ВАКСИНИ - дискусия САМО за вредата от тях - тема 34

Гледайки фотосите на увредените и починали дечица...от това по-голямо доказателство...едва ли има... Къде е Мангъров да каже, че е генетично...сигурно и смъртта на тези дечица е генетична??

https://www.spisanie8.bg/рубрики/здраве/5200-необходимото-допълнение.html Без коментар

Е, те ваксините не са от последните години, а скоро век ще стане, та да ги свързвате с аутистична епидемия от последните години в САЩ е нелогично.

Филма гледала ли си го? Изобщо някой от горните филми гледала ли си? Не ние свързваме аутизма с ваксините...

Сега ваксините са много по модернизирани спрямо миналия век.Както киселото ни мляко и хлябът.А какво има във ваксините,киселото мляко и хлябът-само производителя знае.При вторите две обаче имаш избор дали да си ги купиш или не.При ваксините в България нямаш избор.

Тука новодошлите не виждам да споделят лични истории, а се изявяват като много вещи по неща, случили се на реални други хора. То едно време и за Чернобил така са уверявали и твърдяли до дупка, че няма опасност, сега и за урана във водата, това си e стара българска традиция.

Коклюш- една от съставките на ДТК ваксината отговаря за половината от компенсациите за нараняване и смърт.

Коклюшната ваксина в комбинация с ДТК ваксината, която предполага да предпазва от Магарешка кашлица е отговорна за мозъчни възпаления, трайни мозъчни увреждания и детска смъртност,откакто влиза в масова употреба в Америка през 1940.

Пълна клетъчна DPT ваксина и енцефалопатия

В революционната книга "DPT: Изстрел в мрака" от Harris Coulter и Barbara Loe Fisher от 1985 г. авторите описват съставките в цяло- клетъчна ваксина срещу коклюш (ДТК), които включват редица токсични компоненти, с биоактивен пертусис токсин (PT) и ендотоксин Които са сред най-смъртоносните. Коклюшният токсин е компонентът, за който се смята, че е основно отговорен за най-страшното усложнение на B. pertussis (магарешка кашлица) и ваксината срещу коклюш: възпаление на мозъка (енцефалит).

Възпалението на мозъка и трайното увреждане на мозъка са свързани с ваксината от цяла клетка на коклюш от времето, когато то е започнало да се използва в САЩ и Европа през 20-те години. Коклюшният токсин все още се използва в лабораториите,  съзнателно за да предизвика експериментален автоимунен енцефаломиелит (ЕАЕ) при лабораторни животни по време на експерименти. Друг токсин в цялото клетъчно ваксина срещу коклюш - ендотоксин - може да причини шок и смърт при хора и животни.    http://articles.mercola.com/sites/articles/archive/2011/11/02/wh … nt-mortality.aspx

През последните години много изследвания показват, че децата с диагноза  аутистично разстройство (ASD) имат диагноза мозъчна патология, предполагаща текущо невровъзпаление или енцефалит в различни области на мозъка им. Доказателство за невровъзпаление или енцефалит при ASD включва: микроглиална и астроцитична активация, уникален и повишен проинфламаторен профил на цитокини и анормална експресия на ядрен фактор kappa-light-enhancer на активирани В клетки. Една консервативна оценка, базирана на изследванията, показва, че най-малко 69% от хората с диагноза ASD имат микроглиална активация или невровъзпаление. Енцефалитът, който се дефинира като възпаление на мозъка, е медицинският диагностичен код G04.90 в Международната класификация на болестите, 10-та ревизия; Въпреки това, децата с диагноза ASD не се оценяват като цяло за евентуална медицинска диагностика на енцефалит. Това е жалко, защото ако детето с ASD има невровъзпаление, лечението на основното възпаление на мозъка може да доведе до подобрени резултати. Целта на този преглед на литературата е да се изследват доказателствата за невровъзпаление / енцефалит при тези с ASD диагноза и да се разгледа как медицинската диагноза на енцефалит, когато е подходящо, би могла да бъде от полза за тези деца чрез по-бърза и целенасочена терапия.
Аутизмът или аутистичният спектър (ASD) е детско невроразвиващо разстройство, което е поведенчески дефинирано и психиатрично диагностицирано, базирано на спектър от качествени увреждания в социалното взаимодействие и комуникация и в ограничени и стереотипни модели на поведение, интереси и дейности (American Psychiatric Association , 2013). В допълнение, децата, диагностицирани с ASD диагноза, имат високо разпространение на различни съпътстващи заболявания (Banaschewski et al., 2011; Geier et al., 2012; Ozsivadjian et al., 2014). Въпреки този факт, диагнозата ASD все още остава под диагностичните критерии за чисто психиатрично разстройство.През последните години много изследвания показват, че деца с диагноза ASD имат мозъчна патология, предполагаща текущо невровъзпаление или енцефалит (енцефалитът се дефинира като възпаление на мозъка) в различни области на мозъка (Enstrom et al., 2005; , Vargas et al., 2005, Zimmerman et al., 2005, Chez et al., 2007, Morgan et al., 2010, 2012, Tetreault et al., 2012). Енцефалитът е код за медицинска диагноза G04.90 в Международната класификация на болестите, 10-та ревизия, клинична модификация (ICD-10-CM). Въпреки това,  че изследванията показват, , че възпалението на мозъка е сравнително често срещано при тези деца, децата с диагноза ASD обикновено не се лекуват с медицинска диагноза на енцефалит. Вместо това те продължават да се диагностицират, като използват чисто психиатрични диагностични кодове. Това може да се дължи отчасти на оригинални погрешни схващания за разстройството, когато за пръв път е идентифициран през 1943 г. от Лео Канър, който го приписва на емоционалната липса на майката на засегнатото дете. Макар и погрешно, това погрешно схващане първоначално и трайно бележеше аутизма като психиатрично разстройство. Сега, въпреки десетилетия публикувана научна и медицинска литература, документираща физическите си симптоми, аутизмът най-често се третира като психиатрично състояние с психиатрични лекарства.
Както беше споменато по-горе, има много проучвания, показващи, че деца с диагноза ASD имат непрекъснато невровъзпаление / енцефалит в различни области на мозъка (Таблица Таблица 11, Enstrom et al., 2005, Pardo et al., 2005; Vargas et al. 2005; Zimmerman et al., 2005; Chez et al., 2007; Morgan et al., 2010, 2012). Активните невровъзпалителни процеси се откриват в целия мозък както в мозъчната кора, така и в малкия мозък на пациенти с аутизъм (Vargas et al., 2005). От съществено значение за този проблем е, че изследванията на мозъчна тъкан след смъртта, изследващи мозъка на деца с диагноза ASD, разкриват значителни данни за невровъзпаление / енцефалит, независимо от възрастта на детето, което показва, че те страдат от продължителни процеси на невровъзпаление / енцефалит. Както се описва Хърбърт (2005), мозъчните аномалии при тези, диагностицирани с ASD, показват, че значителното протичащо невровъзпаление е централен елемент на наблюдаваната мозъчна патология.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4717322/

Малка победа за родителите, които очевидно са претърпели голяма загуба поради ваксинални травми, както и много други.
Вносителите на петицията твърдят, че в резултат на "всички ваксинации, администрирани на [Ryan] от 25 март,
2003, до 22 февруари 2005 г., и по-специално, морбили-паротит-рубеола (MMR)
Ваксинации, администрирани на 19 декември 2003 г. и 10 май 2004 г. "Райън
Страда "тежко и инвалидизиращо нараняване на мозъка му, описан като аутистичен спектър
Разстройство.
 Те бяха компенсирани с почти един милион долара. http://www.mothering.com/forum/47-vaccinations/1372191-parents-v … html#post17230700
Как невровъзпалението може да допринесе за развитието на ASD: регресия, енцефалит и клинични симптоми
Познаването на ефектите от продължителното и преувеличено невровъзпаление и активирането на микроглита върху мозъчната свързаност е от решаващо значение за разбирането как невровъзпалението може да допринесе за развитието на ASD. Продължителното и преувеличено активиране на микроглиала може да доведе до загуба на клетки и загуба на свързаност. Както споменахме по-горе, при продължително невровъзпалително състояние, микроглията може да приеме амебичен фенотип и да започне да поглъща синапси и други здрави мозъчни тъкани с вредни последици за невроните и синаптичната архитектура (Lu et al., 2011, Rodriguez and Kern, 2011). Освен това, когато микроглия се задейства, за да се премине към възпалителен фенотип, не само това може да доведе до микроглиоза и невровъзпаление, водещо до нарушаване на нормалната невроимунна хомеостаза, но и този вредоносен процес може да продължи дълго след първоначалното обида или причината за активирането Решени (Lu et al., 2011).Както бе споменато, последствията от продължителното активиране на микроглиала са клетъчната загуба и намалената свързаност, които се намират в мозъка на тези с диагноза ASD (Rodriguez and Kern, 2011). Изследването на научната литература в ASD ясно показва, че връзката е нарушена (Wass, 2011). Многобройни проучвания показват загуба на свързаност при ASD (Kern et al., 2015). В допълнение, проблемите на връзката при ASD са показали, че корелират с тежестта на симптомите на ASD - колкото е по-голяма загубата на клетки и свързаността, толкова по-тежка е силата на симптомите на ASD (Kikuchi et al., 2014; Kern et al., 2015). Неутронната клетъчна загуба и намалената свързаност могат разбираемо да доведат до неврологична загуба на умения и способности или регресия. След достигане на праг на достатъчна загуба на невронни клетки и невронно разединяване, детето ще стане клинично симптоматично, т.е. ще покаже признаци на регресия или загуба на умения и способности.
В допълнение, астроглиалната активация, обикновено свързана с хронично невровъзпаление и открита в ASD, има благоприятни и вредни ефекти (Kern et al., 2012, Skripuletz et al., 2013). Астроглиозата понякога се съпровожда от микроглиоза и демиелинизация (Skripuletz et al., 2013). Невронната демиелинизация може също да доведе до неврологична загуба на умения и способности и евентуално да характеризира регресионния сценарий в ASD.

Понятието регресия (загуба на придобити преди това умения и способности) при някои деца с ASD е потвърдено от много изследвания (Tuchman, 1996, Davidovitch et al., 2000, Goldberg et al., 2003, Ozonoff et al., 2005, 2010, Werner and Dawson, 2005, Hansen и др., 2008, Стефанотос, 2008, Мали и Сингхи, 2012, Kern et al., 2014a, b). Например, Вернер и Доусън (2005) оценяват домашните видеозаписи на деца с аутизъм между първите и вторите рождени дни с и без докладваната история на регресия, както и видео касети на типично развиващи се деца. Анализите разкриват, че кърмачетата, диагностицирани с резистентност към резистентност (ASD) с регресия, показват подобно използване на съвместно внимание и по-често използване на думи и бълбукане в сравнение с типичните бебета на 12-месечна възраст. За разлика от това, бебета, диагностицирани с ASD, характеризиращи се с ранно начало на симптомите и без регресия, показват по-малко съвместно внимание и комуникативно поведение на 12-месечна възраст. До 24-месечна възраст и двете групи деца с диагноза ASD показаха по-малко случаи на употреба на думи, вокализации, декларативно насочване, социален поглед и ориентиране към името в сравнение с типично развиващите се 24-месечни.

Според Ozonoff et al. (2005), децата с ASD могат да бъдат разделени на три групи: група с ранно начало, определена регресионна група и хетерогенна смесена група (закъснения - плюс-регресия). Те, например, установиха, че приблизително 52% са се понижили. По подобен начин, в едно проучване на 135 деца с ASD, Kern et al. (2014а) също установи, че децата с ASD могат да бъдат разделени на тези три групи деца и съобщават, че 61% са докладвали, че са се понижили. Най-често срещаните умения, които се губят, са речта, контактът с очите, соченето и социализацията. Други споменати умения са невербалната комуникация, отзивчивостта, интересът към другите, изразяването, способността да се имитират и, в много по-малка степен, двигателните умения. Забелязани са проблеми като гняв, поведенчески проблеми, очевидна глухота и сензорни проблеми (свръхчувствителност и нечувствителност).
 Възможните форми и причини за енцефалит в ASD
Според енцефалитното общество енцефалитът е възпаление на мозъка и това възпаление се причинява или от инфекция, която нахлува в мозъка (инфекциозен енцефалит), или от имунната система, която атакува мозъка по погрешка (след инфекциозен или автоимунен енцефалит, 2015 г. ). Автоимунният енцефалит обикновено следва вирусна инфекция (като тези, които причиняват обриви в детската възраст) или имунизации. Въпреки това, напоследък е признато, че съществуват и други видове автоимунни енцефалити, в резултат на които мозъкът е нападнат от имунната система на организма. Някои от тези типове автоимунни енцефалити включват енцефалит, свързан с антитела, свързани с калиевия канал, N-метил D-аспартат (NMDA), енцефалит и енцефалит на Hashimoto.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4717322/

здравейте, от скоро ви следя и чета. Имам дъщеря на 1,9 месеца. Поставени и са всички ваксини без последният Пентаксим. Напоследък се замислям дали да го правим. Прочетох доста случаи на реакции към този прием. До първата годинка не е боледувала въобще, изключая няколко пъти вдигане на температури. Не е имала никога хрема дотогава. На 1.08 ни биха реимунизация за пневмококи и след месец се почна с едно безкрайно боледуване, като след още месец изкара тежък бронхиолит, беше една нощ в реанимация с дихателна недостатъчност. Оттогава е правила още веднъж спазъм но се овладя бързо с вентолин. През това време говорих с двама педиатри и те ми казаха, че е хубаво да се постави ваксината с пневмококи. Тогава не знаех календара наизуст, но явно те също не, Защото тя има вече тази ваксина и въпреки всичко направи спазъм.  На мнение съм, че българите трябва да имаме право на избор, дали да ваксинираме себе си и децата си. За съжаление и тук чета нетолернтни и груби изказвания и пак е спасението на давещия се и грижа само за него. Не вярвам в лекари и бг институции, защото в сблъсъка ми с тях винаги съм срещала едно вдигане на рамене и беЗдушие. Никакво обяснение. Шанс имаме само ко имаме някакви връзки.

Стефи,прочети повече информация в темата и си направи извод за себе си,крайното решение е твое И,да, съгласна съм за лекарите-много малко от тях са истински такива,за повечето пациентът е просто поредният "случай", независимо,че става въпрос за човешки съдби

бих искала да се включа в инициативата за Право на избор за ваксините. С какво мога са помогна, може и на лични. Мислех да пиша до Омбудсмана Мая Манолова, четох наскоро че е станала баба, може би ще е по-чувствителна към каузата.

Да ви кажа, работя много тясно с лекари и по отношение на вдигането на рамене и бездушието мога роман да напиша. Понякога и с връзки не става. Единици са тези, които работят с душа и сърце и имат желание да бъдат освен лекари и хора. Но системата прави всичко възможно да ги смаже и овълчи и тях.

Stefisisi, детето на сестра ми от Пентаксим в 8 месец, спря да бъде контактен. В момента е на 9 години и не посещава училище,  дианостициран е с аутизъм.

На Мая Манолова е писано, също и на Константин Пенчев преди това... Общо взето много неща се направиха през годините, които показват абсолютна никакво желание от институциите да преосмислят и променят характера на ваксините от задължителен на препоръчителен... Дори такива откровени безумия като реимунизациите с БЦЖ и Манту-тата след ваксинация не им минава през ума да махнат... За сметка на това нахакаха Хексацима като ваксина по ЗК... Не, че Пентаксим е по-хубава, в никакъв случай, но с Хексацима вкараха допълнителна и изобщо ненужна доза хеп. Б... През 2008 г., когато започнах да се интересувам от темата по ЗК ваксините бяха ДифТетКок (дифтерия-тетанус-коклюш), отделно Имовакс Полио (полиомиелит), а сега с един общ бълвоч (Хексацима) поставят ДТК+полио+хемоф.инф.Б+хеп.Б... Хеп. Б преди бяха 3 - в родилното, на 1 месец (самостоятелна) и на 6 месеца (отново самостоятелна), а сега три се слагат с Хексацима и в родилното дозата си стои... Отделно турските Пентаксим и хеп. Б ваксините, които отново какво показват? Две морбилни епидемии се появиха и през ум не им мина да изнамерят и одобрят мономорбилна ваксина, а бият триваксина само заради морбили... А когато детето е преболедувало едно от трите заболявания (морбили, паротит или рубеола) преди първата или втората доза отново нямат избор да не поставят поне това, което вече е преболедувано... Мисля, че сме много далеч от правото на избор... Първо трябва да се преборим да ни се обяснява в лекарския кабинет какво и защо се слага на децата, да не се оправдават със задължително е или откровено да лъжат какви реакции са възможни... Много важно е след всяка ваксина човек да остане в близост до лекарския кабинет поне 15 минути, понеже обикновено това е времето, в което може да се прояви остра алергична реакция и без спешна медицинска помощ да умре... Колко лекари го казват това на пациентите си? Няма инициатива за право на избор... Всеки се спасява поединично...

http://www.dnes.bg/stranata/2017/04/28/310-roditeli-otkazvat-vak … -decata-si.339432
Прочетете и стига сте промивали мозъци на невежите.