Защо г-жа Блъскова...?

Мишел съчувствам на родителите. Споделих аз като родител какво правя, съобразно условията който имаме и индивидуалните особености на моето дете.  Нито искам да се оплаквам, нито търся съчувствие. Аз като родител съм си отговорна за моето дете и след като то не иска да ходи на занималня или не се чувсхва добре в училище ще си търся решение. Било само в къщи било в друго училище, било на индивидуално обучение вкъщи. Не бих си заровила главата в пясъка и да си кажа ми те са деца, такава е системата.
След този инцидент много говорих с мъжа ми. Айде станалото станало. Ама не може ли ако морето дете е в тази ситуация да ми се обади и да ми каже ритнаха ме, боли ме. Зарязвам работа, взимам такси. Ако в първата болница не ми обърнат внимание, отивам в друга. И ако детето ми не ми споделя-аз провалила ли съм се като родител. Защото не можеш да очакваш от обществото да се грижи за чуждо дете. Всеки си върши работата съобразно компетенциите - лекарят, на който му се казва къде е травмата, учителката да сигнализира на родителя. Защото за тях това е само един случай, а за мен е целият ми живот.
Според мъжът ми нашият син ще ни каже -дай боже да е така.

кой мисли, че не може да му се случи и не може да влезе в обувките на дтези хора?

Моите навреемето поискаха да пробват що е то занималня. Реших, че е ок, може пък, да им се отрази добре, а и щешее да е по-лесно да оправя логистиката с воденето на извънкласни занимания. Затова говорих с учителката да останат пробно. Напливът за занималня беше огромен, дори местата не стигнаха, а тогава все ощще нямаше частни занимални на пазара. е, отидоха, аз реших да пия едно кафе и да се помотая и да ги прибера след два чааса. Стоях отвън в коридора и чаках. Шумът от стаята се чуваше на другия край на коридора, отидох до нея и влязох. Мислех си, че е преувеличено това, което говореха други родители - за това, че си разиграват кеч, че на някои им се е случвало едни и същи деца да ги тормозят, хвърлени учебници. Те просто игнорираха всичко наоколо. Е, толкова беше със занималнята, а моите повече и дума не отвориха колко било интересно там и как искат да ходят. Тогава се въртяха същите реплики как нямали избор и колкото и да е лошо, трябва детето да е на занималня. А някои от родителите дори не работеха - майките бутаха количките  с бебетата и им беше по0лесно голямото дете да не се мотае вкъщи. Та, за какви обувки си говорим, човек накрая решава това, което смята за правилно в този момент. Няма лесно за никого, това трява да го разберем най-после като възрастни хора. Не говорим за потъване в лукс и армия бавачки, а за това, че "нямам друг избор" често не означава хора, умряли от глад и забити до крайност от живота.

Ами там е проблемът, че не си вършат работата съвестно. Чак да очакваш загриженост и емпатия - прекалено е. Поне елементарна съобразителност, че ритник в корема е опасно, и да вземеш мерки, пък макар и за чуждо дете, не мисля че е свръхочаквания. Но на  персонал, който само чака да му свърши смяната и да хукне по другите си задължения, явно не може да се разчита.

Добре де, разбрахме колко много искаш да ни се случи и после драго да ни кажеш - казах ли ви, на ви сега.
Застраховани сме поне от събитието занималня.
Не сме застраховани от агресията, напротив, изпитваме я. За това вината е изцяло на родителите, които са възпитали и продължават да възпитават агресивни деца.

Във форума подобни няма  Всички си патят от агресорите или се защитават от посегателствата им.

Винаги ми е било чудно, защо се смята че частната занималня е приемлива, а училищната не. Досега съм била еднакво доволна, даже повече от занималнята в училище. Но някои деца бяха поканени да не се записват, някои учители бяха сменени. Правят се промени по стола, занимания, изобщо прави се качествено. Когато нещата се правят качествено и с мисъл, се получава.

В частната има по-малко деца на един възпитател; условията са такива, каквито сте ги договорили; създават ви усещане, че от вас зависи нещо и това се случва без да правите почти нищо - просто си плащате. В училище няма подобен комфорт за потребителя; децата са много повече и са разнообразни като нагласи, възпитание и (да не забравяме) характери; често ви занимават с проблеми, а това не е приятно.

Досега за щастие проблемите са били " козметични"
Ползвала съм и частна, и държавна, и " жена", и баба ми. Ми като не случиш на човек, не става нищо.
От всички варианти обаче държавната подлежи на най много контрол и е редно да е най- добре. Съгласна съм, че много родители уви нехайят. Ох, а то родителите като нехайят, и не натискат за качество...

Частните занимални са частна услуга, затова не ги засягам, също както и бавачката, частния учител, че и комшийката. Инцидентът е станал в училищната занималня, не в някоя частна, а в частните се оправят както си знаят помежду си, на свободно договаряне са.

Всъщност малките агресори остават безнаказани.
Забележка,порицание,преместване в друго училище.Нищо не помага.
Ще ги преместят в новото училище и там ще продължат по същия начин.
Защитава ги закона,защитават ги и родителите им.
В този случай агресивното дете е посещавало психолог.И какво от това.Уби съученичката си.
И пак имаше хора ,които го защитаваха и съжаляваха и него и родителите му.Да, малкия агресор вече е убиец,но е жив и здрав.А момиченцето няма да се върне от гроба.
Аз  съчувствам на родителите на жертвата.Те загубиха детето си.От това по-страшно няма.

Така е!

Трябва да се мисли много, много в посока на създаване на работещи механизми за работа с такива деца! За съжаление сега съществуващите са само на хартия и практически нищо не се прави. А в света, в който живеем, в който децата ни пребивават - с толкова много филми, игри компютърни и телефонни ... все по-чести ще стават нуждите от това да се намери работещ начин да се помага на агресивни деца, защото такива ... тепърва ще има много ...

Като започнете с купешките фрази "работещ механизъм" и тем подобни.
Няма работещ за всички - има работещ за болшинството, а ако има малцинство, то да се оправя. Демокрацията е власт на мнозинството над малцинството - така ни обясняваше един доцент във ВИИ.
Говоря като родител на първокласник, който е в началото на напасване с колектива - съветвам го да прави това, което правят повечето деца.
Учителите не са виновни, че децата гледат Бен 10 и други подобни. По-добре 10 подтиснати (горкичките!!) деца, отколкото едно мъртво.

Вече не е актуално при демокрацията властта на мнозинството над малцинството.''Светъл''пример-ЕС.
Тези дни един директор нагло обясняваше,че се търси медийна изява.В крайна сметка подаде оставка.
https://www.novini.bg/news/419271-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B8 … D0%B5%D0%BE).html

Изчетох цялата тема. Попаднах на информация, че е назначена петорна съдебно-медицинска експертиза. Остава и да разберем резултата й. А дано, ама надали.
А демокрация според думите на един американски президент /забравих кой/ била, когато едно агне и два вълка решават какво ще се яде за обяд. А свобода- когато агнето с оръжие в ръка отказвало да бъде изядено.
Държавата скапва образованието, както и всяко друго нещо, което се залови да "реформира". Купчини бумащина с нулев практически резултат. Загуба на доверие. Загуба на комуникация. С години. И резултата е този. Случаи като този са само върхът на айсберга.
Аз лично съм срещу целодневното обучение, както и там точно да му се казва. Възможността да го направят задължително за всички, повсеместно до определен клас, ми се струва чудовищна. Поне всеки, за своето дете, трябва да има право на избор.

Аз също съм против целодневното обучение, но засега не се очертава то да стане задължително. Всеки има право на избор за своето дете, но най-често надделяват или финансовите мотиви, или обикновеният мързел, когато се избере целодневния вариант.