пиша ви по повод едното ми дете. предварително се извинявам, че в писмена форма съм доста обстоятелствена.
децата ми са на 4 и на 2, съответно момче и момиче. момчето ми е от тези деца, които биват определяни като "чувствителни". по-точно тази чувствителност се изразява в плач и разстройване. до това се стига по различни поводи - когато друго дете прояви агресия към него; понякога като му направя забележка; понякога, когато нещо му бива отказано от мен или баща му; когато е поставен в непозната за него ситуация и се случи нещо, което не е очаквал...
той не ходи в масова детска градина, а в родителски кооператив, където са 10 деца на 2 учителки и има възможност да се обръща индивидуално внимание на децата. честно казано, ако беше в нормална детска градина, мисля си че би ревал почти непрестанно.
лично аз го разбирам защо плаче почти във всяка ситуация. най-честата ми реакция е да го гушкам и успокоявам. опитвам се да го подтиквам да изразява чувствата си с думи и когато успее, сякаш по-лесно се успокоява. но това невинаги работи, когато е силно разстроен някакси това с "обговарянето" не се получава.
въпросът ми е, какво мога да направя, за да бъде той по-добре подготвен и да приема по-леко ситуациите, които го разплакват? оттук нататък му предстоят доста промени - възможно е да се преместим да живеем на друго място, в даден момент ще смени кооператива с подготвителна група към училище/детска градина, ще започне да ходи на изкуства или спорт итн... все неща, при които е възможно невинаги да му се обръща персонално внимание. в крайна сметка не мога винаги да го държа в нашия "социален балон", който е доста по-различен цялостната действителност в обществото ни...
благодаря предварително!