Здравейте, мислех да пиша анонимно, но се замислих - защо? Мен ли трябва да ме е срам? Нека всички, които ме познават тук, макар и да не са много, да видят, нямам нищо против. Извинявам се предварително, ако има грешки, защото още пиша малко през сълзи.
Ще започна така - аз съм на 24 години и току що приключвам 5 годишна връзка с един егоист и нарцисист, който за тези години, ако е помислил за мен и за 5 пъти, ще е добре. Но това го осъзнавам чак сега. Търпях всичките му постоянно сменящи се настроения, търпях да не се прибира след работа, защото имал нужда от разнообразие навън (сега като се замисля дали тези разнообразия са си нямали имена?
). Бях до него през всичко, дори и когато мина през паническо разстройство, аз бях там и го водих по лекари, а дори едно "благодаря" не получих. Наскоро аз се нараних и имах нужда да отида до болницата, а той ме остави да ходя сама посреднощите с такси, защото той си говореше незнайно с кого по телефона и ми каза, че му било писнало да съм непохватна и той да бил ходел след мен... А той 5 месеца като беше с паник атаки и аз бях до него, тогава нямаше проблем аз да ходя след него (плюс това за тези 5 месеца аз ходех на пръсти, за да е той добре, не съм се оплакала от нищо, дори и болна бях на антибиотик, а той не разбра и не ме пита дали съм добре), но както и да е. И аз не съм цвете за мирисане и си имам тежък характер понякога, но не мисля, че заслужавам да ме тъпчат така.
Накрая, преди няколко дни, тъкмо си бяхме намерили нов апартамент, че стария ни отесня и аз разбрах, че ние докато се опитваме да градим връзка, бяхме сгодени, купихме си нова кола, нов апартамент под наем си намерихме - той през цялото време си е говорил с бившата си приятелка всеки ден, пращат си голи снимки, даже няма да се изненадам, ако са се виждали не един път. Разбира се се разделихме, аз даже в яда си я нарекох по не красив начин, той вместо да защити мен, каза че тя не била такава, супер си била. Това просто ми преля чашата на търпението и си събрах всичкия багаж и сега за малко трябва да отида да живея при нашите, защото просто нямам къде точно сега и на момента да отида, а това положение не се търпи повече. Него го няма в момента в жилището и няма да се изненадам, ако е отишъл до един далечен град да бъде с въпросната, а аз искам да се изнеса преди да се е върнал.
Говорих с една позната, психиложка, но тя ми каза, че това да се върна при нашите в родния ми град било крачка назад, не трябвало да го правя, но или това или да остана на улицата, защото в момента са почивни дни и не вярвам да намеря сега и веднага апартамент.
Исках да си излея всичко, защото вече ще се пръсна иначе от огорчението и обидата. Според вас добре ли е да се върна при нашите във Варна или да остана тук до Нова Година, да я изкарам сама и после да намеря апартамент и как да продължа напред след това ужасно предателство? Извинявайте за ужасно дългия пост и ще се радвам, ако поне един човек прочете този чаршаф, който изписах.
Ще започна така - аз съм на 24 години и току що приключвам 5 годишна връзка с един егоист и нарцисист, който за тези години, ако е помислил за мен и за 5 пъти, ще е добре. Но това го осъзнавам чак сега. Търпях всичките му постоянно сменящи се настроения, търпях да не се прибира след работа, защото имал нужда от разнообразие навън (сега като се замисля дали тези разнообразия са си нямали имена?
). Бях до него през всичко, дори и когато мина през паническо разстройство, аз бях там и го водих по лекари, а дори едно "благодаря" не получих. Наскоро аз се нараних и имах нужда да отида до болницата, а той ме остави да ходя сама посреднощите с такси, защото той си говореше незнайно с кого по телефона и ми каза, че му било писнало да съм непохватна и той да бил ходел след мен... А той 5 месеца като беше с паник атаки и аз бях до него, тогава нямаше проблем аз да ходя след него (плюс това за тези 5 месеца аз ходех на пръсти, за да е той добре, не съм се оплакала от нищо, дори и болна бях на антибиотик, а той не разбра и не ме пита дали съм добре), но както и да е. И аз не съм цвете за мирисане и си имам тежък характер понякога, но не мисля, че заслужавам да ме тъпчат така. Накрая, преди няколко дни, тъкмо си бяхме намерили нов апартамент, че стария ни отесня и аз разбрах, че ние докато се опитваме да градим връзка, бяхме сгодени, купихме си нова кола, нов апартамент под наем си намерихме - той през цялото време си е говорил с бившата си приятелка всеки ден, пращат си голи снимки, даже няма да се изненадам, ако са се виждали не един път. Разбира се се разделихме, аз даже в яда си я нарекох по не красив начин, той вместо да защити мен, каза че тя не била такава, супер си била. Това просто ми преля чашата на търпението и си събрах всичкия багаж и сега за малко трябва да отида да живея при нашите, защото просто нямам къде точно сега и на момента да отида, а това положение не се търпи повече. Него го няма в момента в жилището и няма да се изненадам, ако е отишъл до един далечен град да бъде с въпросната, а аз искам да се изнеса преди да се е върнал.
Говорих с една позната, психиложка, но тя ми каза, че това да се върна при нашите в родния ми град било крачка назад, не трябвало да го правя, но или това или да остана на улицата, защото в момента са почивни дни и не вярвам да намеря сега и веднага апартамент.
Исках да си излея всичко, защото вече ще се пръсна иначе от огорчението и обидата. Според вас добре ли е да се върна при нашите във Варна или да остана тук до Нова Година, да я изкарам сама и после да намеря апартамент и как да продължа напред след това ужасно предателство? Извинявайте за ужасно дългия пост и ще се радвам, ако поне един човек прочете този чаршаф, който изписах.
