Аборт в днешно време

Именно! Работи...

Ми да ти кажа, българската жена има някаква повреда в главата, не знам дали е от абортите, ама е масово. Нещо има в подхода към живота, има жени с ужасно измъчен вид и не е от липса на финанси. Също и това по-горе с женската съдба- благоверният те забременява минимум още 2-3 пъти след задължителната бройка деца, а ти тихомълком се грижиш да няма сътресения.

И ако започнеш да си задаваш някои екзистенциални въпроси, може да се окаже, че един аборт в миналото ще трябва доста подробно да се преработи, психически и духовно.

Аз пък се сетих за случая в Казанлък – действителен, топъл-топъл пример от живота, когато сексът в детската се превръща в раждане в детската, докато мама спи в съседната стая. Само че там младежите просто изподхвърлиха бебето.
Да, да, помня, че си го прибраха после, ама защото ги откриха кои са и случката се разшумя.

Много хубаво бебе обаче направиха...та се замислям, някой ден ако съм баба с кинти и щерката има гадже в детската стая, ако е някой расов, като нищо може да й предложа опцията да го роди и да се гледа. Ученето няма да избяга, в 21 век източникът на знания не е само образователната система на МОН. Да не говорим, че все пак съм многодетна майка и мога да й дам някои акъли, така че нещата да минат нормално.

А на моя мъж съм му казала, че тия номера с женската съдба не ги играя и ако не внимава, най-вероятно го чакат близначки, а 4 момичета в къщата са бедствие.

Черна станция, изобщо не се наемам да давам мнение как да се възпитават чуждите деца. Споделих само за кое ми става смешно щото много потребителки на форума мислят, че една абортирала трябва да се изяжда от угризения на съвестта, че е отговорна за отнемане на невинен живот. Ми не, не се изяждат. Това наблюдавам.

И моята майка така, имам голям късмет, че не съм забременяла като тийн, защото с онзи акъл и знаейки позицията на дебелата шопска глава, щях да пробвам какви ли не методи за прекратяване на бременността и сигурно в крайна сметка щях да се осакатя. Макар че и тогава имаше хапче за спешна контрацепция - постинор, сигурно го помните.
Затова не одобрявам крайните родителски позиции, не може така, както НСЧ написа в предната тема на Ели - заради такива майки има момичета, които правят нелегални аборти.
Колкото до аборт след раждане на желаната бройка деца - нямам коментар, това са възрастни жени, със стабилна психика, които вече са се възпроизвели и не искат повече - да правят и всяка година по един ако им понася, тяхна си работа. Заради набиване на канчето в млади години смятах, че абортът е убийство, но сега изобщо не смятам така - медицинска процедура и толкова. Всяка жена трябва да има правото да прекъсне една бременност, когато не е желана, но все пак се е случила.

Колко да си баба след десетина години? 
Тъкмо ще се е появила светлина в тунела и ще чакаш тръпнеща момента, в който слагаш край на детеотглеждането, за да го удариш на живот или поне да си припомниш, че и ти си човек, а не само майка. Точно в този момент изобщо няма да ти е до повече деца, камо ли до внуци. По-вероятно е да наденеш девствени пояси на момите си, отколкото да покриваш с цветя леглото на гаджетата им. 
Мигът, в който собствените ти деца започнат да те глезят със собственоръчно приготвена вечеря, е толкова ценен, че не вярвам да го пожертваш заради смяна на памперси и бъркане на пюренца за следващото поколение. И на това ще му дойде времето, но... когато му дойде времето.

Светлината в тунела е доста по-рано, още малко и рязко ще ми намалеят директните действия по гледане. Казах- ако съм баба с пари, тоест едва ли ще се занимавам лично да правя пюретата.

Всъщност се чудя дали е по-лесно пак да гледам бебе или същите усилия да заминават за гледане на студент, щото и там има жени, които се втелясват до краен предел.

Но по принцип, не готвенето и пюретата са страшни, изобщо даже.

Не издребнявай, де. Естествено, че не става въпрос за пюретата. 

Аз нямам нищо против да гледам бебето на тинейджър,ако чак пък толкова се налага, не е там работата.
Просто някак не ме кефи самото сексуално развитие да е по тоя начин - не знаеме какво точно правим, но го правим редовно като го няма родителското тяло, щото така се обичаме, нали.
Да не говорим, че има случаи и да си е там родителското тяло, а учениците да си водят гаджета.
Не знам вече и аз какво ме чака.

   "За" и "против" съм за аборта. Аборт се прави, когато по ред причини не можеш да си позволиш да родиш това бебе. Бихте ли предпочели детето ви да страда поради това, че не можете да му осигурите нормален живот и до вас няма мъж?! Много трябва да се внимава с кой се прави секс. Сексът да не бъде безразборен, и дори да имаш сериозна връзка с мъж или да му имаш доверие на този мъж, че те пази чрез прекъснат полов акт или по друг начин, жената никакво доверие да няма на един мъж. Той може да го направи като чисто забавление да свърши в жената или просто да не може да се контролира, тогава жената какво прави. Без да усети, че е станал гаф, за да приеме веднага спешна контрацептива, менструалният й цикъл закъснява и накрая си прави тест за бременност и покаже две чертички. Това е голям шок за една жена, когато менструалният й цикъл закъснее и си направи тест за бременност и покаже, че е положителен! Съобщава на мъжът и той каже на жената да се оправя сама и това дете не е негово. Мъжът каже, че не иска това дете. Жената се чуди какво да прави и психически не издържи на това изпитание! Голяма травма е за една жена един аборт. Абортът изобщо не е безобиден. Удоволствие, отговорност и задължение вървят ръка за ръка. Това трябва да го разберат мъжете, че сексът не е само удоволствие, а да поемат отговорност и задължение щом са с тази жена. Това е работа на семейството на мъжа, още от ранна детска възраст да ги научат на уважение, зачитане и да поемат отговорност към една жена. Трябва да го научи, че за всяко действие има и задължение. За предпазване от бременност противозачатъчните хапчета не ги признавам. Страничните ефекти от тях са много. Това не са безобидни бонбонки.

   Да, и аз се чудя това. Имах познати като ученичка и ме разправяха как водиха гаджетата си вкъщи в присъствието на родителите им. Дори в тяхната стая са правили секс. Не мога да приема това поведение..

Не ви е дошло още на главите , затова така си разсъждавате. Синът ми заформи любов със съученичка , когато бяха на 15 . Не зная кога са правили секс за първи път , но е факт , че беше голяма любов през цялата гимназия. Постоянно заедно. И у тях , и у нас. Познавах се с майката. Тя не позволяваше на детето да спи у нас , само това. Изпращаха се. По цял ден ,сами, нали се сещате какво са правили. Освен това , аз не съм почуквала на неговата стая , без причина. Веднъж се прибрах рано / а трябваше да съм в командировка/ , вратата им беше отворена и инстинктивно погледнах. Е , после той -ти защо гледаш , аз- а ти защо не затваряш. Ломотила съм  за всичко , което горе изброихте/, но съм била игнорирана. Тийн-всичко си знае. А и предпочитах да са ми пред очите , отколкото да са по градинките и пейките , при наркомани и пияници. Та хич не си мислете , че е толкова просто  да си родител в такава възраст , когато не можеш да познаеш собственото си дете.

Не мисля, че е лесно, как ще мисля. То и наближава - хлапето е яко в пубертета и още  три-четири-пет години в най добрия случай ми остават преди да ми стане актуално.
Мисля си, че за момиче е най-важно да му набиеш в кратуната да не прави нищо, което наистина не иска - само защото момчето настоява, шантажира, ще иде при друга, любопитно и е, другите вече са,  изостава и прочие.
Все пак не ми се вярва момиче на 14-15 да примира за секс заради самия секс, знам ли. Като че ли повече са външните обстоятелства.

Не искам да менторствам , но превенцията е важна , преди да дойде моментът с тийн възрастта. Бях изградила супер доверителна връзка със сина ми и знаех всичко , което се случва / на купони , в училище и т.н./Не съм одобрявала , дори е имало събития , от които ми е настръхвала козината , но се правех на модерна и широкоскроена. Защото едно е да знаеш фактите , друго е да пилиш и ограничаваш. Имахме такава уговорка- на купон са еди къде си. Той ми звъни в 10 например да ми каже как е положението и кога ще се прибере. Или , кога ще  обади пак. Спазваше го това. Имало е случаи да ми звъни и в един , че ще си дойде в три. Просто бях в течение на всичко-кой с коя , къде и какво. Изтръпвала съм , но от знанието , а не-от неизвестност. Доверието си е форма на контрол.