По-добрият живот – в града или?

Помислете и за трафика, който сега може да не е голяма пречка, но след години да е проблем, който да ви накара да се откажете от живота на село. Аз живея в отдалечен квартал в къща с прекрасен двор, но преди десетина години се слизаше в центъра на София за 20 минути, сега е двойно с тенденция да се утрои времето, защото градът се презастрои и всички тези коли чакат по моите светофари и минават по моите маршрути. Иначе на мен си ми харесва живота в къща с уговорката, че изисква повече усилия за поддръжка и отопление. Иначе вечер да се прибереш след изморителен ден на спокойствие, вълшебен въздух и тишина е неописуемо удоволствие.

мх... с едно малко дете в градинска възраст е най-лесно..
Като стант 2 ... като станат ученици с разни следучилищни и извънкласни дейности и мероприятия и става 
Или едния от двамата трябва да не работи изобщо и да превозва до точки А Б С Д .. по цял ден по 2 или колкото са децата.. или не виждам кога ще успея да се насладя на тишината и красотата в 23 вечерта като 2 не виждам - когато тамън съм смогнала да прибера масата от вечеря

Уф... много добре зучи на приказка, ама практика много ми куца как точно става..

Ние си построихме вила в едно от селата до Радомир. Не я използваме за постоянно живеене, защото в София ми е най-удобно засега. Но си струва да си имаш къща на село, макар и да не я използваш за постоянно. Уикендите, празниците и отпуските можеш да си почиваш там.
Аз съм с две ръце ЗА.

Не виждам смисъл да се местите, при положение че в селото дори няма училище. Една къща е изключително голяма отговорност, като почнеш от отопление на дърва(поръчка на дървата, рязане, цепене прибиране, поне 2 седмици допълнително работа е това), защото по селата тока си спира и на -15 зимата много често(и климатика работи на ток), до градината, оран, копаене, садене, поддръжка на къщата като покрив, улуци, циментиране на пътеките около къщата. Изисква се работа ежедневно по градината, ако искате да няма бурени и да си произвеждате екологично чисти зеленчуци. Отделно зимата като падне сняг ви трябва поне 1 час ринене на пътечка, ама не само за вас, ами и за колите, някой път в 5ч сутринта на село няма снегорини, освен ако не е главен път. Как си го представяте да станете в 6 за работа и да сте затрупани от сняг, 100% ще закъснеете и за работа и за училище, дори и да разринете, на другата сутрин пак същото. Според мен просто ходете на гости при баба и дядо събота и неделя, помагайте, оставяйте детето да се наиграе и се прибирайте в града. Живяла съм на село и в града, нищо не може да се сравни със спокойствието, чистия въздух, градинката в която си пиеш кафето, до черешата и прасковите, нооо си е огромна тежест и с малко дете може повече да ви донесе негативи, отколкото позитиви.

Лично аз съм живяла и в града и на село (в момента съм в село извън София) и ако мога да избирам хиляди пъти да съм се върнала отново там и ще ви обясня защо.Селото се намира не далеч от София само на 8-9 км но транспорта е ужасен на 45 мин е автобуса (маршрутката ни я махнаха) пътувам 30 мин с градския до като стигна до автогарата.За да отида на лекар отивам в София за да напазарувам пак до там  (понеже тук цените са по високи) за да купа примерно подарък хайде пак до града и това са си разходи за път.Аптека нямаме ама казино си имаме.Линейките идват с по 2-3 часа закъснение (ама това си е общ проблем маи за цялата страна) В градините се избират на принципа на кое дете родителите са по богати ,училището е...... без коментар и ако нямаш кола си загинал.
И за какво ми е тази къща като всеки ден съм за нещо в София само заради чистия въздух и двора който се използва само лятото.А хамалогията и финансите за дърва и въглища то излиза като да се огрявам на парно в апартамента.Поне има денонощни аптеки и магазини а не като тука ако ми потрябва нещо спешно за бебо или за баткото трябва да паля колата и да ходя в София до аптеката.Е не мерси предпочитам си града

Но вероятно би се съобразила с курса по чужд език, който е два пъти седмично и спорта, който също е два пъти седмично, а в 7 клас- с курсовете по български и математика. А за София логистиката на тези занимания е сериозна.

Ех, мечта на много "градски" хора- къща, село, тишина, зеленина, чист въздух. Да, обмисляли сме го, но на друга възраст. На този етап няма как да стане. Две деца, ДГ, у-ща, извънкласни дейности и т.н. Немислимо е развозването на децата по няколко пъти до Сф и обратно.

Ако имате възможност, купете къщата и я ползвайте през ваканции, по време на празници и през уикендите. В един момент децата ще станат големи и вие ще си останете на село.

Моят мъж много напъва и той за къща на село. Не му харесва в София. Аз обаче пък съм против. Моите аргументи са като тези на Бърди - има деца в картинката; дъщеря ми ще бъде ученичка съвсем скоро. Тя ще ходи на училище; ходи на спорт, ще се добавят и други курсове с времето; има приятели, има среда. Аз му казах, че нито съм ОК да се превръщам в личен шофьор, нито съм ОК да се прибира сама по тъмно с някакви автобуси, които често са нередовни и спирките им са в разни шубраци. Освен това също съм на мнение, че ако ще отиват по 2-3 часа на ден в път, ще се съсипваме с ранно ставане и така или иначе ще трябва нон-стоп да пътуваме до София заради хобита, контакти и т.н., то какъв е смисъл да имам къща с китен двор, като няма да имам време да стоя в него и на практика само ще ѝ слугувам на тази къща, и то в пъти повече, отколкото на апартамента.

Той си спори с мен, че има села, до/от които се стига по-бързо, отколкото в момента пътуваме. Хубаво, ама докога ще е така? Изобщо, аз не се съгласявам. Знам, че има хора, при които така са се стекли нещата, че нямат кой знае какви затруднения и са доволни от избора си. Наскоро се заговорих с една жена - децата ни тренират плуване заедно - те са се преселили наскоро в Нови хан; имат 2 деца. Дъщерята вече е ученичка, синът им ще бъде догодина, но е на детска градина в София. Тя каза, че на тях им е удобно и нямат затруднения - от Нови хан до Младост стигат за 20тина минути по магистралата и нямат часове път и т.н. Но си призна, че това е защото и тя, и мъжът ѝ работят в Младост; децата ходят на градина/училище също в Младост; като ги записват на допълнителни занимания - пак търсят (и намират) варианти в Младост и така всичко е наред. Ако трябваше да пътуват до центъра или до до другаде, по-далече, нямаше да им е толкова удобно и може би не биха се решили да се преместят. Та така. Личен опит нямам, но това ми е мнението - на този етап не е за мен, колкото и да иска мъжа ми, и не бих се преместила.

И аз съм го загледала Нови хан, винаги като минаваме през него ми навява едно спокойствие. Лозен или Герман са ми иначе идеалните места, но там не можем да си позволим къща на този етап.

Може би му е интересно, защото е ново преживяване. След година, напр., нищо чудно да му е омръзнало и да стои залепен за телевизора, което ще обезсмисли този плюс от преместването.

Kато написах ,че живота е коренно различен имах в предвид ,че тук не само децата а всички на практика сме постоянно на вън в градината. Безопаасно е, не като в града.
Вечерите около огъня са дълги и много приятни. Вчера местни тинейджъри до късно си пекоха месо и картофи в задния си двор зад нашия. Хем са сами хем са по око.
Ние пък имаме телескоп и хоби свързано с нощни наблюдения на небето .
Вътре въобще не ни свърта. Даже като се случи някой дето е свикнал на такъв живот да влезе в апартамент и до час -два започват да го притискат стените.
Но хората сме различни и всеки има различни приоритети.

Здравей! На 26 години съм и тази есен ще станат 19, откакто пътувам всеки ден. Живеем на 15тина км от София. Това е мечтата на майка ми. Но майка ми е работила в София до 1994та, а баща ми - никога. И двамата имат това удобство, което аз нямам.
Да, в малките класове трябваше някой да ме води на училище. Трудно им беше. Но после остана само моя грижа. Още от втори клас сменям два автобуса до училище. Приятелите ми са ме посещавали общо десетина пъти с оправданието " ами там няма какво да се прави".. и са прави. Студентските години... не съм ходила на нито едно парти или подобно, защото няма как да се прибера.
Сега вече работеща... по час и половина на посока. Всеки ден така. Ако не за себе си, помисли какво ще причиниш на децата си. Не те съветвам да го правиш заради тях.

Хайде и аз на хорото. Малко предистория. Роден съм в София и до 4 годишна възраст съм живял там (без особени спомени). След раздялата на родителите ми, майка ми се връща в родното си село (най-голямото в БГ ) заедно с мен. Та ДГ и начално училище съм изкарал във въпросното село. Средно и университет в София. За техникума, в който учех, пътувах 1:10 часа по време на безнадежният от гледна точка на график, ГТ. ПРекосявах София надлъж и на шир. Два автобуса и един трамвай. Университета беше далеч по близо.
Ако изключим тези 4 години, 10 зад граница, 3-4 в София, останалото време съм живял на село. Като започнем от детство, юношество, младежки години, до сега - всичко съм преживял на село. Най-дорбирте ми приятели са на 5 мин. пеша от вкъщи. Момчетата с които учих спортуваме заедно и до сега (на селската поляна, сега изкуствено игрище). детето ни ходи в същата ДГ в която и аз съм ходил, а с половината от учителките съм израстнал. Педиатъра ни е на 25-30 мин. от нас, всички големи вериги магазини са в рамките на 25-30 мин. с кола. Пътуване до/от работа - кола/ГТ до метро станция. Общо взето до софийският център се предвижваме за 35-45 мин. и то в час пик (кола паркирана в метро станциите преди навлизането в задръстванията на София). Това са само сухи факти.
Никога не казвай никога, но ако сме/съм в състояние да живея на село, никога не бих го заменил за София. Няма по-голямо удоволствие от чаша кафе на зелената морава, без стрес и напрежение, Детото не излиза от градината през топлите месеци. Зимата - пързалката е на 5 мин. приготовления. В момента децата които се събират около нашата къща/улица са 10-15 (незнам дали се чустват изолирни от света, но определено се забавляват). Запалете си барбекю на балкона на апартамента, няма начин. Дългите вечери с приятели (да се съберем на барбекю) в градината е страхотно преживяване. Дори и някой да прекали с алкохолният прием, винаги има място за преспиване. Общо взето няма нещо което да липсва.
Малко и за неудобствата и по-големите разходи като цяло (всичко си има своята цена). Енергийните разходи са значително  по-голями през зимата, подръжката на къща и двор е в пъти по-голяма. Винаги има нещо което да трябва да се оправя, прибира/изважда(градинска техника и т.н.). Мисля, че това са основните недостатъци.
Когато се запознах със спътничката в живота ми (цял живот е жиляла в София), нямаше идея къде се намира това село. Сега казва, че не би искала детето ни да живее в София ако не се налага (за кучето няма да говоря). Аз също съм живял в София (да признавам си, удобствата тогава през 90-те години, бяха много повече), но и до сега си се чудя на как съм издържал затворен между четири сетни.
Ако трябва да обобщя, за нас най-големият недостатък са енергийните разходи през студените месеци и подръжката като цяло на имота. Но дори и те не могат да ни демотивират да живеем на село. Всичко е въпрос на организация с цел да живееш далеч по-спокойно и здравословно (а да, забравих замърсяването което е огромен проблем за София). Понеже имах възможността да живеея извън БГ, бих споменал, че хората които имат възможнст, си позволяват да живееят извън града. Да, пътуват повече, но сравнено със стераса който изживяват на работа (и да, те чужденците наистина работят и то под голям стрес) спокойствитето на провинцията е за предпочитане.

Kriss.P, я си стойте на "дупето" и не си усложнявайте живота. В днешния забързан ден удобството и времето е все по-ценно...даже от птичките и тревичките. Разбира се Вие си решавате, но все пак имате къде да ходите извън града ваканциите и уикенда, не е като да нямате извънградски къщи за гостуване.
И аз се изкушавам, защото имаме къща извън София 45 мин. до входа ...после вече не се знае... понякога трафик, понякога по-лесно се стига, а и децата са големи самостоятелни и не съм обвързана с ежедневни грижи с тях...Майка и татко живеят в къщата и като си отидем къщата е готова в очакването ни, стоплено всякъде, вечерята е готова...и т.н...да, но ако трябва ние да отхвърляме огромната работа, макар и без ангажименти с деца... бързо се приземявам...
Добър съвет Ви дадоха хората по-горе, пробвайте лятото, поживейте малко...и имайте предвид, че лятото е по-лесно.

Ако поживвеят там през лятото, ще видят само малка част от недостатъците. Тогава трафикът в София е направо райски в сравнение с учебната година и няма да придобият реална представа колко време ще им отнема пътуването. През лятото денят е дълъг, а липсва и логистиката с развеждането на децата напред-назад на разни извънкласни занимания- език, спорт и какво ли още не. А точно тази логистика изяжда огромна част от времето, силите и нервите. За моето семейство е идеален вариантът апартамент в София на място с добра комуникация и къща в провинцията на един час път от София, в която да прекарваме уикендите и ваканциите. Рай ми е в къщата, но поддръжката на къща и двор, дори без отглеждане на зеленчуци, а само с трева и цветя, няма нищо общо с поддръжката на апартамент. На светлинни години са едно от друго. Да се живее постоянно в къща може, ако разполагаш, освен с финансови, с големи времеви ресурси. Големи. Това непременно трябва да се има предвид. Давам си сметка, че хората сме различни, но предлагам още един вариант, който авторката може да обмисли.