Не знам как да продължа напред.

  • 7 601
  • 186
  •   1
Отговори
  • В страната на мечтите.
  • Мнения: 915
Здравейте, мислех да пиша анонимно, но се замислих - защо? Мен ли трябва да ме е срам? Нека всички, които ме познават тук, макар и да не са много, да видят, нямам нищо против. Извинявам се предварително, ако има грешки, защото още пиша малко през сълзи.

Ще започна така - аз съм на 24 години и току що приключвам 5 годишна връзка с един егоист и нарцисист, който за тези години, ако е помислил за мен и за 5 пъти, ще е добре. Но това го осъзнавам чак сега. Търпях всичките му постоянно сменящи се настроения, търпях да не се прибира след работа, защото имал нужда от разнообразие навън (сега като се замисля дали тези разнообразия са си нямали имена? Joy). Бях до него през всичко, дори и когато мина през паническо разстройство, аз бях там и го водих по лекари, а дори едно "благодаря" не получих. Наскоро аз се нараних и имах нужда да отида до болницата, а той ме остави да ходя сама посреднощите с такси, защото той си говореше незнайно с кого по телефона и ми каза, че му било писнало да съм непохватна и той да бил ходел след мен... А той 5 месеца като беше с паник атаки и аз бях до него, тогава нямаше проблем аз да ходя след него (плюс това за тези 5 месеца аз ходех на пръсти, за да е той добре, не съм се оплакала от нищо, дори и болна бях на антибиотик, а той не разбра и не ме пита дали съм добре), но както и да е. И аз не съм цвете за мирисане и си имам тежък характер понякога, но не мисля, че заслужавам да ме тъпчат така.

Накрая, преди няколко дни, тъкмо си бяхме намерили нов апартамент, че стария ни отесня и аз разбрах, че ние докато се опитваме да градим връзка, бяхме сгодени, купихме си нова кола, нов апартамент под наем си намерихме - той през цялото време си е говорил с бившата си приятелка всеки ден, пращат си голи снимки, даже няма да се изненадам, ако са се виждали не един път. Разбира се се разделихме, аз даже в яда си я нарекох по не красив начин, той вместо да защити мен, каза че тя не била такава, супер си била. Това просто ми преля чашата на търпението и си събрах всичкия багаж и сега за малко трябва да отида да живея при нашите, защото просто нямам къде точно сега и на момента да отида, а това положение не се търпи повече. Него го няма в момента в жилището и няма да се изненадам, ако е отишъл до един далечен град да бъде с въпросната, а аз искам да се изнеса преди да се е върнал.

Говорих с една позната, психиложка, но тя ми каза, че това да се върна при нашите в родния ми град било крачка назад, не трябвало да го правя, но или това или да остана на улицата, защото в момента са почивни дни и не вярвам да намеря сега и веднага апартамент.

Исках да си излея всичко, защото вече ще се пръсна иначе от огорчението и обидата. Според вас добре ли е да се върна при нашите във Варна или да остана тук до Нова Година, да я изкарам сама и после да намеря апартамент и как да продължа напред след това ужасно предателство? Извинявайте за ужасно дългия пост и ще се радвам, ако поне един човек прочете този чаршаф, който изписах.

# 1
  • Мнения: 3 672
Идете при семейството ви за празниците. Споделете и с тях. Не оставайте сама.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 445
Кой нормален психолог ще каже, че да се върнеш в родния си град, който никак не е малък е крачка назад, на фона на това, което си преживяла?!

# 3
  • Мнения: 2 113
Прибери се при вашите. Успокой се. И направи шумно парти, че си се отървала от това "нещо" 🥳. Животът е пред теб, мъжете още не са изчезващ вид, млада си.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 1 789
Прочетох чаршафа. Добре си направила, че го изля, добре си се решила и на стъпката с раздяла. Кофти време е, човек по празници изпада в самосъжаление по-лесно, ама по-добре така, отколкото незачитана. Не съм психолог, ама да си гледа работата тази. Стъпка назад било, на улицата по-добре.. Така или инак, мама и татко са хората, които трябва да са подкрепа (при нормални обстоятелства), тъй че иди си при тях сега. То пък те как ще се побъркат ако разберат, че си самичка и наранена не е истина...Просто после не се застоявай, а след празниците смело напред.
Успех, дете, и това ще мине, много по-хубаво те чака!

# 5
  • София
  • Мнения: 12 789
На твое място бих се махнала веднага,докато имам инерция. Понякога крачката назад е необходимост, просто не оставяй да забиеш на едно място, след като я направиш. Но сега ще бъдеш с близки, които те обичат и надявам се, ще те подкрепят. Като се посъбереш се замисли добре, как така си допуснала толкова време да търпиш всичко това. Защо си игнорирала знаците, защо си се оставила да бъдеш тъпкана? Неговото поведение може да е ужасно, но това, че ти си го търпяла, е много притеснително.

# 6
  • Мнения: 420
Иди си у дома. Преживей си раздялата. Стабилизирай се и пак ще поемеш самостоятелен път. Понякога крачка на зад, е най-добрият начин да продължиш напред.

# 7
  • Мнения: 18 589
Може би нещо не сте се разбрали с вашата позната.
Скъсали сте, прибрали сте се за празниците при родителите си, след това ще си търсите квартира в града, където предполагам имате работа, среда и т.н. - така разбирам написаното и в това няма нищо необичайно. Вече, ако заради късането ще сменяте изцяло град, работа, приятелска среда и пр. - това да, не е много добре, може да се определи като крачка назад. Но от друга страна - ако не ви пречи една такава коренна и рязка промяна със смяна на град и среда, какво пък, действайте.

# 8
  • Мнения: 5 402
Разбирам, че в момента емоциите са взели връх, но помисли рационално. Работиш ли? Как ще се издържаш, ако се върнеш при вашите? Те ще те подкрепят ли, или ше мрънкат " какво ще кажат хората"?
Аз не смятам, че е стъпка назад, ако се върнеш при тях временно, докато си намериш самостоятелно жилище.
Много си млада, точно сега ти е времето да поживееш самостоятелно. Случват се такива неща, по-добре че е станало сега, а не след като сте направили едно-две деца. Ще мине обидата и болката, научила си важен урок и излизаш от ситуацията без големи загуби.

# 9
  • В страната на мечтите.
  • Мнения: 915
Лъвица, осъзнавам, че е притеснително това, че съм го търпяла и дори съм била сляпа за доста от нещата, но не мога да си обясня защо е било така. Мислех, че това е голямата любов, мислех че мога да прощавам и трябва, но знаете... идва момент, когато си казваш, че ти си си по-важен от това безкрайно и цял живот да прощаваш на някой, който не знае какво е любов, не му е показано вкъщи, докато на мен - да.

А колкото до връщането.. Приятелите ми ми казват, че на 24 да се върнеш при вашите не било хубаво, не трябвало да е така и ме питат защо не си намеря друг апартамент, но то е лесно да го кажеш отстрани.

# 10
  • София
  • Мнения: 4 348
Понякога крачката назад е засилване.
За скок напред! Дълъг скок!
Жалко само, че си загубила 5 години, но пък си млада (ехххх, де да бях на 25г сега...). Върни се при вашите, Варна е чудесен град, иди до морето, то пречиства. Празниците са тежки, когато си прясно сам. Мисълта ми е, че за мен не е проблем, но съм с 20 години отгоре и съм се научила, че празникът може да е ден като всеки. Обаче след прясна раздяла, макар и да осъзнаваш всичко точно не е добре да си самичка. Нямаш дечица, което в случая е плюс, млада си, след Новата година-Ново начало се върни в София, намери си квартира и се радвай на живота и свободата си. Ще имаш време за себе си, време да търсиш подходящия човек, имаш мноооого ценно предимство - знаеш с какво НЯМА да се примиряваш, вдигнала си критериите и съм уверена, че ще намериш прекрасен човек до себе си.
Еххх, на 25г...

Едит: Сега прочетох последните мнения.
За какво говорим всъщност?
Да се върнеш временно за празниците или за постоянно при вашите. Да, вторият вариант не е крачка назад, а направо застой.


Последна редакция: ср, 27 дек 2023, 11:37 от Светулчица

# 11
  • Варна
  • Мнения: 36 688
Крачка назад било да се върнеш при семейството си, където те обичат и вероятно ще те подкрепят?! Жива да не бях. На оная самозвана психоложка й кажи да си скъса тапията, ако изобщо има такава. Нито е психоложка, нито ти е приятелка. Отивай си в родния дом, нареви се, събери сили и започвай наново. Млада си, здрава, силна. Можеш.

# 12
  • В страната на мечтите.
  • Мнения: 915
EmmaT , Phloxx, аз работя от 2 години вече, уча магистратура във Велико Търново, същевременно работя хоум офис изцяло за един голям онлайн магазин в София, така че поне с работата проблеми никакви няма да имам, имам си постоянен доход, мога да си плащам сметки, наем, храна, че даже и образованието. Бих казала, че в това отношение съм успешна и се развивам и още.

Светулчица, и аз не знам точно какво да правя. Мисля сега да отида при нашите за известно време, да си взема изпитите от магистратурата и после да помисля да си купя собствено жилище във Варна и да се отделя от нашите. Във Велико Търново вече нищо не ме задържа, само приятелките, но знам, че с тях ще се виждам така или иначе.

Последна редакция: ср, 27 дек 2023, 11:41 от Трополинка

# 13
  • Мнения: 185
Здравейте, мислех да пиша анонимно, но се замислих - защо? Мен ли трябва да ме е срам? Нека всички, които ме познават тук, макар и да не са много, да видят, нямам нищо против. Извинявам се предварително, ако има грешки, защото още пиша малко през сълзи.

Ще започна така - аз съм на 24 години и току що приключвам 5 годишна връзка с един егоист и нарцисист, който за тези години, ако е помислил за мен и за 5 пъти, ще е добре. Но това го осъзнавам чак сега. Търпях всичките му постоянно сменящи се настроения, търпях да не се прибира след работа, защото имал нужда от разнообразие навън (сега като се замисля дали тези разнообразия са си нямали имена? Joy). Бях до него през всичко, дори и когато мина през паническо разстройство, аз бях там и го водих по лекари, а дори едно "благодаря" не получих. Наскоро аз се нараних и имах нужда да отида до болницата, а той ме остави да ходя сама посреднощите с такси, защото той си говореше незнайно с кого по телефона и ми каза, че му било писнало да съм непохватна и той да бил ходел след мен... А той 5 месеца като беше с паник атаки и аз бях до него, тогава нямаше проблем аз да ходя след него (плюс това за тези 5 месеца аз ходех на пръсти, за да е той добре, не съм се оплакала от нищо, дори и болна бях на антибиотик, а той не разбра и не ме пита дали съм добре), но както и да е. И аз не съм цвете за мирисане и си имам тежък характер понякога, но не мисля, че заслужавам да ме тъпчат така.

Накрая, преди няколко дни, тъкмо си бяхме намерили нов апартамент, че стария ни отесня и аз разбрах, че ние докато се опитваме да градим връзка, бяхме сгодени, купихме си нова кола, нов апартамент под наем си намерихме - той през цялото време си е говорил с бившата си приятелка всеки ден, пращат си голи снимки, даже няма да се изненадам, ако са се виждали не един път. Разбира се се разделихме, аз даже в яда си я нарекох по не красив начин, той вместо да защити мен, каза че тя не била такава, супер си била. Това просто ми преля чашата на търпението и си събрах всичкия багаж и сега за малко трябва да отида да живея при нашите, защото просто нямам къде точно сега и на момента да отида, а това положение не се търпи повече. Него го няма в момента в жилището и няма да се изненадам, ако е отишъл до един далечен град да бъде с въпросната, а аз искам да се изнеса преди да се е върнал.

Говорих с една позната, психиложка, но тя ми каза, че това да се върна при нашите в родния ми град било крачка назад, не трябвало да го правя, но или това или да остана на улицата, защото в момента са почивни дни и не вярвам да намеря сега и веднага апартамент.

Исках да си излея всичко, защото вече ще се пръсна иначе от огорчението и обидата. Според вас добре ли е да се върна при нашите във Варна или да остана тук до Нова Година, да я изкарам сама и после да намеря апартамент и как да продължа напред след това ужасно предателство? Извинявайте за ужасно дългия пост и ще се радвам, ако поне един човек прочете този чаршаф, който изписах.
Това,че имаш къде да отидеш ни най малко е крачка назад. Погледни от тази гледна точка. Имаш време за почивка и за себе си. Малко да се поглезиш. Въпроса е как ще се чувстваш посреднощ сама в леглото? Тъжна където и да си. Малко прескочих за работата ти. Как ще я напуснеш или ще си вземеш почивни дни? Има много варианти за бъдеще. Не се тревожи и това ще мине

# 14
  • В страната на мечтите.
  • Мнения: 915
Да, забравих да добавя, защото бях доста заета да се самосъжалям (шегичка, хумора ме спасява, когато съм толкова зле), и забравих да добавя, че аз работя изцяло хоум офис и я ходя един път на 3 месеца до офиса в София, я не. Работата мога да си я върша навсякъде където има интернет.

Общи условия

Активация на акаунт