По-добрият живот – в града или?

Щом имате възможност да купите земята, това и на мен ми се струва със сигурност удачно начало. Има ли в България в дадената община задължението да си построил и завършил каквото ще строиш в последващите 5 години след покупката? Ако не, може да си стои и така земята, нямате зор.

Същият въпрос с къщата ни тормози и нас, само дето нямаме деца, а сме двама възрастни, като имаме 2 коли и съответно и двамата караме. Тук е много типично да живееш на село и хората са свикнали, защото така са отраснали. Като хора, пораснали в София обаче, и двамата не можем да си представим да нямаме транспорт (обществен) до вкъщи и да не можем да излезем спокойно в петък вечер, защото или трябва да си се прибрал по-рано, или единият да не пие нищо, защото ще кара. В момента сме в апартамент в предградие на 10км от града, пред който спира денонощен обществен транспорт и ни кара за 27 минути пред кметството / центъра.

Въпросът с къщата се появява пред нас, защото бихме искали и повече място, и повече свобода, както и ще се радваме ако нямаме съседи. Обмисляхме вила/къща за уикенда наблизо, но това е само поддръжка за нещо, което ползваш макс 2 от 7 дни седмично. Отделно от това, не всеки уикенд ще искаш да си там, може би ще се срещаш с приятели в града, ще пътуваш на почивка... Не си заслужава инвестицията във вила, поне според нас.

Вариантът, на който засега може би сме се спрели, е къща в града. Тук обаче цените са убийствени и ще ни трябва време да съберем толкова кинти. В София обаче цените не са такива и може би ви е вариант да си купите къща в Бояна / Драгалевци / Симеоново / Банкя / Горна Баня (не се сещам за други квартали с къщи)? Така имате най-доброто от двата свята – имате къщата с всичките й предимства – пространство, място за хобита – от реставриране на стари коли до поддръжка на зеленчукова градинка, от стая само за всякакви инструменти до барбекю и лятна кухня, достатъчно стаи за деца, родители, гости, липса на съседи... От друга страна, има някакви автобуси, макар не много редовни, децата не са на 100% зависими от вас, а и едно такси някоя петък вечер след парти, взето от Студентски град (примерно) до Драгалевци, няма да е невъзможно скъпо... Иначе децата могат да си остават в делнични дни след училище с приятели, на кафе, не са изключени от света, а все пак няма всяка вечер да се прибират в 1, та и транспорт ще има, без вие да се превръщате в ежедневни развозвачи.

Имате и театри, опера и разните други забавления, които нямате на село. Магазини всякакви, ресторанти...

Та, опцията за къща в града според мен е идеалното съчетание на двете хубости.

То освен в града, има и къщи в градчета/селца извън София, до които също ходи ГТ - Лозен, Кокаляне, Герман - на изток; Мрамор, Требич и още няколко на север - тези на първо четене. Ние по-скоро към такива места гледаме, но за жалост и там цените са тръгнали да гонят софийските, а пътуването пак си е доста.
Последните няколко години дъщеря ми ходи в доста далечна ДГ и мъжът ми я кара, ами убийствено си е и за двамата. Чакаме с нетърпение още 2-3 месеца да приключи това и да си тръгне на училище по-наблизо. Този ни опит ни спира също много.

Добре, а как ти се струва идеята да дадете апартамента в София под наем и по този начин да си изплащате къщата. Сега детето ти е малко, ходи на детска градина. Предполагам, че в селото има и основно училище. Ще поживеете 5- години на село, поне докато се изплати къщата. Ако ви дойде нанагорно, тогава може винаги да се преместите обратно в града, ще имате и апартамент и къща. А в къщата може да си ходите уикендите.
Ще мине време, живот и здраве детето ви ще следва, вие ще си се приберете в село и е и оставите апартамента в София.
От закупуването на къщата нищо не губите.
А ако има и детска градина в селото още по-добре може и там да водите детето,баба ти и дядо ти е ти помагат.

При тази дилема винаги има аргументи "за" и "против".
Разбира се, къщата си иска поддръжка, но то става някак естествено и е завладяващо, работата се явява и развлечение - на чист въздух даже не я усещаш и е свързана с реализиране на различни проекти. Ние от 4 години сме така - нямам време за шляене по разходки и заведения, но пък градината и къщата ни са идеалното място да прекарваме времето си. Вчера гледам дъщеря си, която е на почти 2г. как излиза сама на улицата и тича с децата, после децата идват в нашия двор и пада голяма игра. По селата вече има и хубави площадки /чисти, с трева и без боклуци/. Миналата седмица ходихме на площадка в града /при това не ни е голям градът/, ами децата я удряха и блъскаха, а тя ходи при всяко да го хване за ръчичка и им се радва. Коренна разлика със спокойните селски деца, които играят на воля. Преди да го видя, щях да споря, че не е вярно. Е, има си и недостатъци, както вече е казано. Ние сме на 5 км. от града и няма как пеша да ходим до магазини и на работа, до заведения. Но се претеглят нещата и се решава, стига да имате в сърцата си копнеж за свобода, бъдете сигурни, че ще откриете една нова, непозната любов. И ще се почувствате нормални хора.

Колко голямо е детето? Социалния живот ще става все по-важен, приятелите също. Като поотрасне се започват и нощните събирания. Или трябва да сте винаги на разположение да возите детето, или го лишавате от компанията му. Последното никак не се харесва на един тийн и лично аз не бих рискувала.
Иначе къща на село, красота, природа спокойствие... супер. Но ако беше толкова добре, всички щяха да са на село

детето може да си създаде среда и в селото, а и нощните събирания не са чак толкова важни или по важни от спокойния живот и отглеждането на здравословна храна в селото. Не бих се съобразила с желанието на пубер да мърсува, пие и пуши .

В повечето случаи в селото няма с кого.
И не става дума за мърсуване и пушене, а нормални контакти за тази възраст. Другите му приятели се събират, той седи вкъщи. Не може на една нормална среща с гадже да излезе, защото трябва да го закара и прибере мама и тати.

Изобщо не става дума за мърсуване! Събират се приятели, слушат си тяхната музика (в нашия случай метъл), говорят си техни си неща.
Като стане детето ти тийн, особено ако е момче, пак ще си говорим
P.S. Аз обичам селото. До седмата ми година ме гледаше баба на село, после си ходех всяко лято. Не съм предубедена, просто наистина вярвам, че сегашните тинейджъри не биха се чувствали добре там.

chrissy - Бояна, Драгалевци и останалите - първо те не са ни по джоба, а и второ - именно бягството от града е идеята. Именно природата и най - вече чистия въздух.
Madame_Butterfly - няма училище в селото. Има в съседния областен град. А и училище на село не е вариант, най - малкото - имаме идеални 2 училища, всяко на 5 минути от жилището в СФ.
perunika - точно, като го гледам и аз как се чувства той там и.... Играе, тича, скача, храни се...изобщо толкова интересни неща среща, толкова се забавлява.
*Дорис* - малкия е на 3г.6м., а в самото село масата от децата са там през уикенда. Младите двойки, които живеят за постоянно са без деца. Той тук си има много приятелчета от блока, от ДГ - това също е едно от притеснителните неща, защото те си се търсят и много играят заедно. Аз също обичам селото, всяко лято до 13тата си година съм прекарвала там, но наистина за тийнове би било скука. Вероятно на дневен ред ще остане варианта да купим мястото, пък може да се посвием малко докато изплатим кредита. Вноската няма да е непоносима, а е задължително да се обмисли, защото просто не е за изпускане офертата.

Е, perunika, то 5км от града си е едно нищо, дето се казва, и пеша може да се прибереш след купон Вашето си е идеален вариант 

Е, не е като в София, но като си свикнал в града навсякъде пеш да стигаш и сега ни е малко терсене.
Но дори и в малкия град вече е ужасно с многото коли.
Между другото, ММ работи в друг, по-голям град и пътува 65км. За по-малко от час е на работа. Ами не би живял в него, чудо да стане.

Според мен селото/малкият град ще вземат много повече, отколкото ще дадат на едно дете.

Ако имате възможност, защо не осъществите тази си мечта, но да не правите рязко коренна промяна със смяна на цялата среда, а например да използвате къщата за вила. Можете да ходите там уикендите, всички почивки, отпуски и дори понякога да пробвате как ще ви се стори през делничните дни. Изобщо когато си речете. А когато имате повече ангажименти и задачи да оставате в апартамента в града. По този начин сами ще разберете има ли как да живеете изцяло на село или не. От друга гледна точка една хубава вила, дори да се ползва само 2-3 дни в седмицата е супер идея. Можете дори и да си направите градинка - щом имате роднини там, дори и да нямате възможност да отидете някой път да полеете - ще помолите някой да ви замести. Има и плюсове и минуси и при живота в града и при живота в селото...Защо не ги комбинирате? Така може да извлечете най-доброто и от двете! 

И аз това щях да кажа толкова са пренаселени и...градски ,че липсва най-хубавото да излезеш в двора си и ни да чуеш ни да не видиш съседи. Ако ще е такова по добре изобщо да не променяте нищо .
Аз имах в предвид наистина дом в гората или полето или...на място с парцели всеки  от по няколко дка. ,а не да си дишате във врата със съседа.Друго просто няма смисъл.

Строго индивидуално е, моето мнение е с 200 към къщата.
Градско чедо съм никога не съм живяла в къща, но от 3год. и ние сме с тези планове, за сега само планове де, но от гнусни комшии, градски шум и селяни в София вече не знам до къде ми е дошло. Имаме малко дете и нямаме проблем с пътуването (все пак къщата е на 20км.).