В момента чета...52

  • 71 123
  • 744
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 232
Честита  пролет на всички.

Записвам се със  "Заливът на Ифингения" Костадин Костадинов.
Прекрасни чудати истории или не толкова чудати, колкото истории разказани по чудат начин.
Много ми харесва.

# 31
  • Мнения: 1 654
Довърших "Смелостта да обичаш" на Даниел Стиийл. Хареса ми, книга която те кара да се замислиш за истински важните неща в живота.Героите също бяха много симпатични.

Започнах:.

# 32
  • Мнения: 4 785
Приключих с "Човек на име Уве" - не лоша, леко се четеше, но в никакъв случай нямаше "уау" ефект, не ме и разчувства особено. Просто приятна книга. "Баба праща поздрави и се извинява", обаче ме докосна много, по съвсем различен начин и ми е една от любимите книги, може би имам и личен мотив, но ми хареса много повече от Уве.

Започнах "Самотата на простите числа" на Паоло Джордано, нямах намерение да я започвам точно нея, но тя ми се отвори на четеце случайно, явно ѝ е дошъл ред.

# 33
  • Мнения: 9 063
Аз четох Кастанеда някъде в следстудентските си години. Беше под влияние на брат ми, който беше здраво запленен от книгите за дон Хуан. Мен не ме грабнаха особено, дори вече не ги спомням. Хич не успях да ги почувствам, а уж си падам и по такива книги.

# 34
  • Мнения: 1 243
И от мен "здрасти" в новата, момичета.

Приключих "Ние, удавниците" на Карстен Йенсен преди известно време и май не писах тук по повод това събитие. Laughing Книгата ми хареса изключително много и с ясното съзнание, че изобщо не е някакво задължително четиво, което разкрива неподозирани истини за живота, вселената и всичко останало, я препоръчвам с две ръце. Особено, разбира се, е подходяща за читатели, които си падат по морски теми, по севера и по - бих добавила - европейска история от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Беше ми вълнуващо, преживях историите, "разходих се" из местата, където се случват. Първите 400 страници за мен са абсолютно пет-звездни. Краят също беше страхотен.

Сега си дочитам някои малки неща, които са ми се понатрупали междувременно, и ми се иска нещо да прочета нещо за разтоварване, така че се колебая между нещо на Уелбек или може би някоя антиутопия.

Кастанеда е много досаден и според мен. Laughing

# 35
  • София
  • Мнения: 2 477
Благодаря за новата тема  bouquet
Чета Мисленето на Даниел Канеман.

Преди това прочетох:
Свобода на Франзен - с противоречиви впечатления съм. Няма съмнение, че авторът пише добре, на моменти книгата е направо засмукваща. От друга страна, детайлното, безмилостно на моменти чак натуралистично представяне на героите никак не ми вдъхна симпатия към тях /то не мисля, че и целта е била такава, де/. Характерите са триизмерни и плътни, но и толкова лутащи се и разбалансирани сякаш нещо липсва в самата им сърцевина. Първата и по-голяма част от книгата е отделена за най-антипатичните за мен герои и направо ме подтисна фактът колко неприятна гледка може да е човешката същност, гледана под лупа.
Частта за Уолтър и Лалита пък беше истински трогателна и ме запрати в обратната посока. Много харесах края, успя да ми изтрие горчивия вкус.
Дракони в райската градина на Карл Сейгън. Сейгън винаги е удоволствие да се чете. Толкова е сладкодумен и е възхитително как в разбирането му за света са вплетени познанията му по един куп науки. Истински красив ум. Обаче ми се ще да бях се осведомила преди това, че книгата е писана преди 40 години и много идеи в нея, които са били само догадки, отдавна са реално познание. Моя грешка, не съжалявам така или иначе  Grinning
Невидимият пазител и Зовът на костите на Долорес Редондо. Първите две книги от трилогия. Толкова интензивно отдавна не бях чела, историята направо ме дърпаше. Главната героиня е симпатична, в историята има местен колорит и доза свръхестественост, която по принцип никак не ми е по вкуса, но тук преглътнах. Има известна преувеличеност и недостоверност в сюжетите и ми липсва добра обосновка за мотивите, както и предисторията на злодеите. Хубаво е, че втората книга надгражда над първата и неизяснените въпроси получават отговор. Което си е добра причина да прочета и третата.

# 36
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 821
Благодаря за новата тема! bouquet

В момента продължавам да си чета с огромно удоволствие "Мъртвата зона" на Стивън Кинг. Напоследък въобще не ми остава време за четене и напредвам бавно! А колко още, прекрасни книги ме чакат... Дъъълъг списък. Heart Eyes ooooh!

# 37
  • Мнения: 485

Дракони в райската градина на Карл Сейгън. Сейгън винаги е удоволствие да се чете. Толкова е сладкодумен и е възхитително как в разбирането му за света са вплетени познанията му по един куп науки. Истински красив ум. Обаче ми се ще да бях се осведомила преди това, че книгата е писана преди 40 години и много идеи в нея, които са били само догадки, отдавна са реално познание. Моя грешка, не съжалявам така или иначе  Grinning

Почуствах се по съвсем същия начин за "Драконите" на Сейгън Simple Smile. Аз съм му голям почитател, изчела съм всичко негово преведено на български. Също не съжалявам, просто си попълних няколко тухлички в стената на личното ми познание.
Сега чета "Кратка история на почти всичко" на Бил Брайсън, за да си цементирам тухличките  Laughing. На фона на Сейгън ми идва малко клюкарска, има доста повече информация за учени, които нито съм чувала, нито ще запомня. Но стилът на Брайсън е приятен и четенето е удоволствие.

# 38
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 528
Аз започнах Баудолино на Умберто Еко,обаче като всичко от него, ми върви мудно и трудно...Все пак ще я прочета,дано не ме откаже съвсем да чета този автор...

# 39
  • Бургас
  • Мнения: 26 456
Здравейте и от мен!
Аз дочетох ,,Човекът,който не беше убиец,, и ,,Принцът на мъглата,,
Страшно много ми харесаха и двете книги.
Сега съм започнала ,,Дневникът на един убиец,, на Мери Хигинс Кларк.
Някакви отзиви за нея  Thinking

# 40
  • Ямбол
  • Мнения: 2 493


Много приятна книжка  Heart Eyes .

# 41
  • Мнения: 6 442
Впечатленията ми от Behind Closed Doors (B. A. Paris): кратичка, но много увлекателна история за живота с психопат, който за пред света поддържа имиджа на идеалния мъж. Трудно ми е да кажа доколко историята е достоверна, вероятно да, защото със сигурност по света има не една наивница като главната героиня Грейс. Езикът не е нищо особено - простичък, не привлича вниманието, но мисля, че така пък акцентът пада върху историята, а тя е завладяваща. Редуват се глави на тема "минало" и "настояще", а накрая двете нишки се съединяват. Ако не харесвате разказ в сегашно време, може главите "настояще" да ви подразнят. Peace За мен този подход не е дразнещ, а и точно в тази книга ми се стори изключително уместен, за да се разграничат двата времеви плана.

Започвам The Case Against на Sugar Gary Taubes.

# 42
  • София
  • Мнения: 7 304
Започнах Богата жена на Джорджия Рей - интересна е книгата определено Peace
Паралелно чета Детски и домашни приказки, че да ги чета самостоятелно доста би ми досадило Grinning

# 43
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 325
Бог пътува винаги инкогнито довършвам. Хем знам, че не е от "моите" книги, хем я започнах. Ще я дочета, но не е нито попадение, нито удоволствие.

# 44
  • София
  • Мнения: 3 951
Продължавам да се мъча със "Стопанката на Господ", на 65% съм и на път да я зарежа. Поредната превъзнасяна книга, която не успях да харесам.
ОХ,успокоявам се че не съм само аз с такива чувства към книгата... Rolling Eyesна 80 % съм. Ще я дочета на инат....В началото ми беше интересна .В момента  са ми в повечко ритуалите и изреждането на всичко........ CrazyПОдхванах я след " Три ябълки паднаха от небето " и "Бабо, разкажи ми спомен"..... и май ми дойдоха в повече книгите с дъх на минало.ОТ сега мисля с какво  контрастно да продължа

Общи условия

Активация на акаунт