♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

 
Добър ден

  https://pixabay.com/en/valentine-s-day-chocolates-candy-2 … sp;    
Да почерпя, че на тази дата 21.04 сме родени аз и английската кралица

С пожелание за много здраве, щастие и хубави моменти, за които да си спомняш!!!

Еми честит празник  Здрава и много щастлива, дори и само на инат на другите 

Джанъм, вчера много се смях с интервюто на Синем  Като се сетя как аз кълнях Яса по същия начин почти всеки ден 

Еми, ЧРД! Бъди кралица и днес и в живота!

Яса май и аз си я подреждах по азбучен ред , затова и Каро не я харесва



 

То всички си я плюехме в началото  ама тя си го и заслужаваше 

  Благодаря за хубавите пожелания

Сутринта се поглезих с кафето - нова глава на Темпи и Slawena...писмото ме разби , много се разчувствах.....

Интервюто с Ясемин / Синем много интересно - те всичките или психолози , или сценарии пишат

... и някой трябва да копа нивите , интелектуалци хората, общо взето все са с вишУ

Абе то и аз съм си вишУ ама майка ми не я интересува като ми връчи мотиката 

Много позната история


Дафа тук е точно като " ощипана мома на мегдан"

Този епизод ми е един от любимите

А сега изчезвам, че работата зове

Джанъм не те пускам 

Да ви мине по- лесно следобедът 

Глава 74

Йомер се тревожеше. Нещо се беше случило, но не знаеше какво. Дефне криеше нещо и това го измъчваше. Беше позвънил на Ясемин, но тя не можа да му каже нищо. Или не поиска, не беше сигурен.
Преговорите се проточваха, Дениз сякаш беше омагьосал хората. На Йомер вече му бе писнало и бе готов да се откаже, рискувайки всичко. Синан бе това, което още го задържаше в Рим.
-   Последна среща, братле!- Отсече той, докато нагласяше вратовръзката си в събота вечер.- Ако и сега не ги убедим, си тръгваме. Изгубихме цяла седмица с тях, а дори не съм убеден, че си заслужаваше.
-   Спокойно, Йомер. Остави всичко на мен!- Спокойствието на Синан винаги бе изнервяло приятеля му, но може би именно затова бяха толкова добри. Различни, но допълващи се характери, постигащи винаги идеалния баланс.
Вечерята се точеше невероятно бавно според Йомер. Беше му омръзнало да слуша едно и също и вече бе на ръба, когато усети пропукването. Единият от двамата мъже, който стояха срещу тях, се зачуди дали пък не правят грешка. Това беше! Използвайки тази малка пробойна, Синан се зае да им посочва всички мръсотии, с които Дениз бе известен, все едно те не ги знаеха. Йомер го остави да говори и се отправи към тоалетната. Искаше да чуе любимата си.
-   Скъпи!- Отговори Дефне още на първия сигнал, сякаш бе чакала с телефон в ръка.- Кога си идваш?!
-   Както изглежда, утре!- Усмихна се той, представяйки си щастливото ѝ лице.- Липсваш ми!
-   И ти ми липсваш, не може ли да хванеш някой полет през нощта? Не искам да прекарам и тази нощ без теб.
-   Не знам, ще поговоря със Синан след вечерята. И ние нямам търпение да се върнем! Ти как си? Какво прави днес?!
-   Как да съм без теб?- Попита тя, докато триеше една сълза.- Облякла съм една твоя тениска и съм се свила на дивана. Опитах се да гледам нещо, но без теб не ми е интересно.
-   Не говори така, не искам да се измъчваш! Съвсем скоро ще съм до теб!
-   Побързай, чакам те! Обичам те!
-   Обичам те!
Когато се върна на масата с радост видя, че клиентите са почти убедени. За съжаление, в знак на извинение за всичко случило се, те настояха Йомер и Синан да останат за закуска с тях. Тъй като не искаха да ги обидят, двамата бяха принудени да се съгласят.
Излетяха веднага след закуската и по обяд си бяха в Истанбул. Предупредиха Дефне и Ясемин да не ги посрещат, защото нямаше смисъл, и хванаха такси към вкъщи.
Йомер тъкмо отключваше, когато вратата пред него се отвори и Дефне се оказа в ръцете му. Пускайки куфара си тоя я притисна до себе си, опиянен от така познатото чувство да я прегръща, да усеща аромата ѝ. На щастието да е до нея. Целуна я жадно, отдавайки се напълно на чувствата си. Пристъпи прага с нея на ръце, неискайки да я пуска никога повече. Но тя сама се отдръпна, поставяйки длани на гърдите му.
-   Добре дошъл!- Усмихна му се и той забрави всичко друго.
-   Добре заварил!- Приближи се отново за целувка, но Дефне не му позволи.- Какво има?!
-   Нихан е тук с Исо. Горе са!- Извинително го погледна тя.- Не им казах кога ще се прибереш и тя дойде да ме успокои.
-   Но аз съм вече тук!- Доволно изтъкна той.- Нека Шукрю ги откара.
-   Йомер!- Скара му се тя, макар същите мисли да витаеха и в нейната глава.- Неприлично е!
-   Не ме интересува!- Засмя се той, обвивайки отново ръце около нея.- Толкова много ми липсваше.
-   Йомер!- Появи се Нихан, тъкмо преди да целуне Дефне.- Върнал си се?!
-   Току що!- Кимна той, без да пуска съпругата си.- Благодаря, че не си оставила Дефне сама.
-   Няма за какво! Щом ти си тук, ние можем да си тръгваме!- Изненадващо заяви тя.
-   Нихан, няма нужда...- Започна Дефне, но Йомер я изгледа недоволно.
-   Исо и без това  е нещо кисел, а Йомер ще е изморен от пътя. Няма да ви притесняваме.- Бърбореше приятелката ѝ, докато събираше нещата на малкия, разпилени навсякъде.- Ще ни повикаш ли такси?!
-   Ще се обадя на Шукрю!- Отговори ѝ Йомер.- Той ще ви закара.
Вратата тъкмо се затвори след тях, когато Дефне се оказа притисната до нея. Йомер бе заровил лице в косите ѝ, целувайки шията ѝ, докато ръцете му се промъкваха под тениската ѝ. Дефне въздъхна, опитваща да остане на крака.
-   Липсваше ми!- Прошепна Йомер до ухото ѝ, след което го захапа леко.- Всяка нощ без теб бе кошмар. Да заспивам без аромата ти, без топлината ти. Нужна си ми повече от въздуха, Дефне.
Тя нямаше сили, за да му отговори. Можеше единствено да го целува, опитвайки се без думи да му докаже колко много ѝ е необходим той. Разкопча ризата му, плъзгайки тънките си пръсти по гладката кожа. Усещаше биенето на сърцето му под нея, неравномерно и бързо, също като нейното. Ризата му излетя, последвана от нейната тениска. Устните им се срещнаха, увличайки ги в пожара на страстта. Дефне обви с крака кръста на Йомер и той я понесе към спалнята. Не спираше да целува лицето ѝ, всяка част от него. Ръцете ѝ си играеха с косата му, докато той вземаше стъпалата по две наведнъж.
Положи Дефне на неоправеното легло, учудвайки се за миг на безпорядъка в стаята. Но ръцете ѝ вече галеха гърба му, а устните ѝ целуваха гърдите му, и той забрави за всичко около тях. Целуваше я, оставяйки влажни следи по цялото ѝ тяло. Искаше му се да го прави до безкрай, но нямаше толкова търпение.
 Сваляйки бързо първо нейните, а после и неговите останали дрехи, Йомер покри тялото ѝ със своето. Копнееше да я почувства, да я усети до себе си. Потъна я нея, покривайки устните ѝ със своите и преглъщайки стоновете ѝ. Опита се да забави темпото, да е нежен и внимателен, но тя не му позволи. Захапвайки долната му устна, Дефне се раздвижи срещу него, принуждавайки го да забърза тласъците. Краката ѝ го обвиха, поемайки го все по- дълбоко, докато ноктите ѝ оставяха червени следи по гърба му. Дефне впи зъби в рамото му, заглушавайки вика, който заседна в гърлото ѝ, когато Йомер я докара до ръба. Достигнаха върха заедно, потъвайки в бездната на удоволствието.
Изпотени и изморени, но невероятно щастливи, двамата потънаха в дълбок сън.

https://www.youtube.com/watch?v=FcJPuffkdms

Съвест нямаш джанъм, а сега върви работи или си фантазирай Йомер Ипликчи

Грам дори
Щом аз мога да го напиша това на работа значи вие можете да го прочетете  Мисля че после има още една такава глава, нея ще съобразява да ви е в по- късен час 

 
Страхотно посрещане Славена да му мисли , аз съм си в къщи

Темпи щом можеш да сътвориш такава глава на работа, представям си какво ще се получи,ако пишеш в къщи
   https://www.youtube.com/watch?v=XoPLfSK3v6A                               

Напротив - там е по- сложно  Постоянен шум, някой нещо иска... мога да пиша само късно вечерта, а в последно време рано ми се доспива  На работа ми е толкова спокойно и мога да си фантазирам до безкрай, затова повечето пиша тук