"чувствителен"

  • 1 696
  • 1
  •   1
Отговори
  • сф
  • Мнения: 394
здравейте!

пиша ви по повод едното ми дете. предварително се извинявам, че в писмена форма съм доста обстоятелствена.
децата ми са на 4 и на 2, съответно момче и момиче. момчето ми е от тези деца, които биват определяни като "чувствителни". по-точно тази чувствителност се изразява в плач и разстройване. до това се стига по различни поводи - когато друго дете прояви агресия към него; понякога като му направя забележка; понякога, когато нещо му бива отказано от мен или баща му; когато е поставен в непозната за него ситуация и се случи нещо, което не е очаквал...
той не ходи в масова детска градина, а в родителски кооператив, където са 10 деца на 2 учителки и има възможност да се обръща индивидуално внимание на децата. честно казано, ако беше в нормална детска градина, мисля си че би ревал почти непрестанно.
лично аз го разбирам защо плаче почти във всяка ситуация. най-честата ми реакция е да го гушкам и успокоявам. опитвам се да го подтиквам да изразява чувствата си с думи и когато успее, сякаш по-лесно се успокоява. но това невинаги работи, когато е силно разстроен някакси това с "обговарянето" не се получава.
въпросът ми е, какво мога да направя, за да бъде той по-добре подготвен и да приема по-леко ситуациите, които го разплакват? оттук нататък му предстоят доста промени - възможно е да се преместим да живеем на друго място, в даден момент ще смени кооператива с подготвителна група към училище/детска градина, ще започне да ходи на изкуства или спорт итн... все неща, при които е възможно невинаги да му се обръща персонално внимание. в крайна сметка не мога винаги да го държа в нашия "социален балон", който е доста по-различен цялостната действителност в обществото ни...
благодаря предварително!

# 1
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте,
За мен най-важното е, че вие самата имате чувствителност към нуждите и вътрешните конфликти, които съпътстват израстването на детето ви. Може да подпомогнете процеса по две направления:
1. Вентилация на чувствата - насърчавайте го да си изразява притесненията и проблемите. В този смисъл е добре, че не му забранявате да плаче. Една идея по-напред в развитието е, да се опитате да вербализирате емоциите. "Сега в момента се чувстваш безсилен, самотен, объркан, гневен...." Назоваването ще трябва да го започнете вие, като той трябва винаги да има възможността да приеме или отхвърли. Това е началота и на вентилацията и на себерефлексивността.
2. Започнете да формирате  самостоятелност - малки, постижими и съобразени със възраста му задачи и  отговорности, с които да се справя сам. Когато успее го похварете шумно. Така с малки стъпки, докато изградите самоувереност и себе отстояване. Това ще помогне на всичко останало.
Желая ви уютни семейни празници:)
Даниела Тахирова - психотерапевт

Общи условия

Активация на акаунт