имах лично възможността да се убедя,че не съм била права.

Не не вярвам да е от това.Има жени забременявам непосредствено след раждането и нямат никакви проблеми.Незнам,мен повече ме е страх ако си направя всички нужни изследвания и се окаже,че нищо ми няма-тогава?Ще живея още в по-голям страх ако забременея.А от друга страна си имам и страха,че няма да мога да забременея отново толкова бързо.Да вметна-октомври правя 37 г.

Nandin, да права си. Моята идея беше по време на втора меструация да ги пусна, което се пада началото на май, ако всичко е ок, но ми дадаха час за ендокринолог за края на м. Май,така че ще си почакам.

renidimova, съжалявам за загубата ти.  Бъди силна и вярвай,че следващият път ще е успешен! Мисля,че трябва да изчакаш поне 2-3 месеца след мисед, за да подновите опитите, даже някои лекари препоръчват 6 месеца.

Първата ми (неуспешна)
бременност започна с жестоки кръвоизливи и отлепвания зареди гадната тромбофилия.Прокървявания с локви кръв в 6 и 8 седмица,отлепване над 50 % на сакчето,после и проблеми с доплера,така и разбрах за тромбофилията.
Сакчето не може да се захване,защото се образуват тромбчета на съдчетата и то се отлепва.
Другия вариант е да се захване,да образува тромбчета и бебето да спре да се храни и да загине (мисед).Може да имате успешни бременности,това не значи че нямате тромбофилия,тя не всеки път се отключва.
Много са коварни тромбофилиите,много.Изследвайте ги навреме

Благодаря.Това е най-странното,защото от трима лекари чух различен срок.Знам,че трябва да се възстанови матката,организма,хормоните и тн.Как не ми се чака...но то и без друго не се знае кога ще ми дойде първия цикъл.Вече минаха 27 дни,но чета че до 40-50 дни закъснение е нормално.
А да питам аз нещо друго-възможна ли е овулация след кюртажа и преди първия цикъл или е рядко срещана?
Защото чета различни неща,а си имам едно притеснение.

renidimova,възможно е,аз имах овулация месец и половина след аборт в пети месец.Друг е въпросът че лигавицата мина е била толкова тънка,че докторът не пожела да ми каже колко.
След още два цикъла всичко си беше както си му е реда овулации,лигавици ...организмът бързо се възстановява,психически е по-трудно

Добре,как може на мен докторът пет дни след аборта да ми каже,че матката ми е в перфектно състояние?Това не е ли несериозно?
Относно психиката-аз съм се побъркала,имам чувството че забременяването ми е станало като фикс идея.И все си викам,че трябва да спра да мисля за изгубеното бебе,а да се радвам на децата си,да съм благодарна на това което имам.

Да, определено има такива, които забременяват и 2-3 месеца и раждат след това, но не всички сме еднакви ... някои минават по трудния път
Интересното е че когато бях бременна с дъщеря ми, веднага без проблеми, си мислех, даа тези проблеми ги има, но не са мои....

Е станаха и мои ...

Относно тези съсиреци, и аз това взех да си мисля, дали наистина не е тромбофилия...

Рени, след всяка загуба аз страдам не само, че не е и този път, но като си помисля и кога ще е следващия път когато ще видя двете черти ме ужасява... цялото натоварване, стрес, следене, разочарования от поредния цикъл и на края завършва пак така... хайде отново едно чакане и чакане и чакане ...
даже вече се замислим и за инвитро ако открием проблема със загубите. Не мога да си причиня това всеки месец. Аз се промених ... и то не към хубаво

Reni, вероятно е имал предвид, че е добре изчистена.
Иначе си е напълно възможно да имаш овулация веднага след А.
Нормално е да се чувстваш, все едно ти е фиск идея, но трябва да имаш и търпение... И аз си представях как точно 3 месеца след аборта ще можем да подновим опитите, но се оказаха цели 5, а всяка една от нас тук знае коооолко бавно минава времето...

[quote author=tonsss link=topic=970650.msg34768690#msg34768690 date=14906

Рени, след всяка загуба аз страдам не само, че не е и този път, но като си помисля и кога ще е следващия път когато ще видя двете черти ме ужасява... цялото натоварване, стрес, следене, разочарования от поредния цикъл и на края завършва пак така... хайде отново едно чакане и чакане и чакане ...
даже вече се замислим и за инвитро ако открием проблема със загубите. Не мога да си причиня това всеки месец. Аз се промених ... и то не към хубаво

[/quotе   
напълно те разбирам.не,всъщност не напълно,защото ти си преживяла доста повече от мен.Изисква се сила на духа да преживееш това и то сама,защото колкото и да е до теб мъжът ти,надали може да те разбере напълно.Аз се ужасявам само от мисълта пак да преживея това,пак да се чувствам така.Моя мн.близка  приятелка е с три аборта-два спонтанни и един мисед,като спонтанните бяха в 4-5 месец някъде.Тя има едно голямо момиченце.Та,сега разбирам какво е преживяла и и се възхищавам.Тогава и съчувствах,да ,но не съм разбирала каква болка е това.Но...стига с негативизма,толкова положителни примери има тук и в други форуми-така че и при нас следващият път всичко ще се нареди.

Здравейте отново момичета ... днес си пуснах изследването за тромбофилията и другите имунологични.... цял пакет чудесии... 6 епруветки ми източиха. Наистина се надявам да се разбере причината за загубата. Ако е тромбофилия, поне има терапия и ще знам, че следващото няма да има поне този проблем. А иначе генетична грешка винаги може да стане и като чета, май твърде често има необясени загуби. До 40 дни ще знам резултатите, имунологичните до 10 дни излизали.

Имам въпрос, освен д-р Конова, има ли друг специалист, който да може да ги чете и трябва ли имунологичните заедно с тези за тромбфилията да нося? Аз се радвам, че веднага ми се каза какво да пускам.
За хормони на щитовидната не съм чакала... пуснах в петък и всичко излезе в референтните стойности, което предполагам е добре, особено като говорим само за 12 дни след кюретажа.
Аз се опитвам да съм оптимистично настроена, но мисля да не чакам повече от три месеца... предния път стана на 4тия, та сега ако пак отнеме толкова, тъкмо ще е минала половин година Чудя се защо не се пише за тези изследвания и специално за тромбофилията на всички младежи.... още преди да се опитат да станат родители. Така много миссед нямаше да ги има. Вярно е, че струва 150 лева, но аборта ми струваше 180 по здравна каса, та... някак си, ако знаех, щях да съм се изследвала по - рано. Сега го чувствам като след дъжд- качулка. Гоня вятъра, а бебчо вече го няма и ми е едно пусто. Тези, които вече имат деца, поне могат да видят, че могат, а тези като мен, които нямат, живеят с ужаса дали изобщо ще могат да станат майки. Това според мен е най - мъчително. Чувствам се непълноценна, някак негодна след случилото се и много, много уплашена.

Рени, да.. моят мъж е супер, хайде да не го хваля, ще кажа, че не мога да се оплача, но за темата за забременяване....
просто не мога да го търпя... наистина, имам чувството, че сме на война. Иска го колкото и аз, но за нищо не ме разбира... даже се дразни, че ги изживявам толкова.. времето било пред нас ... само като го чуя и полудавам.. всичките ми аборти сама си ги преживявам.. като баща е страхотен, но на тая тема, още докато не е видял бебето и вс му е "е голяма работа, другия път.."
ама не той стои и брои дните и клечи над тоалетната  всеки път и се взира в тестовете и вижда линии дето не съществуват само, защото му се искат, или пък като се случи, не той преживява вс тези психически и физически травми,
Които ще останат за цял живот