Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 29

Ок. Благодаря.

Понеже Катрал спомена Темпъл Грандин...  Аз съм се срещала и разговаряла с нея. Присъствала съм и на нейни лекции. Може би родителите на малки деца в момента не го осъзнават, но един ден за по-големите деца от спектъра е от голямо значение да имат положителни пример и модел в лицето на хора с аутизъм. Тя е такъв. Написала е и книга (измежду доста други) с историии за живота на аутистични хора: “Different... not less”. Имам я с автограф от Грандин и много се надявам един ден със сина ми да я прочетем заедно.

При нас няма специализирани групи, има цели такива училища. Моето си е от септември в съвсем нормална група, то тук във всяка група си има по 5-6 с проблеми по принцип та не е нещо изненадващо. Имах глупост да не пиша и, че английският му е втори език и се оказа само с деца на които реално е първи. 3 дни точно му бяха драмите, оттам насетне май е най-доволният посетител там. Ходи с огромно желание, не бяга, държи се адекватно, научил е всичките им песни дето пеят, но общо взето не се занимават особено с него индивидуално, като го правят понякога си личи. Бяха го научили частите от тялото например. Но те са и само 3 часа тази година, прекарват се основно във свободни игри, та едва ли мога да очаквам кой знае какво повече.

Да, Темпъл Грандин е вдъхновение. Сега с ранната интервенция шанса за повече такива хора от спектъра е много реален, което е едно голямо постижение.

За приключенията на малкия барон Мюхаузен следващия път. Сега е на вълна спорт, обожава да се виси на лост и това провокира пряка реч, казва като се умори да го гушна, като го сваля, че иска пак, имаме вече и спонтанно казване ''обичам те''. Разбира се, шока беше голям, защото го е казвал след като аз го кажа, но чисто сам не го беше казвал. И нова повтаряема мания след градина да прегръщаме едни саксии....веднага научи, че огромното нещо е ''саксия'' и като минем вече казва ''саксийка браун''. Голям смях е с него, наглежда се и на уличните лампи ама някак го склонявам, че не прегръщаме лампите. Едно се надживее, друго дойде като лудост, няма празно и скучно.

Допълвам се малко за т.нар отговори на въпроси. Сигурна съм, че всички знаем, че това е най-трудният момент след като вече присъства реч.

Отговори

1) Какво е това? - това е първият въпрос на който трябва да отговори всяко дете. Посочете предмет в книжка или такъв в заобикалящата ви среда и попитайте детето какво е това. Ако детето не може да отговори, то вие кажете отговора и опитайте да го накарате да го повтори.

2) Къде е? - Попитайте този въпрос имайки под ръка няколко предмета на картинка. Например ''Къде е пианото'' и чакайте детето да посочи с пръст предмета. Може да включите отговор ''Ето тук'' заедно с посочването. Ако не отговори посочете вие предмета.

3) Кой е това? -  Посочвайки хора на снимка или анимационни герои от филмчета, които детето познава. На децата с проблеми е трудно да назовават хора по снимка. Нещо върху което трябва да се работи с регулярни упражнения със снимки. Например моят син дълго време назоваваше само баща си на снимка, но види ли мен винаги почваше да казва - коса, очи, уста и да назовава частите от тялото ми, не да каже, че съм аз. Дълго му отне и да назовава себе си.

4) Какво прави? - Тук навлизат глаголите. Показвате картинка в която има действие и детето трябва да назове кое е то. Ако искате детето ви с проблем да разпознава действията, то трябва винаги да сте му ги показали практично. Ако кажеш на едно дете с проблеми, че вали....за него това няма да има значение, но ако му покажеш дъжда, ако го усети в ръцете си то тогава ще може да разпознава занапред това явление. Когато правите нещо винаги назовавайте действието, колкото и банално да е. След като сте го повторили 300 пъти най-вероятно детето ще го е научило и ще почне да го ползва. Имайте търпение, има период в който детето само ще слуша, но в даден момент чутото ще бъде откраднато от него и ще си присвои думите. Например всеки път щом гаси лампата казвате ''Гася лампата'', винаги в първо лице единствено число говорите, защото децата с проблеми имат навика да заучават фразите както са ги чули, например сина ми винаги казва ''чистиме'', защото в даден момент съм му представила така глагола в мн.число.

*Това са въпросите, които нормално дете от 2 до 3 години следва да е почнало да познава и да отговаря на тях. При нас тези неща са забавени и могат да се очакват след 3 тата година до 4 тата обичайно, вариации са възможни.....



5) Как? Защо? Ако?- Тези въпроси не могат да предшестват горните, за тях се искат по-високи умения. Едва след като сте минали горните стъпки започнете тези. Винаги свързвайте Как и Защо с релевантни ситуации от бита, които са познати за детето. Например разиграйте сценка в която вие падате и започвате да плачете и питате ''Защо мама плаче'', детето следва да е видяло падането и да го свърже с плакането. Отначало детето няма да отговаря, но вие ще го правите вместо него ''Защото мама падна и я боли'', то отначало ще свързва двете неща не вербално, но постепенно ще започне и вербално.  Друг въпрос е ''Как се чувстваш'' - тук следва детето да е запознато с различните емоции - плач, тъга, смях,
 веселие и да може да ги свързва с въпроса.  Това става доста добре с флаш карти с емоции. А ако... ''Ако си жаден какво правиш?'', ''Ако си гладен какво правиш?'' , ''Ако си изморен какво правиш? и тн.

* въпроси на , които нормално дете може да отговори от 3 до 4 години. Отново децата с проблеми се очаква да го направят в следващия гап 4-5 години. Може и вариации...

6) Колко много? Кога? - На тези въпроси следва да се отговаря от 4 до  началото на 5 тата година при нормални деца. При деца с проблем доста по-късно идва идеята за време и пространство.

Това "Защо" ни е много трудно.Той го бърка с "Кой" .Ако го попитам "Защо направи еди какво си" ми отговаря "Христо"....Задава въпрос "Как си " на хората,но когато последва отговор "Благодаря,добре,а ти как си?" ,той отговаря "Аз съм Христо".С месеци вече се мъчим да се научим,но не.Надявам се скоро да му светне.

Новият въпрос при нас е "Ко има тук?". На 3 години и 4 месеца. Сравнително бързо учи нещата, с доста повтаряне разбира се. Но има много път още до точка 5. Така си мисля поне... не пречи да се надявам, обаче, може да изскочи с нещо скоро.
Интонацията му е голям проблем, така ги извива тези думи и изречения... Понякога и в бързината да се изкаже, започва и да заеква горкия...
Като се замислих, отговаря и на част от въпросите от 5 точка, стига да съм задала разбираем и възможно най-опростен въпрос. Например на това "ако си гладен" ще ми отговори, но след дълъг размисъл.

Alien, на колко годинки е Христо? Струва ми се, че е научил механично да отговаря на въпрос без да си дава ясна сметка за какво отговаря. Според мен ще е по-добре за момента да не задаваш толкова въпроси, а правиш коментари по отношение на случващото се по-обстойно и възможно най-опростено за да може да разшири първо разбирането си. Целта е разбирането да върви преди самото ползване на речта, защото иначе се получава обратното, а то няма особен смисъл.

Добре се справяте за тази възраст, моя на 3 и 4 месеца беше много по-назад. Продължавайте в същия дух.

За тези, които са съвсем назад е добре да се започне с избор...и то застъпен с визуална помощ. Примерно му показвате сок и вода и питате, кое иска да пие. Така ще почне да схваща идеята за отговор или пък две дрехи с въпрос коя иска да облече. Когато задавате въпрос бъдете убедени, че ви е обърнало внимание, дайте му време да възприеме въпроса, при нас се случва да задам въпрос 4-5 пъти....да броя до десет и да чуя отговор. Примерно показвам дънки и панталон и питам с кое иска да излезе - 1,2,3 пъти...броя до пет и все пак чувам - дънките и ги взима и иницира обличане. Въображаемите въпроси.....които са по-имагинерни ги избягвам, а залагам на визуалните, на нещата, които познава и е дорасъл да може да отговори. Примерно няма как да го питам и да ми отговори дали е ял на пикника, който са имали в градината...., а го питам гладен ли е, ако каже, че е гладен очевидно не е ял. Просто това са му възприятията за момента и няма как да ги надскочим, стъпка по стъпка....

Поздрави!

La Catrala, беше писала, че твоето дете е със СИД без аутизъм. В какво точно са разликите между двете? За съжаление тук при диагностиката не обръщат голямо значение на сензорните проблеми. Ерготерапевтът, при който водя дъщеря ми (на 3 г.), също казва, че тя има СИД, но няма аутизъм. В психиатрията обаче, където чакаме за диагноза, не са и чували за това и съм на 100% сигурна, че заключението ще е детски аутизъм. Детето не се обръща на име и на говор, но е много гушкаво, обича да бъде докосвано и да играе с възрастен - тогава без проблем прави очен контакт.

Август,ще навърши 5.Ами честно казано не му задавам особено много въпроси.Говоря с него така,както бих разговаряла с дете в норма.Много от нещата,които говори са заучени на изуст и не разбира какво всъщност казва.Но това няма как да променим.Много от нещата ,които казва и разбира също бяха наизустени,просто в един момент сам започна да влага смисъл и да ги казва на място.Предполагам,че и с това,което говори и не разбира в момента,ще стане същото.В един момент,ще ги осмисли и разбере.Затова повтарям и обяснявам постоянно и чакам...

ice_sparky - Социално комуникативно нарушение се превежда мисля на български (Social Communication Disorder). Разликата с аутизма е, че проблемите са основно с ползването на речта социално и прагматично и социалните правила. Тоест няма повтарящи се движения, стиминг, вглъбяване в себе си, имаш желание за социален контакт, обръщаш се по име, имаш очен контакт, имаш въображение, хумор, но просто си като една объркана книга в която езика като общуване е нещо адски трудно, напомня малко на дислексията, но е още по-зле, защото не става дума само за четене и писане, ами за самото усъвършенстване на езика за общуване.  Пак може да имаш някои мании, фобии, сензорни проблеми и тн...., но не покриваш условията за аутизъм, води се някаква лайт форма общо взето. Но за мен като цяло всички тези състояния са един чадър и има всякакви разновидности от центъра до периферия. Един може да е развил много добре реч, но да не може да общува с хора, друг може да общува, но не може да се изкаже и тн, варианти всякакви.

Алайн, типично е да....да се наизустява речта и после да се ползва логически. Трудно им е да са гъвкави, виртуозни, променящи и лавиращи с речта сякаш работят с пластилин. Моето момче си ползва на място нещата, но да....не е креативен да измисли нещо прекалено отдалечаващо се от нещо заучено, че се ползва. Езика не е богат тоест, но вярвам, че с годините това е възможно. Още са малки, сега е важно, че са намерили гласовете си и трупат бавно речник, ползват го и общуват. Това е толкова голяма крачка, съзнах го едва когато на една от груповите терапии видях деца, които нямат нито една дума, дори погледа им не търси родителите им....и тези родители им се видя, че моето прави адски много. Те се молеха за нищо повече или по-малко, та избягвам да недоволствам. Щастлива съм и на малкото, което имаме. Ти продължавай да говориш и обясняваш, то друго няма какво да направим.

Днес за пръв път чух - искам! Този глагол не го бе ползвал, изненада ме в магазина, когато се загледа по някакъв сладолед сандвич и баща му заяви, че боклуци нямало да му купува и вече ще отминаваме и той протяга ръчичка и казва - искам.  Замръзнахме и се спогледахме и на мига закачихме тоя сладолед с ръце и го вземахме. Не спрях да се усмихвам през целия пазар. До какво ни води една нова дума.

Необръщането може да е и заради проблеми със слуха? Проверили ли сте го? А може и сензорен проблем да е - то нали са светлина, шум, допир тия проблеми?

La Catrala, а вие учите ли го на някакви изрази? Например, това "искам", от вас ли го е заучил, че се използва, за да изрази желание или съвсем спонтанно и естествено го е казал според теб?

Спонтанно.....при него се случва да каже нещо спонтанно, когато има интерес и интересното е, че в тези случаи си е спрегнал глагола много добре. Със сигурност е чувал - искаш ли, разбира се, но никога не съм му казвала да повтори след това - искам. По-скоро аз мотивирам на този етап простото да и не да се казва, но пък той винаги си предпочита и за отговор пълно да си говори. Е и с да бележим напредък де, вчера например го питам дали мога да си пийна от неговия фреш и той ми каза....да ))). Та според мен е важно тези мини разговори в диалог да са все повече и повече и вярвам, че така ще става. Аз не забравям, че при нас е допълнително сложно и защото е двуезичен, по ме притеснява с английския как ще се оправи, него много по-лесно го хваща реално. Примерно може да ти каже дългото - гууд найт хав а суийт дриймс и то като си легне и на място. Та за неговото му състояние и допълнителната грижа с двата езика хаха и освен това на площадката още дузина езици, това няма как да не обърква. Примерно играе си човека и някакви румънски деца почват да му говорят на румънски, оттам някой блещи на китайски....и то се блещи, то и аз се блещя. То и заради това тук масово наще емигранти са с такива проблеми.....чела съм, че не само ваксини и гени допринасят, но и социална почва.

Сид и социално комуникативно нарушение са различни неща.

SCD е нашето, някой явно не ме е разбрал. Не е другата диагноза.

La Catrala,при нас проблемите също дойдоха,когато го заведохме в чужда държава.Преди това точно проговаряше и всичко си беше на място.Но там всичко се обърка.Върнахме го в Бг,където бележи изключителен напредък,но диагнозата му я поставиха.Догодина,ще направим ново обследване,но ако продължава да напредва със същото темпо,според мен диагнозата,ще отпадне.На него му сложиха ГРР-неуточнено,с която диагноза аз не съм съгласна,но...все тая.Важното е,че детето всеки ден ме изненадва приятно.И при него английският се усвоява много по-лесно,но това май е при всички.Имаше стереотипии ,но вече не.Изключително контактен,даже повече от колкото ми се иска,много гальовен и гушлив.Гушка се не само в мен,а и в други хора.Силно привързан към мен,отличен очен контакт.Останаха единствено проблемите с говора и разбирането и може би агресивното поведение към връстници,но последното може да се дължи и на характер....И това започва да утихва.По-скоро да разбира,че като прави така никой не иска да си играе с него.Вчера игра 2 часа с други 2 момченца в парка без никакви проблеми.Луда игра беше.Напълни ми се душата.Играе наужким,но все още не разбира правила и норми.Силно се надявам,че ще го израсте и това състояние,ще остане само лош спомен.Пожелавам го на всички!

Alien,  това звучи като разстройство на речта.