Е още в първия си пост момичето е обяснило, че е отишло там да учи, по-късно уточнява, че действително следва в университет.
- Публикувана: 25 март 2017, 13:36 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2017, 23:53 ч.
Той иска да се разделим
Каквато и да е причината той да иска раздяла, момичето няма защо да си губи времето с него. Такива иди ми-дойди ми фасони да ги предава на някоя друга. Ще си зареже тя живота, да търчи при него, той не знаел какво иска. Ако скоро не си намериш работа там, се прибирай в България и въобще не го мисли, не си заслужава, това не е свестен и сериозен мъж.
Какво й начукахте канчето, че не работи? Следва магистратура в нова за нея държава в малко градче. Не е нещо нечувано да не успява да си намери работа без проблем. Мъж, който се държи по такъв женчовски начин и се размрънква при първия препъни камък не е мъж за сериозна връзка. Колко от вас действително никога не са имали период, в който са останали без доход и мъжа им е бил насреща? Аз си признавам, че моя ме издържаше напълно 1 година, докато бях магистър. Една думичка не е казал. Излизахме си нормално, живеехме си нормално. Отношенията в една връзка трябва да могат да се балансират като везна. Ако единия олекне, другия да натежи и да се яви опора, за да се задържат двамата. Заедно. Ясно е, че този не е за нея. Тя звучи като свястно момиче при това изключително добро - зарязала е всичко, за да е с Мунчо, а той не може да реши ще ли я не я ли ще. Прав му път и аз съм убедена, че здраво ще съжалява един ден.
Въпросът не е точно за работата,все някога ще си намеря,опитвам постоянно и мога да работя много (в Америка работих по 16 часа дневно).Прибрах се месец по-рано и за да си избия парите за бригадата и да ги върна на баща си,работих на 3 работи и нямах търпение да замина при него. Просто се получи глупаво,прекъснах си образованието,тъй като бяхме ужасно влюбени и това беше единственият начин да сме заедно.Зарязах семейство,приятели,планове,среда и дойдох тук обаче не винаги става както планираме,сега съм без работа и уча.Той не знае какво иска,имаказа че иска време,почивка,в същото време не можел да си представи живота без мен или с друга.Трудно е.
Умно, глупаво, случилото се е факт и няма особена полза да се обвиняваш, ами решавай ще можеш ли сама да се издържаш в Англия и да учиш, въобще там ли мислиш да оставаш, или да се върнеш тук и да продължиш.
Ако имахте дете, да те посъветвам да поговорите сериозно какво става, ама щом още в началото на връзката той не е сигурен в чувствата си, няма смисъл въобще да се занимаваш с него. Това не е мъж, за когото да съжаляваш, че не са се получили нещата. Та той се дразни, че от няколко месеца те издържа, не дай боже за нещо по-сериозно да разчиташ за него.
Ако имахте дете, да те посъветвам да поговорите сериозно какво става, ама щом още в началото на връзката той не е сигурен в чувствата си, няма смисъл въобще да се занимаваш с него. Това не е мъж, за когото да съжаляваш, че не са се получили нещата. Та той се дразни, че от няколко месеца те издържа, не дай боже за нещо по-сериозно да разчиташ за него.
Добре де, ти изобщо можеш ли да си позволиш да учиш и работиш едновременно.
Когато преди да те съкратят си работила, можеше ли с тези пари да си покриваш всичките разходи- наем, храна. разходи.
Сега ако започнеш работа, ще можеш ли да се издържаш и да учиш?
А и щом са те съкратили, не ти ли се полагат някакви безработни?
Взимай се в ръце и започни да се оправяш сама в живота без да разчиташ на никого.
Ако останеш при него да агонизирате още 1-2 месеца, помни ми думата, че тоой ще се изнерви и може и да те изгони. И тогава ще ти е много по-трудно да си стъпиш на краката.
Ако не можеш да съчетаеш учене и работа, тогава си вземи един семестър отпусно от университета и си търси работа. За теб в момента есенцианла е работата, а не следването, защото си без доход. Господина може и след две, три седмици да те помоли да напуснеш и си на улицата. А от там е още по-зле да си стъпиш на краката.
Когато преди да те съкратят си работила, можеше ли с тези пари да си покриваш всичките разходи- наем, храна. разходи.
Сега ако започнеш работа, ще можеш ли да се издържаш и да учиш?
А и щом са те съкратили, не ти ли се полагат някакви безработни?
Взимай се в ръце и започни да се оправяш сама в живота без да разчиташ на никого.
Ако останеш при него да агонизирате още 1-2 месеца, помни ми думата, че тоой ще се изнерви и може и да те изгони. И тогава ще ти е много по-трудно да си стъпиш на краката.
Ако не можеш да съчетаеш учене и работа, тогава си вземи един семестър отпусно от университета и си търси работа. За теб в момента есенцианла е работата, а не следването, защото си без доход. Господина може и след две, три седмици да те помоли да напуснеш и си на улицата. А от там е още по-зле да си стъпиш на краката.
Раздавам всеки ден по много.Тъжното е,че и двамата изпитвахме нещо голямо,особено той.
Извинявай, но това, което си написала, е смешно.
Повечето хора не са наясно със собствените си чувства (за радост на психотерапевтите, гледачките и прочие професии, които си вадят хляба с това), камо ли да са сигурни в чувствата на околните, пък било то и техни партньори.
Как можеш да знаеш какво изпитва човекът до теб? Само защото някога ти го е казал? Мило момиче, не вярвай на ушите си, а на очите. Отношението на хората към теб не се казва с думи, а се доказва с действия.
Ще го разбереш, но по трудния начин, за съжаление. Май и вече си почнала...
Просто защото е първата ми истинска сериозна връзка,казваше ми невероятни наистина неща,че иска с мен семейство,деца и тн и аз си помислих,че е кой знае какво,ама ето на.
Има такива хора - фоерверки. Трбва да се бяга далеко от тях, че могат много да ти опропастят живота. Тяхната емоционална нестабилнот не е твой проблем и макар да са чувствени и интересни то не стават за нищо повече от лятна авантюра. Подлъгала си се - научи си урока и смело напред. Ще срещнеш твоя мъж който знае, че иска само теб и то завинаги в живота си.
В началото и на мен ми стана много мъчно , но после ми възникнаха няколко въпроса:
От колко години е тази връзка ?
Дистанционна ли е била преди това "около година се преместих" ?
Каква магистратура ще караш , ако си на 20 ?
Прекъснала си образованието си в Унито и си заминала там-на какъв етап си в обучението си ?
Много лекомислено , но не и безданедждно. Решил е човекът да си поиграете на семейство, и ти, на 20г. си пристанала, като губеща си ти .
Не си оценила рисковете.
Другите съвети са правилни- общежитие , работа и продължаваш напред.Не се вкопчвай в този човек.Просто не ви се е получило. Не се превръщай в скучна домакиня на 20 години. Има време за това.
Ти ревеш за едно, той-за друго. При него е от безсилие и безизходица. Поговорете спокойно и делово. Щом не те гони , оправи си материалното положение. И продължи напред. Но не му натяквай и не го обвинявай. Очевидно е бил искрен ,когато е поискал да сте заедно. Като не става-не става. Чак пък толкова. И си само на 20 ! Я по-бодро!
От колко години е тази връзка ?
Дистанционна ли е била преди това "около година се преместих" ?
Каква магистратура ще караш , ако си на 20 ?
Прекъснала си образованието си в Унито и си заминала там-на какъв етап си в обучението си ?
Много лекомислено , но не и безданедждно. Решил е човекът да си поиграете на семейство, и ти, на 20г. си пристанала, като губеща си ти .
Не си оценила рисковете.
Другите съвети са правилни- общежитие , работа и продължаваш напред.Не се вкопчвай в този човек.Просто не ви се е получило. Не се превръщай в скучна домакиня на 20 години. Има време за това.
Ти ревеш за едно, той-за друго. При него е от безсилие и безизходица. Поговорете спокойно и делово. Щом не те гони , оправи си материалното положение. И продължи напред. Но не му натяквай и не го обвинявай. Очевидно е бил искрен ,когато е поискал да сте заедно. Като не става-не става. Чак пък толкова. И си само на 20 ! Я по-бодро!
Имам ощe година и половина,в момента уча бакалавър,довършвам го,тъй като прекъснах и се преместих.
Връзката ни започна от края на 2015,не е била дистанционна,бяхме разделени само за периода,в който бях в Америка - 2 месеца и половина. И края на август дойдох за да започна годината.
Не мога да си представя,че ще живеч без него,толкова съм зависима емоционално.
А той ме обърква много - снощи искаше да го прегръщам,плачеше,можело да не е завинаги раздялата,после - така било по-добре.Изобщо не знам какво да си мисля.Имал е няколко връзки преди мен,една от които подобна на нашата - тя е дошла заради него и в последствие са се разделили след година.
Връзката ни започна от края на 2015,не е била дистанционна,бяхме разделени само за периода,в който бях в Америка - 2 месеца и половина. И края на август дойдох за да започна годината.
Не мога да си представя,че ще живеч без него,толкова съм зависима емоционално.
А той ме обърква много - снощи искаше да го прегръщам,плачеше,можело да не е завинаги раздялата,после - така било по-добре.Изобщо не знам какво да си мисля.Имал е няколко връзки преди мен,една от които подобна на нашата - тя е дошла заради него и в последствие са се разделили след година.
Колко да си зависима емоционално – цял живот си живяла без него. Много хора реагират на отхвърлянето с вкопчване, а и надеждата, че ще останете заедно също помага да ти е по-трудно. Хубаво ти говореха за достойноство по-назад, пък обиди се и ще ти стане по-лесно. А и не е сложно да ти е обидно, това поведение е идиотско от страна на младежа. Хубаво – размислил е и не иска да сте заедно, хубаво – оставил те е вкъщи, докато си намериш друг дом, но това скимтене и бий ме обичам те – не. Не знам как можеш на 20 години да не виждаш алтернатива на такъв екземпляр. Почти всеки друг ще е по-добър избор, да не говорим, че не сме 19-ти век, една жена спокойно може да съществува и сама, ако не е срещнала подходящ мъж. Няма място за драма. Гаден развой на историята, но такива неща се случват. Имай малко повече самочувствие и гледай себе си, вместо да се връзваш на този измислен герой.
Нещо не излизат сметките, което прави цялата история лееееко недостоверна и ме кара да се съмнявам и в останалата фактология.
Кога завърши средно, кога учи в България в ЮЗУ, кога придоби право да ходиш на бригада в САЩ, ходи, върна се, прекъсна образованието, премести се в Англия... И всичкото това, докато си още на 20...
Кога завърши средно, кога учи в България в ЮЗУ, кога придоби право да ходиш на бригада в САЩ, ходи, върна се, прекъсна образованието, премести се в Англия... И всичкото това, докато си още на 20...
Нещо не излизат сметките, което прави цялата история лееееко недостоверна и ме кара да се съмнявам и в останалата фактология.
Кога завърши средно, кога учи в България в ЮЗУ, кога придоби право да ходиш на бригада в САЩ, ходи, върна се, прекъсна образованието, премести се в Англия... И всичкото това, докато си още на 20...
Кога завърши средно, кога учи в България в ЮЗУ, кога придоби право да ходиш на бригада в САЩ, ходи, върна се, прекъсна образованието, премести се в Англия... И всичкото това, докато си още на 20...
Пише 94 набор значи 22-23 години, ако е бакалавър би трябвало да е последна година, ако не е завършила, а за бригада в САЩ може да се отиде още през първата година на следването лятото.