Аз пък видях друго тук. Първите съпруги защитиха правото на бащата да се вижда с детето си колкото и както пожелае. Вторите съпруги обвиниха майката и защитиха тезата, че като се ожени един мъж втори път трябва да забрави децата си и да се грижи само за настоящата и нейните деца. Този мъж търпи детето на авторката непрекъснато с изключение на четири дни в месеца. И по този логика и своето трябва да вижда само четири дни. Така де да са равни.
Авторката, търси си богат ерген без родители, с този няма да се получи.... и няма прави и неправи вън вашия случай.
Ами, не е така!
- детето е присъдено на майката и положително му е определено 2 пъти в месеца да го взима за уикенда.
- той го взима от петък след обяд до понеделник сутрин, което не е 2 дни.
- взима го всеки уикенд
- авторката плаща за глезотиите, готви, обгрижва детето му, без да може да си почине дори и един уикенд.
- авторката е съгласна да се взима детето през седмицата, за да се освободи един почивен ден, но не се позволява от майката.
- авторката е готова детето да заживее при тях, за да си устроят живота като семейство, но и това не става.
И да, на моменти женската злоба е най- разрушителното нещо на света.
Само за да не би мъжът да си намери друга жена, с която да създаде хармонични отношения, се използват всякакви средства- детето е едно от основните.
