Видяхте кака в действие и темата отишла на втора страница 
- Публикувана: 3 апр. 2017, 18:00 ч.
- Последно мнение: 2 май 2017, 19:56 ч.
♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54
Глава 77
Сватбата на Ясемин и Синан бе определена за 1 април и до нея оставаше почти месец. Трескавата подготовка за дребните подробности и проблеми, които изскачаха в последния момент, побъркваше Ясемин. Дефне бе неотлъчно до нея, което пък изнервяше Йомер и Синан. Двете жени бяха като сиамски близнаци, постоянно говореха или за дантела, цветя и украса, или за промени в менюто, нареждането на гостите или какво ще е времето, което в последните дни бе адски променливо. Мъжете им ги виждаха едва вечер, когато си лягаха, но и двете бяха толкова изморени от всичко, че заспиваха още преди да са допрели глави до възглавниците. Животът на всички се бе превърнал в ад.
Една прекрасна утрин Дефне уговаряше среща на Йомер с журналисти от някакво нашумяло списание, когато очите ѝ попаднаха на календара срещу нея. Датата 3 март се заби в ума ѝ, докато секретарката отсреща я питаше нещо за времето на продължителност на интервюто. Дефне смънка някакво извинение, обещавайки да ѝ позвъни отново и затваряйки телефона, грабна портмонето си. Малкото календарче, в което би трябвало да са отбелязани дните от цикъла ѝ, стоеше непокътнато. Опитвайки се да се върне назад във времето, тя не успя да се сети кога за последен път ѝ е дошло. Преди Нова година със сигурност, тя не забравяше да си отбележи. Притеснена, тя понечи да отиде при Йомер, но се спря. Ами ако пак грешеше. Сърцето ѝ биеше до пръсване, когато се върна на стола си. Погледна съпруга си, зачел се в някакви документи, нищо не подозиращ. Колко много искаше подозренията ѝ да са верни.
Опитвайки се да измисли какво да направи, тя не забеляза Ясемин, докато тя не я докосна. Подскочи и извика толкова силно, че накара дори Йомер да ги погледне. Усмихвайки му се, за да го успокои, тя хвана ръката на приятелката си.
- Точно ти ми трябваш!
След по- малко от час Ясемин се върна от близката аптека, носеща теста скрит в дамската си чанта. Дефне я посрещна още на вратата на кабинета си, за да не види случайно Йомер какво става. Скри кутийката в собствената си чанта, усещайки как трепери. Защо не помоли Ясемин да вземе два?!
- Няма ли да го направиш сега?!- Попита я тя, потривайки ръце.- Искам да знам, ако ще ставам леля!
- Не мога! Страх ме е!- Дефне махаше с ръка пред лицето си, което пламтеше.- Ами ако отново е фалшива надежда?!
- Трябва да мислиш положително, скъпа!- Хвана ръцете ѝ Яса, присядайки на бюрото ѝ.- Сигурна съм, че този път се е получило.
- Тук има прекалено много хора.- Огледа се като крадец, въпреки че вратата ѝ беше затворена.- Довечера ще се опитам, докато Йомер рисува.
- Искам веднага да ми звъннеш, какъвто и да е резултата!- Нареди ѝ сериозно Ясемин, след което я прегърна.- Всичко ще бъде наред, сигурна съм!
Йомер и Яса се разминаха на вратата. Той пристъпи и погледна изпитателно съпругата си, която бе почервеняла.
- Случило ли се е нещо?!- Попита, навеждайки се да я целуне.
- Защо?
- Изглеждаш развълнувана. Или притеснена?- Безпогрешно предположи той.
- Няма такова нещо, просто малко ми е топло.- Изстреля Дефне, докато вътрешно изтръпваше. Защо никога не можеше да скрие нищо от него?!
- Искаш ли да излезем да се поразходим, да вземеш малко въздух?!- Попита той, чудейки се какво ли пак е намислила.
- Не, не, добре съм! Трябва да позвъня в списанието, сутринта не се разбрахме с момичето. А и ти имаш работа, представянето на колекцията е другата седмица. Избра ли вече моделите, или все още измъчваш хората?!- Щастлива, че успя да измисли как да смени темата, тя весело го погледна.
- Щом главният модел е ясен, другите не ме интересуват!
Бяха стигнали до съгласието Дефне да се снима за каталога на новата колекция, освен това да представи и водещите обувки на подиума. Макар да се притесняваше адски, Йомер я увери, че ще се справи и тя му повярва.
Следобедът мина като насън. Дефне действаше механично, уреждаше всичко по интуиция и отговаряше на всичко по навик, докато в съзнанието ѝ се прогаряше дупка с формата на кутийката, която бе скрита в чантата ѝ. На два пъти посегна към нея, убеждавайки се сама, че има смелостта да направи теста още сега. И двата пъти не посмя дори да отвори чантата, за да погледне измъчващата я кутия.
Йомер беше решил да не я притиска, затова когато тя хукна към спалнята още щом влязоха в къщата, той не я последва. Направи си кафе и го изпи на крак, изчаквайки Дефне да се върне. Беше съблякла страхотната рокля, с която бе днес, и а бе заменила с къса пола и удобна тениска. Искаше му се да я целуне, но не знаеше дали ще се ограничи само с това. Реши да не рискува, докато не разбере какво я измъчва.
- Какво искаш за вечеря?!- Попита тя, отваряйки хладилника.- Пилаф или задушено с грах?!
- Нямам претенции щом ти ще го сготвиш.- Засмя се той.- Аз ще рисувам, викни ме, като си готова.
- Добре!- Опита се да звучи спокойно тя, докато вътрешно изгаряше. Скоро щеше да разбере истината.
Слагайки всички продукти в една тава, тя я метна във фурната. Оглеждайки се като крадец, тихо мина покрай кабинета и се качи горе. Бе време да застане срещу страха си.
https://www.youtube.com/watch?v=1JQup47VzpE
Сватбата на Ясемин и Синан бе определена за 1 април и до нея оставаше почти месец. Трескавата подготовка за дребните подробности и проблеми, които изскачаха в последния момент, побъркваше Ясемин. Дефне бе неотлъчно до нея, което пък изнервяше Йомер и Синан. Двете жени бяха като сиамски близнаци, постоянно говореха или за дантела, цветя и украса, или за промени в менюто, нареждането на гостите или какво ще е времето, което в последните дни бе адски променливо. Мъжете им ги виждаха едва вечер, когато си лягаха, но и двете бяха толкова изморени от всичко, че заспиваха още преди да са допрели глави до възглавниците. Животът на всички се бе превърнал в ад.
Една прекрасна утрин Дефне уговаряше среща на Йомер с журналисти от някакво нашумяло списание, когато очите ѝ попаднаха на календара срещу нея. Датата 3 март се заби в ума ѝ, докато секретарката отсреща я питаше нещо за времето на продължителност на интервюто. Дефне смънка някакво извинение, обещавайки да ѝ позвъни отново и затваряйки телефона, грабна портмонето си. Малкото календарче, в което би трябвало да са отбелязани дните от цикъла ѝ, стоеше непокътнато. Опитвайки се да се върне назад във времето, тя не успя да се сети кога за последен път ѝ е дошло. Преди Нова година със сигурност, тя не забравяше да си отбележи. Притеснена, тя понечи да отиде при Йомер, но се спря. Ами ако пак грешеше. Сърцето ѝ биеше до пръсване, когато се върна на стола си. Погледна съпруга си, зачел се в някакви документи, нищо не подозиращ. Колко много искаше подозренията ѝ да са верни.
Опитвайки се да измисли какво да направи, тя не забеляза Ясемин, докато тя не я докосна. Подскочи и извика толкова силно, че накара дори Йомер да ги погледне. Усмихвайки му се, за да го успокои, тя хвана ръката на приятелката си.
- Точно ти ми трябваш!
След по- малко от час Ясемин се върна от близката аптека, носеща теста скрит в дамската си чанта. Дефне я посрещна още на вратата на кабинета си, за да не види случайно Йомер какво става. Скри кутийката в собствената си чанта, усещайки как трепери. Защо не помоли Ясемин да вземе два?!
- Няма ли да го направиш сега?!- Попита я тя, потривайки ръце.- Искам да знам, ако ще ставам леля!
- Не мога! Страх ме е!- Дефне махаше с ръка пред лицето си, което пламтеше.- Ами ако отново е фалшива надежда?!
- Трябва да мислиш положително, скъпа!- Хвана ръцете ѝ Яса, присядайки на бюрото ѝ.- Сигурна съм, че този път се е получило.
- Тук има прекалено много хора.- Огледа се като крадец, въпреки че вратата ѝ беше затворена.- Довечера ще се опитам, докато Йомер рисува.
- Искам веднага да ми звъннеш, какъвто и да е резултата!- Нареди ѝ сериозно Ясемин, след което я прегърна.- Всичко ще бъде наред, сигурна съм!
Йомер и Яса се разминаха на вратата. Той пристъпи и погледна изпитателно съпругата си, която бе почервеняла.
- Случило ли се е нещо?!- Попита, навеждайки се да я целуне.
- Защо?
- Изглеждаш развълнувана. Или притеснена?- Безпогрешно предположи той.
- Няма такова нещо, просто малко ми е топло.- Изстреля Дефне, докато вътрешно изтръпваше. Защо никога не можеше да скрие нищо от него?!
- Искаш ли да излезем да се поразходим, да вземеш малко въздух?!- Попита той, чудейки се какво ли пак е намислила.
- Не, не, добре съм! Трябва да позвъня в списанието, сутринта не се разбрахме с момичето. А и ти имаш работа, представянето на колекцията е другата седмица. Избра ли вече моделите, или все още измъчваш хората?!- Щастлива, че успя да измисли как да смени темата, тя весело го погледна.
- Щом главният модел е ясен, другите не ме интересуват!
Бяха стигнали до съгласието Дефне да се снима за каталога на новата колекция, освен това да представи и водещите обувки на подиума. Макар да се притесняваше адски, Йомер я увери, че ще се справи и тя му повярва.
Следобедът мина като насън. Дефне действаше механично, уреждаше всичко по интуиция и отговаряше на всичко по навик, докато в съзнанието ѝ се прогаряше дупка с формата на кутийката, която бе скрита в чантата ѝ. На два пъти посегна към нея, убеждавайки се сама, че има смелостта да направи теста още сега. И двата пъти не посмя дори да отвори чантата, за да погледне измъчващата я кутия.
Йомер беше решил да не я притиска, затова когато тя хукна към спалнята още щом влязоха в къщата, той не я последва. Направи си кафе и го изпи на крак, изчаквайки Дефне да се върне. Беше съблякла страхотната рокля, с която бе днес, и а бе заменила с къса пола и удобна тениска. Искаше му се да я целуне, но не знаеше дали ще се ограничи само с това. Реши да не рискува, докато не разбере какво я измъчва.
- Какво искаш за вечеря?!- Попита тя, отваряйки хладилника.- Пилаф или задушено с грах?!
- Нямам претенции щом ти ще го сготвиш.- Засмя се той.- Аз ще рисувам, викни ме, като си готова.
- Добре!- Опита се да звучи спокойно тя, докато вътрешно изгаряше. Скоро щеше да разбере истината.
Слагайки всички продукти в една тава, тя я метна във фурната. Оглеждайки се като крадец, тихо мина покрай кабинета и се качи горе. Бе време да застане срещу страха си.
https://www.youtube.com/watch?v=1JQup47VzpE
Темпи, да не би твоята Каро да е на път 
МИ тя спря на най-интересното, сега да не мога да спя от притеснение 
не бях срещала този колаж - не е лош
Скрит текст:
гледам фичипи, и да ти кажа, харесва ми историята която разказват
Темпи, да не би твоята Каро да е на път
МИ тя спря на най-интересното, сега да не мога да спя от притеснение Е нали трябва да ви е гадно... ще ли, няма ли
В стил Дафа да е забравила да отбележи на календара, но пък след толкова доказване на любов от страна на Йомер пък и Дафа не го раздава много стисната не знам, Темпи не си писала каква контрацепция използват 
и за протокола хич не ми е гадно след две чаши розе 
и за протокола хич не ми е гадно след две чаши розе А кой е казал, че ползват
Доколкото видяхме, Йомер няма търпението, за да използва презервативи, а Дафа е прекалено разсеяна, за да помни кога да си пие хапчетата 
Хади бе в късни нощи получихме изненада! Сега ще чакаме за Ипликчи младши ли?
Охх пък ако знаете какво ви чака
Хич няма да сте така наточени за следващата глава 
Хади бе в късни нощи получихме изненада! Сега ще чакаме за Ипликчи младши ли?
Охх пък ако знаете какво ви чака
Хич няма да сте така наточени за следващата глава Ще си сипя още една чаша розе, а дълго ли ще чакаме тази следваща глава и татлъм не ми слагай дявол
Ще си сипя още една чаша розе, а дълго ли ще чакаме тази следваща глава и татлъм не ми слагай дявол
Сипи си джанъм, ще имаш нужда...
Намирам подходящото музикално оформление и ви я пускам