Януарчета 2016 - 9

Относно козметиката и вятърът нашият педиатър съветваше мин година, като бяхме мънички и излизахме първо да мажем с колд крем и като попие със слънцезащитен, 20 мин преди излизане Той ни препоръчваше А-Дерма. Аз честно казано мажех само с колд крема на Мустела лицето. Дупето със Себамед, а тялото с олио на Чико или Хип. Просто на тези се спряхме и ни действаха добре. Сега не го мажа с абсолютно нищо. Само ако е подсечен със Себамед за дупе. Пробвайте да стоите без памперс и хубаво да изсъхва дупето. И често изпишквайте да му е сухичко. Според мен колкото по-малко козметика, толкова по-добре. Мин лято бяхме гъбясали по тестисчетата, от топлина и влага. Мазах с клодтримазол.

Възможно ли е по-личицето да са лишейчета?

Моят малчуган също нервничи, като го преобувам.
Тази нощ пак плака от никнещи зъби. Само нурофенът го успокои. Притеснявам се, че често му го давам. През вечер или през две. Нищо друго не помага.

Благодаря, за подкрепата за прохождането. Просто аз съм си шаш. За сега обикаля по дивана. От вчера се амбицирах-слагам го на средата на стаята и го оставям. И да се похваля-вири ръчички и направи 2-3 крачици и залитна естествено. Но от 20 опита, поне 5 успя. Много съм щастлива. Трудно остава сам и плаче да му подам ръчичка. Явно страхът му пречи.
Много е смешен, като се дупи да сяда.

При смяна на памперс нашият недоволства, защото иска да е прав и да обикаля наоколо. Решавам проблемът по един от двата начина - ако е наакан памперс, му давам някоя книжка да се занимава, той почва да разпитва за картинките и спира да протестира. С книжка най-дълго му се задъжа интереса, играчка върши работа за по-малко, освен ако не е някаква занимателна тип сложи капачката на кутията на термометъра
Ако е само напишкан, обикновено го сменям в движение, специализирала съм се. Обличам го и го обувам седнал в мен или прав. Въобще няма шанс да ме изтърпи легнал. А и на мен ми е по-лесно вече като е изправен, особено обувките.
Зъбите си ги мие сам, при това с голям ентусиазъм, взимам го с мен в банята, когато мия моите, той веднага вдига скандал да му дам неговата четка и почва да ме имитира. Не мога да взема четката обратно после. А някъде от около 2 седмици я видя за пръв път, преди това не сме ги мили.
За козметика ползваме само А-Дерма за баня и Джинджира Алба, ако се е позачервила памперс зоната, което се случва рядко. Мокри кърпички на Water Wipes. Това му е цялата козметика. Добре, че попаднахме на памперсите на Бейбилино, преди това с всички други имахме проблеми. Сега за лятото съм поръчала някакви био кремчета от "сътворено с любов" - репелент и слъцезащитен. Кожни проблеми от сорта на пъпчици и люспи имаше само в родилния дом, което ми се струва нормално - все пак беше новороден, изляха му една система антибиотици и го тъпчеха с АМ.
Вече чакам с голямо нетърпение да се стопли сериозно, след седмица щяхме да ходим на почивка и днес мъжа ми си изгуби документите - л.к., шофьорска книжка, документи за колата, най-вероятно бебокът му ги е извадил от джоба на якето, без да разбере. Сега трябва да ходи до София да вади нови, да идва обратно, пълна загуба на време, нерви и средства и не знам дали ще успее на време. Много ми е тъпо

Да, явно е моя грешка, ами големи са вече легнали да ги обличаме. Обаче смяна на памперс в движение ще се озоря. Щях днес да купувам други пелени да пробвам да не се изрива от тях, ама забравих. Утре.

Валентина при моето дете се случи. Около 3-4 дни беше с разтройство,  още на следващия ден вдигна еднократно Т. И на 8,9 ден също. Т беше 38-38,5. При по висока и други неща като сополи,кашлица  съветват да се свържете с доктора си.

Аурора, много неприятно, че са загубени документите ... дано успеете на време да вземете новите.
 purpletka, каката като малка имаше само едно голямо петно на бузата. По тялото и на сгъвките не е имала и се появи първите дни на зимата (не я бях мазала със защитен крем).
Сами също много протестира при смяната на памперса.
Лорл, не го пришпорвай да ходи сам щом не е уверен и се страхува.

Гери, замисли ме. Загледах се в инфо, определено не е така тежко като това което видях за АД и се надявам да не става по-зле. Пъпчиците са му по бузите от устата към ушите, сутрин като че ги няма, има и 3-4 отчетливи червени пъпчици малко по-големи под брадата. Има го и момента че от седмица поне е с две завряни ръце в устата и ги вади целите мокри, чакам още зъби. Та е трудно да се каже от какво е. От седмица е и на горната група на кухнята и десерта е с прясно мляко, преди беше ял палачинки и козунак (май само това е било с прясно мляко). Не мога да преценя, може и да се е прегрял. Намерих една мостра Mustela Stelatopia и го намазах сега след банята, мисля тези дни с него или с него и с колд крема да редувам и да видим.
По принцип аз имам проблеми с кожата на ръцете като застудее, до раждането беше по седмица в началото на зимата. Тази зима обаче заради постоянното мокрене от миене на съдове и т.н. се цепеше до кръв до скоро. Какви ли не кремове не мазах, докато не се затопли не се оправих. Ужас беше, сега вадя туби с крем за ръце от всеки ъгъл та апартамента и от всяка чанта. Та не би ме изненадало Коко да има някакви такива особености покрай комбинация вятър и слънце, то на нас започват да ни опъват бузите, какво остава за него.
Благодаря ти за инфото 
Относно смяната на памперса и преобличането, Коко е на настроение. Понякога е невъзможно и е абсолютна битка, понякога е много спокоен, особено ако нацеля с какво му се занимава в момента. Пробвах и с памперс гащи, несравнимо е! Обаче с гърнето сме до никъде и се обезмислят гащите. Не знам какво ще правим с това гърне

Purpletka и ние с гърнето сме до никъде. Днес седя 30мин до нея и нищо. В книгата на Монтесори четох,че ние помагаме на децата да се научат да ходят до тоалетна,когато те са готови, а не ги учим как се ходи. Та лежа на това ухо

Кали, напълно те разбирам. Аз вече и нямам особен контрол, казвам на детегледачката да го слага, но тя всеки ден ми казва че го сложила веднъж и той не искал да седи и 5 минути или тъкмо да го сложи и той се изакал в памперса. Само с мен седи и по 20 минути, но нищо не върщи, а и това е само събота и неделя. По принцип и аз вярвам, че в момента в който са готови ще стане много лесно и бързо. Просто ми се иска да знае че има по-добър вариант от памперса, за да може да го потърси когато е готов.
Иначе той ги пуска едни експресни, в момента в който каже тихичко "ъъ-ъъ" и вече е напълнил памперса. Изобщо не сигнализира. Веднъж ми се стори че му се пишка, попитах го дали иска на гърнето в тоалетната и той сам тръгна и застана пред вратата. И си се изпишка. Много ме зарадва, но това беше еднократно, трябва детегледачката всеки ден да го пита и да го слага повече от веднъж... всичко разбират маймунките, но си правят пас 

Разплака ме ...

Когато тя го удари
Това е публикувано в Авторски текстове, Майка му и път… - Размисли за родителството.
Минавах покрай детска площадка. Две деца на възраст 2-3 годинки играеха на пързалката. Изведнъж настана суматоха, като аларма силен детски плач разбуди притихналите на съседните пейки баби. Майките на двете деца се затичаха към тях. Донякъде с изследователска цел или може би от чисто сеирджийство, се отклоних от пътя си и приближих олелията.

mother-yelling-at-child– Защо го удари? А? – разкрещя се едната майка, стиснала силно ръката на дъщеря си. Почти висящото във въздуха дете я гледаше безмълвно, а по бузите й се търкаляха едри сълзи. Отвори уста сякаш да каже нещо, но в този миг я заля поредния майчин вик – Как не те е срам? Виж колко го боли? Защо го удари, бе, отговори ми?!

Но преди детето да е поело дъх, за да каже нещо, майката го удари силно по дупето.

– Хубаво ли е да те боли, а?! Махай се от тук! Сядай там и да не си посмяла да мръднеш. И не ми реви! – Детето хлипаше, а майката яростно го завлачи към пейката, изричайки през зъби – Ако не спреш да ревеш ще те набия, кълна се!

 

През това време другото дете, момченце на същата възраст, плачеше неутешимо в прегръдките на майка си. Държеше се за главата, а майка му го галеше нежно, като от време на време поглеждаше към момиченцето, което вече седеше на пейката, свело глава хлипайки. В очите на майката на удареното дете се четеше гняв и възмущение. Майката на момиченцето се приближи и занарежда:

– Много съжалявам, не знам какво й става на „мойта“. Как си миличък, много ти те заболя?  – обърна се тя към момченцето, състрадателно галейки го по ръката. Детето се разпищя още по-силно сякаш припомнило си, че плаче, защото е ударено. Другата майка не отвърна, но по лицето й се четеше някаква бегла следа на задоволство.

Никой не попита наистина децата какво се е случило. Защо момиченцето е ударило момченцето? Борех с непримиримото си желание да се намеся. Точно тогава обаче дядото, който седеше на пейката точно до пързалката се надигна и се приближи и той към тях.

– Извинявайте, ама хич не е правилно туй дето правите.

Двете майки извърнаха стъписано глави.

– Щото то беше право момиченцето да го удари пък вие тъй му се накарахте, пък го и ударихте… Я, вижте го, как седи само там и плаче!

– Ама да плаче, я! – викна майка й – Кое не е правилно, господине? Нали я видях как го удари с тази пръчка по главата? Аз не съм я учила така да прави.

Другата майка за първи път отвори уста:

– Можеше главата да му счупи! Така от нищото. Трябва да се възпитават тия деца, иначе какви ще станат. Животни, дето ще се избиват помежду си. Аз моят, веднъж удари едно дете пред мен и така го нашляпах, че не си е помислил повече да удари!

– Ама то не стана така работа – въздъхна дядото – То момченцето преди това я блъсна по гърба, че да мине преди нея на пързалката и тя си удари челцето. Та затуй го удари, да си върне. Ама щото не се разплака, та вие туй не го видехте. Не е хубаво тъй. Не е хубаво…

И дядото се обърна и тръгна накуцвайки. Отиде до пейката, където момиченцето още хлипаше, свело глава. Погали я по главичката и нещо й каза тихичко. И си отиде.

Двете майки мълчаха. Аз понечих да си тръгна, направих крачка, но се спрях и ги погледнах.

– Вие какво зяпате? – ме попита майката на момченцето

– Вас ви гледам и се чудя съзнавате ли какво направихте току що, какъв урок дадохте на децата си? Вие, госпожо, научихте дъщеря си, че да отвърнеш, когато те блъснат е лошо. Че е по-печелившо да се разревеш и да бъдеш жертва, вместо да отстоиш себе си. И знаете ли защо хлипа дъщеря ви там, наказана на пейката – защото сигурно най я заболя, че вие взехте страната на този, който я удари. Че не я попитахте дори какво се е случило? Че осъдихте поведението й без да разберете какво го е провокирало. Когато преживееш несправедливост от най-обичния човек, тази несправедливост се превръща с истина. И следващия път вместо да се довери на собствения си инстинкт, на тялото си, която казва – „реагирай, защити се“ дъщеря ви ще зареве и ще се настани удобно в ролята на жертва, защото в тази роля вия няма да я нахокате, а ще я приласкаете, ще я прегърнете и защитите.

А вие, госпожо – обърнах се към майката на момченцето – показахте на сина си, че каквото и да направи, ако успее да го изиграе слабия и беззащитния, това ще му донесе дивиденти? Че каквото и да стори, другият е виновен. Че не е важно какво си сторил, а да се разплачеш първи…

А сега си представете за миг, че се бяхте намесили, но по различен начин. Че бяхте прегърнали и двете деца и ги бяхте успокоили. Без да се гледате обвинително една друга. Че след като се успокоят ги бяхте попитали какво се е случило. Може би щяхте да разберете предисторията. И на него можехте да обясните, че когато проявява агресия в желанието си да направи нещо е много вероятно да получи същото в отговор. И вероятно следващия път той щеше да си спомни това и да не бутне детето пред себе си на пързалката. Но не защото би бил лош, не от страх, че ще бъде наказан, а защото от обратната връзка на другото дете, изразяваща се в удара с пръчката, щеше да разбере, че боли, когато те удрят. А пък малката госпожица можеше да научи, че има правото да защити себе си, че това не я прави лошо дете. А може би, ако изобщо не се бяхте намесили, те двете деца след минутка щяха отново да играят заедно, научили по един урок едно от друго. Те децата чудесно го умеят това.

Вместо това учим децата си, че да бъдат жертви е най-печелившата стратегия. А после като пораснат се възмущаваме, че не били борбени, че нямали смелост да се отстояват. Наказваме всеки акт на агресия без да проверим какво го е предизвикало. И наказваме агресията с насилие! Защото в ролята на родител да набиеш детето си, заради това, че е ударило друго дете е насилие. Защото родителят е по-силният. И още по-лошо – защото е родителят е онзи най-значим и обичан възрастен, който е носител на правилното и доброто, този, който гради ценностната система на детето. Та като родители не е лошо преди да действаме, водени от повелите на някакви криви обществени норми и желанието ни да сме „правилни“, да се попитаме „аз на какво уча детето си чрез своето поведение?“

Майката на момченцето го грабна и фучейки някакви неразбираеми за мен неща тръгнаха от площадката.

Майката на момиченцето ме гледаше ококорено. Очите и на двете ни се наляха със сълзи.

– Съжалявам, госпожо – промълвих, съзнавайки, че абсолютно съм прекалила – Знам, че прозвучах обвинително, но всъщност не ви обвинявам. Поне не повече отколкото виня самата себе си. И аз съм майка и аз съм правила същото, когато синът ми беше на тези години. Но тогава се намериха хора в живота ми, които ми споделиха това, което казах на вас сега. И нещо се промени. Аз се промених.  Знам ли, може пък и за вас да се промени. Но простете ми, че се намесих. Това е вашето дете и аз съм просто човек, минаващ наблизо. Простете.

Майката така и не продума. Обърнах се и докато се отдалечавах се надявах, че нещо ще каже, че ще се заговорим, че ще мога по-спокойно да й разкажа защо реагирах така. Обърнах се да я погледна.

Беше седнала до дъщеря си и я прегръщаше. Погледна челцето й и явно видя червенина от удара в пързалката. И се разплака…

Гери 

Gery чудесно четиво. Благодаря ти!  Ще го сложа в бележките да е винаги с мен. Трябва да се препрочита 😉 само да кажа че миг невнимание от страна на майката и... После иди разбери кой какво е направил. Т.е не винаги има дядо до случката който да каже какво е станало.

Оф, колко грешки ще правиииим....дано да ни прощават мъничетата и да не им се отразява 

Здравейте  
Мноого се разчуствах и аз Аз така или иначе нещо и на филми,песни и т.н. се разплаквам ,може би от хормоните,не знам..или нещо нервите не са ми добре   Ние с моето момиченце още се кърмим,само вика "Титиии" и ми дърпа блузите където и да сме..Надали нещо яде,ами си се успокоява ,че ще и ги дам и приспива..А и не знам какво друго бих правила като се събуди през нощта за да не се разсънва в 4ч примерно..От това спане заедно съм нон стоп схваната навсякъде и спя леко за да не тупне докато си се преобръща   Вече 5 седмици отлагам ваксината за морбилито-сополи ,после разстройство и все не смея..Иначе малката пие по 150-160мл АМ сутрин и вечер,харесва си и кисело мляко също ама с лъжица да се маже.Голям характер е,само иска да се налага и си купих на Карп книгата,че да знам поне как да реагирам,тепърва по площадките усещам,че ще ми потрябва.Вашите дечица стоят ли в столчетата за кола?Имам голям проблем с това,само да тръгна да а слагам да сяда и се извива като макарон и започва да пищи,иска да е в мен и то ако може за кратък път.Пък ние си обичаме да пътуваме и не знам как ще ни се получи,седя с нея отзад и все гледам да е момент за заспиване като тръгваме,а от бременността ми остана да ми става лошо като се возя отзад.Ааа и доста килограми,да си се оплача  

Момичета,  !
Сами също не обича да си стои в стола и аз гледам да спи докато пътува ама ми е притеснено, да не стане някоя беля ... Аз от каката свикнах да стоя отзад и вече рядко се возя на предната седалка.
Трябва да махна дневното преспиване на гърда ама само отлагам ... нещо нямам нерви да се приспиваме по два часа ... Знам, че трябва да почне да заспива без до суче особено ако тръгне на ясла, ала аз не мога да се престраша.

Седмица за безплатни прегледи на атопичен дерматит във ВМА
Специалисти от Клиника по дерматология и венерология към Военномедицинска академия ще

преглеждат безплатно пациенти с атопичен дерматит.
Кампанията ще продължи 5 дни, като обхваща периода от 24 до 28 април 2017 г., от 10.00 до 12.00 ч..
 
Всеки желаещ може да направи консултация с лекарите в кабинет 227 в поликлиниката на ВМА, като за целта не е необходимо предварително записване.