След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Дениз растеше с всеки изминал ден. На шест месеца беше доста по- едро от нормалното за възрастта си бебе. Слава Богу лекарят ги увери, че е нормално за нея и от сега нататък всичко ще си влезе в норма. Дефне бе започнала да ѝ дава вече пюрета и каша и макар в началото да се дърпаше, сега малката охотно ги ядеше. Бяха си изградили режим за хранене и сън, който спазваха долу горе идеално. Макар да се бе успокоила като цяло, Дениз все още имаше своите кризистни моменти.
Йомер работеше на пълен работен ден, подготвяйки новата колекция. Представянето ѝ бе определено за началото на март, затова се налагаше понякога да работи дори в събота. Дефне и Дениз вече бяха свикнали с това, но не им харесваше.
В една такава съботна сутрин, малко след като Йомер излезе и докато Дефне приготвяше нещата на Дениз, за да я изведе в парка, пристигна неочакван гост. Корай Саргън, самопровъзгласил се за любимия чичо /малката не го понасяше/ и бъдещ кръстник на очарователната дъщеря на Йомер Ипликчи. Беше му хрумнала гениалната идея, че бебето е вече на подходяща възраст и трябва Дефне да го заведе в някоя модна агенция. Поради тази причина той щеше да ѝ направи първите снимки, с които да покажат колко фотогенична е малката принцеса.
-   Но Корай, Йомер ти забрани да снимаш Дениз. Сега, утре или когато и да било!
-   Твоя нищо не разбира от изкуство! Охх, излъгах! Както и да е!- Корай посегна да вземе детето, което го гледаше със смесица от страх и досада.- Ела, красавице. Сега ще те облечем в хубавите рокли, които съм донесъл, и ще те снимаме!
-   Корай, не може! Йомер ще се ядоса!
-   Мен какво ме засяга! Аз, Корай Саргън, няма да позволя този талант да бъде похабен! Виж я само каква е сладка, но как само тежи! Кльощавелке, сигурна ли си, че е твоя дъщеря?! Въобще не прилича на теб!
-   Дай ми детето, виж, че е на път да се разплаче!- Дефне взе Дениз от ръцете му, а тя скри личице в рамото ѝ.- Дори тя не иска да я снимаш!
-   Вие сте я накарали да прави така! Защо не искате да съм щастлив?! Тя е идеален модел, има такова бъдеще! Нека да я снимам, мамо, моля те!!!
-   Корай, няма да минеш с този номер. Съжалявам, но дъщеря ми е още прекалено малко за твоите амбиции.
-   Аз? С амбиции?! Само защото мисля за бъдещето на детето?! Как не ви е срам- теб и онази ледена буца, която имаш за съпруг?! Но аз няма да се откажа! Дениз още не може да каже какво иска, но съм сигурен, че щом проговори, първо ще поиска аз да я снимам! Аз, аз ще съм нейният фотограф!
-   Не мисля, че ще е точно така, но…- Засмя се Дефне, докато дъщеря ѝ се плезеше на госта.- Какво сте донесли в толкова много чанти?!
-   Тоалетите, с които исках да облека Дениз. Ела, скъпа, да видиш колко хубави неща съм купил на малката. Всичко е марково!
Забравил да се сърди заради отказа да снима бебето, Корай се впусна в демонстрация на детски рокли, които вадеше една след друга. Скоро дивана в хола бе затрупан от всевъзможни дантелени изделия, кои от кои по- шарени.
На Дефне ѝ се виеше свят от толкова цветове, гърбът и ръцете я боляха от заспалото в нея дете, а Корай не спираше да говори и обяснява вече трети час. Отдавна бе станало време за обяд и стомахът ѝ вече къркореше, а скоро и малката щеше да поиска пюрето си. Странно как Корай не се бе сетил за това?!
-   Корай, не си ли гладен?!- Попита тя.- Вече е време за обяд.
-   Храна?! Не, не искам. С Неро сме на диета от миналата седмица и ядем само сутрин! Но аз не издържам и вечер също си хапвам. А понякога и през нощта… Оп, това беше тайна.
-   Щом е така ще те помоля да си вървиш. Ние с Дениз ще хапнем и не искам да те изкушаваме. Съжалявам.
-   Какво ще ядете?!
-   Има останали сърмички от вчера. А Дениз е на плодово пюре от ябълки.
-   Сърмички?! Искам и аз! Къде са?!- Отправи се към кухнята той.
-   Но нали си на диета?!- Подсмихна се Дефне, докато поставяше малката в кошчето ѝ. Скоро трябваше да ѝ купят столче за хранене.
-   Аааа, диета! Според теб аз имам ли нужда от диета?! Тялото ми е перфектно, не като твоето! Ти храниш ли се въобще?!
-   Естествено! Освен това още не съм свалила всички килограми от бременността, така че сега съм си направо дебела.- Кимна сериозно Дефне. Имаше още пет килограма, останали след раждането, но Йомер я харесваше такава и тя не мислеше да прави нищо по въпроса.
-   Иии, вещица! Дебела била! Още малко и ще се счупиш!
-   Ще хапнеш ли с мен или не?!- Поднесе под носа му купата със сърмички, лично приготвени от нея.
-   Как хубаво ухаят. Сложи ми малко.
Малко за Корай означаваше две трети от съдържанието на купата. За Йомер явно нямаше да остане нищо. Нахранен и доволен, Корай си тръгна от дома им, забравил напълно за какво всъщност е дошъл. Дефне го изпрати, щастлива от настъпилата тишина, и се върна да нахрани Дениз.
-   Корай е малко луд, миличка, но е добър! Когато пораснеш той наистина може да е любимият ти чичо!- Ококорените ѝ очички обаче ясно показваха, че няма и минимален шанс за това.- Явно никой не може да измести чичо ти Синан, а?! Той си е твоят любимец!
Ясемин беше бременна в третия месец и двамата със Синан бяха на върха на щастието. Ако преди това обожаваха Дениз, след новината за тяхното бебе бяха просто като залепени за нея през всеки свободен момент. Синан твърдо бе решил, че му трябват тренировки и настояваше Йомер да го учи на всичко, което един баща трябва да умее. Яса и Дефне си умряха от смях една вечер, докато Йомер показваше на приятеля си как се сменя памперс. Дениз явно не бе особени съгласна и така ритна баща си, че той все още усещаше удара ѝ.
Синан разнасяше малката навсякъде и ѝ позволяваше да си играе с брадата и ушите му- нещо, което с Йомер рядко ѝ се отдаваше. Затова малката маймунка обожаваше да е в ръцете му, дърпайки всичко, което докопа по лицето му, заливайки се от смях. От Синан явно щеше да излезе чудесен баща.
Най- после готови, Дениз и майка ѝ потеглиха за парка. Дефне предпочиташе да ходят сутрин, когато имаше по- малко хора, но пък следобед бе по- топло. Настанена в количката си, гушнала Зайо и внимателно следяща какво става наоколо, Дениз беше кротка. Облечена в една от роклите, които Корай бе донесъл сутринта, с голяма финтифлюшка на главата и малки сладки обувчици, които Йомер бе нарисувал специално за нея, тя бе истинска кукла. Привличаше погледа на всички наоколо, поради което Дефне бе вързала синьо око между наниза с играчки, люлеещ се на количката.
Йомер и Шукрю минаха да ги приберат след работа. Щастлива от появата на  баща си, Дениз се разшава в количката още преди Дефне да го бе забелязала.
-   Какво има миличка? Какво видя?!- Учуди се тя, докато малката протягаше ръчички.- Йомер?
-   Здравей!- Наведе се да я целуне той.
-   А аз се чудя защо е толкова развълнувана.- Засмя се Дефне, докато той вземаше дъщеря им на ръце.- Видяла те е сигурно още щом е спряла колата.
-   Сладкото ми момиче!- Беше обвила врата му с ръце, притискайки лице в рамото му.- С нова рокля ли е принцесата?!
-   Корай ѝ я донесе!- Разказа му за случилото се, докато пътуваха към вкъщи. На Йомер наистина му бе забавно.
-   Съжалявам! Трябваше да ми се обадиш още щом се е появил. Нямаше да ти надуе главата толкова с всички тези глупости.
-   Винаги се чудя от къде вади тази енергия?!
-   Корай си е това! Няма нищо нормално в него!
Дефне се качи да преоблече малката, докато Йомер изпие поредното си за деня кафе. Така и не успя да го отучи от този му навик, но вече бе спряла да мърмори. Явно нямаше смисъл.