След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Прогнозите за дъжд притесниха Дефне, въпреки че на небето нямаше и едно облаче. Имаха готовност сватбата да премине и в ресторанта на хотела, но тя все пак предпочиташе да са навън. Всичко бе толкова красиво, че тя бе забравила за притесненията си.
Ясемин и Суде ѝ помогнаха да облече роклята. Беше я избрала с цвят на шампанско, с широки поли и свободна талия. Колкото и невероятно да бе, но някак си не изглеждаше толкова огромна, колкото се чувстваше. Тъкмо бе влязла в шестия месец и наистина вече се чудеше как ще издържи до деветия. Сигурно щеше да се налага да я вдигат с кран накрая.
Суде бе пристигнала специално за сватбата, след което щеше да замине отново. Обеща да се върне в края на август, когато очакваха и малкото чудо. Бебето проявяваше все още инат и не искаше да се покаже, за да разберат родителите му момче или момиче е. Поради тази причина те го наричаха чудо или съкровище. Списъкът с имена, които Дефне бе съставила, намаляваше с всеки изминал ден, но все още заемаше три страници.
20 май бе датата, която с Йомер избраха, за да затвърдят брака си. Служителите от хотелът на семейството на Алп се бяха погрижили за почти цялата организация, спасявайки булката от повечето главоболия. От нея и Ясемин се искаше само да избират между посочените цветове за покривките, между тези и тези цветя. Музиката бе избрана по вкуса на Дефне, а за храната се бе погрижил Йомер. Така, разпределяйки си задачите, бяха успели да организират всичко за месец, справяйки се без проблем и с нещата във фирмата.
Пасионис подписа договора с „Beauty”. Йомер и Синан планираха през лятото да отпътуват за Лондон за седмица, за да открият първия си магазин там. За съжаление, Дефне нямаше как да иде с тях. От солидарност Ясемин бе обещала да остане с нея.
Дефне изчака нетърпеливо, докато приятелките ѝ закачат трите прекрасни гребена в косите ѝ. Нямаше да слага воал. Гримът ѝ също беше много лек, а откъм бижута се бе ограничила с медальона, който ѝ подари Йомер на Нова година. По принцип тя не се разделяше с него и нямаше търпение да добави снимка на бебето на празното място в него.
Неджми и Синан помагаха на Йомер в съседната стая, докато Корай обикаляше, мърморейки на служителите че това или онова не е така, както той го иска. Тъй като всички бяха пристигнали още снощи, те вече му бяха свикнали и не му обръщаха внимание.
Алп и Шебнем развеждаха приятеля на Суде, когото тя бе довела изненадващо. Бяха заедно от доста време и искаше да го запознае с роднините си, но предишното ѝ посещение не беше подходящо за целта.
Семейство Топал, Исо и майстор Садри бяха в градината, наблюдавайки последните приготовления. Малкия Исо днес кротуваше, впечатлен от новата обстановка и непознатите, някой от които постоянно му се радваше.
Шукрю и някои от служителите на Пасионис бяха останалите гости. Всичко бяха по- малко от 50 човека, но точно това бе и целта. Малка и скромна сватба, с близки и приятели, която да запомнят. Нериман и Хюлюсю имаха твърдата забрана от Неджми дори да приближават мястото.
Момичетата оставиха Дефне сама, за да заемат местата си. В коридора се засякоха със Синан и Неджми и хващайки ги под ръка, всички се отправиха към градината. Събирайки се, гостите се приготвиха за посрещнат младоженците.
Йомер влезе, без да почука. Знаеше, че тя е сама и го очаква. Неговата Дефне. Беше застанала пред огледалото и не помръдна, когато той влезе. Застана зад нея, прегръщайки я. И двамата наблюдаваха отражението на другия. Беше толкова красива- като принцеса, излязла от някоя приказка.
-   Прекрасна си!- Нямаше какво повече да ѝ каже, всичко му се струваше прекалено недостатъчно, за да я опише.- Аз съм най- щастливият мъж, защото те има в живота ми.
-   Аз съм късметлийката, че си до мен!- Притисна се към него.- Радвам се, че ме убеди. Щастлива съм!
-   Знаех, че имаме нужда от това. Едно ново и чисто начало, което само ще укрепи любовта ни. Ти си всичко, което има значение за мен. Ти и малкото чудо, което расте в теб.
-   А ти си нашата упора. Никога нямаше да стигна до тук, ако не бе ти, Йомер! Ти си моят подарък от живота и никога няма да успея да ти се отблагодаря за всичко, което ми даде.
-   През по- голямата част от живота си аз се чувствах сам, дори когато бях заобиколен от хора. Така беше, докато не срещнах теб. Дефне Ипликчи, ще станете ли отново моя съпруга?!
-   Да! Отново, и отново, и отново! Винаги, когато поискаш! Твоя съм!
Излязоха, хванати под ръка. Усмивките не слизаха от лицата им, докато преминаваха краткия път до сватбената маса. Синан и Ясемин заеха местата си на свидетели. Церемонията започна, а единственото, което Дефне чуваше, бяха бесните удари на сърцето си. Сякаш се омъжваше за пръв път. Вълнението ѝ попречи да чуе първият път въпроса на съдията и той трябваше да повтори. Под смеха и аплодисментите на гостите тя извика силно „Да”, след което се засмя. Имаше чувството, че лети.
Всичко премина като на сън. Смях, поздравления, целувки. Прегръщаха и я поздравяваха толкова дълго, че ѝ се зави свят. Йомер също беше повлечен в тълпата и им отне доста време, докато успеят отново да се намерят. Хвана ръката ѝ и я изведе на импровизирания дансинг около басейна. Прегърна я, позволявайки ѝ най- после да се отпусне в ръцете му. Облегната на рамото му, тя се остави да я води в бавната мелодия, пеейки си тихо. Йомер целуваше косите или бузата ѝ, шепнейки ѝ колко много я обича. Искаше ѝ се да останат така завинаги.
След като песента свърши най- после успяха да се доберат до масата си. Дефне нямаше търпение да събуе обувките си, които изрита още щом седна. Макар да бяха с минимални токчета и много удобни, кръстът вече я болеше и тя просто кимна на Ясемин, която ѝ донесе тихомълком равните балеринки. Синан и Йомер говореха нещо до тях, когато се чуха първите недоволни възгласи на Корай. Клатейки глава, Ясемин отиде да провери какво пак не е по волята на капризния фотограф.
-   Добре ли си? Искаш ли нещо?!- Йомер държеше ръката ѝ под масата, навеждайки се към нея за целувка.
-   Добре съм, не се притеснявай. И съкровището на мама кротува, явно усеща колко важен ден е днес за нас.
-   Сигурен съм, че знае! Нали, сладкишче?!
Леко побутване я накара да се засмее, а Йомер само да притисне още по- плътно длан към корема ѝ. Обичаше да усеща животът, който растеше в нея. Да е сигурен, че с него всичко е наред.
Разрязаха тортата много след като се бе стъмнило. Дефне хвърли букета малко след това и той попадна в ръцете на Дериа. Много се смяха, когато Корай се опита да ѝ го отнеме. Явно наистина една сватба не можеше да мине без сбиване.
Суде направи сигурно около хиляда снимки, тъй като фотографът Корай бе зает с храната. Сватбата бе увековечена от всеки ъгъл, през цялото време. Всички си прекараха невероятно и щяха да запазят само хубави спомени от събитието.
Малко преди полунощ Йомер вдигна Дефне на ръце и се отправи към хотела под бурните аплодисменти на жените и веселите подвиквания на мъжете. Премина през фоайето и се качи в асансьора. Тя се смееше, докато стигнат до техния етаж. Дефне очакваше да я пусне, щом пристъпи в апартамента, но Йомер просто продължи към спалнята. Постави я на леглото внимателно, след което се наведе над нея.
-   Обичам те!- Прошепна точно, преди устните му да намерят нейните.

Моите песни си ти

Може би във всеки звук на песен
Може би в крайбрежна механа
Може би в дима на изпушената ми цигара

Докато пада от небето звезда
Докато крача сам по мокрия път
Докато мисля за съвсем различни неща
Все си в ума ми
Не минало
Моето настояще си ти
Все си с мен
В деня ми и в нощта ми
Как да те изсвиря, как да те изкажа
Моите песни си ти

Сякаш никога не си си тръгвала и винаги те е имало
Като тайна скривана от всекиго
Като плач в тишината
Все си с мен

Като оправдание над мен
Като мириса на неоткъснато цвете
Като непрестъпени забрани
Все си с мен

Не минало
Моето настояще си ти
Все си с мен
В деня ми и в нощта ми
Как да те изсвиря, как да те изкажа
Моите песни си ти