
Аз съм на гости на роднини на 300 км път и да ви кажа, момичета, знам си, че съм кекава за возене на кола ама понеже не съм пътувала от много време, не знаех, че чак толкова съм зле. Още на първия час ми стана лошо, хем нарочно гладна тръгнах. Как издържах пътя аз си знам. Баща ми като ме видя каква съм бяла се смили над мен и ме остави да карам през част от пътя, макар че и той хич не е по возенето, а предпочита да шофира. И като седнах зад волана веднага ми просветна. Пристигнахме по обяд и до вечерта бях парцал пълен, не мога да се освестя, ужас. А утре ме чака същия път на обратно. Майка ми добре ми казваше да пия хапче като нея ама аз не, упорита глава. Взех си бележка за утре, тръгвам гладна и на хапчета. И от сега започвам пазарлъка кой коя част от пътя ще кара и ще се вози. Ако знаех, че е така щях да пална и моята кола, макар че е разхищение трима човека с дете да ходим с две големи коли, но така ще бъде оттук нататък.
Welcome to my world дет се вика, само дето самолет още никой не ми е давал да карам
