Можем ли да избягаме от семейния модел?

След няколко месеца ще навърша 22.
Ами, честно казано не съм обсебена от приятеля ми. Имам неща, които си правя сама, харесва ми да съм сама, пазя си личното пространство и винаги отделям време за себе си и за нещата, които са ми приятни. Имах период, в който бях без гадже и да си призная ми беше много спокойно, естествено - било ми е самотно, но беше  един период, в който ми се струваше, че сякаш мога да направя всичко и мога да стана каквато пожелая, харесвах се, постоянно четях "Как да сме по.. това и онова" и общувах повече с приятели и познати.  След което срещнах сегашния ми приятел, много го харесвах, както и той мен, първите няколко месеца го обожавах и си помислих "Хей, значи можело и аз да съм нормален човек, може би наистина има надежда". А, после какво стана и аз не знам, затънах, отново се мразя, не общувам почти с никого, нямам потребност дори с него да си говоря, затворих се в себе си без видима причина.
Бояна - повтаряш се вече няколко поста подред, разбрах го това с поемането на отговорност. 

Бояна, тя обвинява не само другите, а и себе си и се тормози, защото се страхува от разочарование. Залага много на връзката си и е готова да даде всичко, но страхът от поредното разочарование я блокира да се разкрие такава, каквато се вижда.

Разбери какво е станало.

Тук не виждам проблем. Имала си две продължителни връзки - първата не ти се е получила, а явно и втората не върви. Това не е болка за умиране и драма - просто не са твоите хора и това е. Аз също не харесвам мекушави мъже, а пък за мрънкащи да не говоря. Няма нещо на света, което да ме дразни повече от мъж, който се оплаква и мрънка, като някоя девойка. Ако не се чувстваш удовлетворена от тази връзка, значи това просто не е твоя човек


С това трябваше да започнеш 
Млада си, още си буйна, нетърпелива, не си склонна на компромиси и т.н. Нормално е в тази възраст да си такава. Прекалено млада си още, за да се вкарваш в такива филми, да се самообвиняваш и да се тормозиш. Гледай си живота, учи, работи, излизай с приятелки и това е. С времето нещата ще се успокоят, ти самата ще улегнеш, ще срещнеш мъж, който няма да те дразни и всичко ще си дойде на мястото
Според мен няма никаква драма тук - просто не си срещнала твоят човек все още 

Как разбираш, че си го срещнала? Аз... не знам дали да вярвам на себе си и на усещанията си, защото мисля, че често са далеч от реалността.
Другото е, че нещо се случва докато съм във връзка. Може би... очаквания? Като се събрахме с него нямах никакви очаквания и бях щастлива. После той ми каза, че ме обича, искал да живеем заедно, размечтах се и... край.  Не се чувствам удволетворена, но не знам дали не е просто защото аз никога не съм доволна от човека до себе си. 

Как разбираш? Честно казано няма гаранция, че наистина това е твоя човек - никога няма такава гаранция. Казвам го, защото съм била омъжена веднъж мислейки, че това е моя човек, сега съм омъжена втори път със същата мисъл. Когато се сгодих за първия ми съпруг бях на твоите години. Бях буйна, невъздържана, темпераментна, събирахме се, разделяхме се - скандалите бяха на макс, драмите бяха големи - всичко, което се случва в тази възраст. И въпреки, че ме дразнеше в много отношения аз все пак се омъжих. С времето улегнах, промених се, той остана същия, нещата започнаха да ми се избистрят, мирогледа ми се промени и осъзнах, че това, което имам в момента всъщност не е това, което искам. Разведох се, наложих си да се променя, срещнах втория си съпруг и се омъжих повторно. Но сега нещата са съвсем различни, защото начина ми на мислене е съвсем различен, възрастта ми е съвсем различна и виждам нещата от съвсем различен ъгъл.
Затова ти го казвам съвсем добронамерено - сега ти е момента да живееш и да избираш с кого да бъдеш. Не превръщай всяка връзка в драма и не се самообвинявай. Щом не си удовлетворена, значи просто нещо не е наред и щом не е наред няма нужда да се хвърляш с главата напред и да предприемаш големи крачки - имаш страшно много време пред себе си. Тепърва ще срещаш мъже, тепърва ще се влюбваш, тепърва ще изпитваш любов, страст, нежност и т.н. Не бързай да се обвързваш щом има неща, които те притесняват в тази връзка. Живота е прекрасен, шарен и непредвидим - радвай му се, наслаждавай се на това, което имаш и искай още и още, защото сега си в този период от живота си. После, когато се ожениш влизаш в матрицата и всичко започва да се върти само около работата, семейството и децата. Това няма да подмине и теб, но не бързай - мисли, премисляй и живей. Има време за всичко - не пришпорвай нещата. И не на последно място - сложи си розовите очила и бъди малко по-голям оптимист

Късмет е, а късметът нерядко е такъв, какъвто си го накъсметиш.

Отиди при психиатър, нека те насочи и какви изследвания да си направиш- може да имаш дизбаланс на хормони или някакви други физиологически причини.
Дори и това може да е http://www.no-comment.bg/depresiqta-ima-i-fiziologichni-prichini.21219

Изчисти тези възможности първо, а после- каквото друго ти каже.
Не се анализирай непрекъснато, а просто си дай сметка, че като се сравниш с момичетата на своята възраст, че и с другите около теб, с нищо не си по- малко, но пък и не ги превъзхождаш до степен да те дразнят с недостойнствата си.

Послушай абсурТ за психиатъра.
Чети Тери Пратчет.
Започни да спортуваш някой спорт, изискващ търпение.

Последното го казвам много сериозно. За мен основният ти проблем е липсата на търпение спрямо околните. И разбиране.

Аз имам/х същия проблем. Започнах да бягам на дълги разстояния в планината. Там си трябва да изградиш психика и да умееш да се настройваш така, че да си ОК с неприемливи за теб състояния, да се превъзмогваш по малко и да се смириш. Аз си знам, че станах малко по-добър и търпелив, и човечен човек, благодарение на това.

Моят съвет е да си намериш психотерапевт. Може да не стане с първия. Нужно е да си паснете в работата. За хапчета не си и помисляй, нито за психиатър.
Психотерапевтът ще ти помогне да осъзнаеш много неща и по собствен начин да ги преодолееш.

Освен това наистина си много млада. Тепърва ти и партньотър ти ще се изграждате във вразката, независимо дали ще е настоящият или друг.

... НО инициативна! .. това съм аз   - зодия овен

ММ е дева ... уникално спокоен, непретенциозен, уравновесен, трезвомислещ, споделящ, помагащ, оптимисти... неинициативен...

Асолютното Ин-Ян сме - по характер сме напълно обратното един на друг... И уникално се разбираме вече 17 години  (запознах се с него на 17, то й беше на 20  ). ....

Изобщо не си завъртай главата с глупости и модели.

Трябва да има и хахави 

Най-лесния вариант е Бахова терапия.

Звучиш ми разочарована. Нормално е, пролет е. Направи си изследвания, виж хемоглобина, щитовидната, пий витамини.
Когато връзките не вървят, е нормално да се чувстваш кофти. Много хора са изпитвали чувства като твоите, много хора се е случвало да си изпуснат нервите. И във форума го правят, какво остава иначе. Важно е дали е системно. Важно е също така дали е безпричинно. Ако си имаш основания да си недоволна и смяташ, че ти е трудно да търпиш определени черти, просто недей. На 22 животът е пред теб.
Иначе аз през целия си живот бягам от модела на моето семейство. Засега успявам. Правя свои грешки

Аз не виждам проблем в написаното, явно и с това момче не си пасвате особено като характери и оттам се изнервяш. Започваш да изтрезняваш след първоначалното силно влюбване и го виждаш по-обективно.

Излишно е да се втренчваш толкова в себе си, от много втренчване може да си направиш истински проблем. Присъединявам се към съветите за спорт, повече излизания с приятели, пътуване, развиване на умения и знания, образование и работа като приоритети... Мисля, че ти е много рано да мислиш за сериозно обвързване.

Можеш да помислиш върху типажа мъже, които избираш, и върху качествата им, които те дразнят, за да ги избягваш в следващи връзки. Един пример ще ти дам, моя приятелка всеки път избира един и същ тип свободолюбиви мъже, с тях ѝ било интересно и имало тръпка, а после се сърди, че същите тези мъже хич не напират да се обвързват сериозно и стават драми. Но ти си много млада, имаш достатъчно време да развиеш интуиция за твоите си "червени лампички".

Как да познаеш правилния е сложен въпрос, според мен единствен, правилен и идеален няма, има хора по-близко и по-далеч до идеалното. За някои жени са по-важни силните чувства, секса, драмите, други търсят пристанище. Аз харесвам типаж мъже, които са вредни за мен, дала съм си сметка за това и ги избягвах, защото в двойка се завъртахме в разрушителна посока. В този смисъл "правилният" за мен ще е човек, който ме уравновесява и с който ни се комбинират добре характерите, а не който ме държи в състояние на постоянно раздразнение. Ти постепенно с възрастта ще си откриеш предпочитанията и ще ти се избистрят нещата. Така че спокойно.

Това нещо като благодаря ли е?