♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 55

Някъде сред потната и космата тълпа е Боре / и най хваща око /

Щото е най- начумерен  Да не му е мъка за кака, че отдавна не сме ги виждали заедно 


Джанъм, де да бяхме... ама макар и далеч една от друга си научихме сигурно и кътните зъби 



За всяко правило си има изключение... при вас изключението са почивните дни явно  Бъзикам се, да са ти здрави и двамата, ти ще им хванеш цаката как да ги командваш 

Коте, колко е голяма твоята щерка, може да се намерят с дребното пък, нищо не се знае...


И от кака да бягаааа , но нещееееее

Леле , много са грозни всичките, като някоя група биячи за мокри поръчки.....А Баръш между тях хваща окото, защото си го харесахме като Омер Ипликчи.Така ако го дава в някой военен филм, хич няма да му потръгне.....според мен де, може и да греша

Еми, настроенията у комшиите са на вълна military, така че може и проекта да се окаже успешен, но аз си мисля че ще е нещо в стил От местопрестъплението, а той да играе Хасанейшо Керем , фенка съм си на Хорейшио какво да се прави и сериала Кости ми е по сърце

И аз съм фен на Хорейшо.Дано да му / си избере по различен проект от military модата, изглежда ми разумен младеж / изключвам кака разбира се / . Но нали сподели, че не си харесва ролята в делиха, и че доста време ще остане за феновете Омер....та отам си мисля, че е разумен, дано.

Ето дойде време и Елчин да облече фанелка на Баръш, не че не му носеше дрехите в сериите

Славе, на 29-и май живот и здраве ще стане на 6  . Твоя дребчо на колко е  . Ако се намерят снаха-мечта ще имаш да знаеш 
Оххх Боре, Боре хади късай вече синджира 

знаем си и зъбите, да  че ние като не си пишем в мамата се дебнем във фейса 

Не съм убедена, че тениските им са еднакви.. ама в сериала наистина доста често си ги менкаха 

Джанъм, чак пък да се дебнем не, ама наистина си ни е странно, ако два дена не се засечем някъде 

Славе, няма да сбъркаш със снахата, да знайш  Ще го направи луд твоя,  ще му върне за всичко, с което те е побърквал  Бъзикам се, Нати наистина си е кукла.. просто от време на време си има своите луди моменти 

Темпи ти пишеш романите , а на мен едни бръмбари ми се въртят из главата......Първи сезон като гледахме, как си се гледаха двамата, сякаш прехвърчаха искри.....и после от 39 серия нататък и целувките станаха истински, особено онази при сармите......ясно ти е за какво говоря.Не напразно толкова хиляди фенове още не могат да се откъснат от сериала.То и рускините с техните ФФ може би ми повлияха, обаче втори сезон като гледах - имах чувството, че играе семейна двойка , държанието им сякаш се промени. Не вярвам в чак такова актьорско майсторство........


Гледай колко народ, а каква целувка си " изиграха" после....
А и при Баръш има доста странни действия - подържа филма на Гуся " Gurumge" , а на наградите Зл.Келебеци какво шоу направиха......Оная орева орталъците, че едва ли не ще се подпишат, а на престижното GQ - Баръш сам, даже прословутия Йълмаз Ердоган беше там, Къванч говори с него на сцената......а как така каката там не се появи , гордо с гаджето си, като велика сценариска и актриса....направо е невероятно.
А последно където ги снимаха пред хотела, след като Гуся беше изтърсила поредната простотия за доживотния договор, като бързаше да излезе от хотела Баръш само дато не и тръшна в носа вратата....и после до колата каза, че нямало какво да се говори по въпроса т.е няма смисъл, щото няма отношения. Имам чувството,че има договор с нея, да и прави реклама

Гледа ли някой Новата булка, голяма са шашкания

Глава 93

Суде пристигна рано сутринта. Дефне и Йомер се прозяваха, тъй като Дениз не ги бе оставила почти през цялата нощ. Капризна беше още в корема на майка си, но сега вече щеше да ги подлуди. Плачеше почти постоянно, ако я оставеха в леглото. Йомер прекара половината време с нея на ръце, обикаляйки из цялата стая. Докато той си почиваше, Дениз бе в прегръдките на Дефне, умоляваща я поне за малко да поспи. Сестрата, която повикаха, притеснени да не би да ѝ има нещо, я прегледа и установи, че е здрава. Нямаше причина за плача ѝ, освен желанието ѝ да е в центъра на вниманието. Успокоени, те се заредиха с търпение.
Суде дойде с нов букет и нова играчка. Този път бе плюшен заек, малко рошав, но много симпатичен. Мечокът бе прекалено голям за бебето, но заека бе друга работа. Щеше да ѝ е идеална компания.
Щастливата леля отмени уморените родители, разнасяйки Дениз напред назад и шепнейки ѝ колко ще се забавляват, когато тя порасне. Дефне се отпусна с благодарност на леглото, а Йомер приседна до нея. Беше се схванал от неудобния диван, на който бе успял да дремне около половин час. И двамата се молеха горещо Дениз да се успокои скоро, защото с това темпо нямаше да издържат и седмица.
На смяна на Суде дойде Ясемин. Желанието ѝ да си има собствено бебе не бе намаляло и грам, но тъй като все още не беше забременяла, щеше да обича Дениз като свое. Пристигна с няколко комплекта дрешки за новородени и една парцалена кукла, която почти разплака Дефне. Като малка тя бе имала същата.
Йомер се прибра вкъщи, за да се изкъпе и преоблече, докато Ясемин е при Дефне. Шукрю беше дошъл да го вземе, след като му позвъни. На Йомер му се струваше, че са излезли от дома си преди дни, а не едва вчера сутринта. Всичко си бе същото и сякаш не беше. На път към спалнята той се спря и влезе в детската стая. Беше готова, за да посрещне своята собственичка. Дефне бе накупувала толкова много неща. Навсякъде имаше разпръснати плюшени играчки, в гардероба имаше различни по размер дрешки, които щяха да им стигнат докато Дениз стане поне на годинка. Леглото бе приготвено, светещите и пеещи звездички над него очакваха да бъдат включени, за да зарадват малката принцеса. Йомер се усмихна, представяйки си колко много ще ѝ хареса на Дениз всичко това.
Взе си душ набързо, метна в една чанта още някои неща за Дефне и потеглиха обратно. По пътя позвъни на Синан, за да се увери, че всичко във фирмата е наред, след което накара Шукрю да спре пред някакъв ресторант. Излезе от него след час, натоварен с торби, храната в които щеше да стигне за една малка армия. Искаше да зарадва Дефне, но нямаше и идея какво ще поиска, затова взе от всичко, за което се сети. Отбиха се и до цветарски магазин, откъде Йомер се сдоби с прекрасен букет от слънчогледи. Приличащите на слънце цветя му напомняха толкова много на Дефне.
Пристъпвайки по коридора, Йомер ускори крачка. От стаята се чуваше тъжният плач на Дениз, който оглушаваше всичко наоколо. Влезе, без да почука, и замръзна. Ясемин обикаляше насам натам с малката на ръце, Дефне също плачеше, а Неджми изглеждаше като в небрано лозе, седнал на дивана.
-   Какво става тук?!- Попита, докато оставяше пакетите и букета до чичо си.- Какво ѝ има?!
-   Не знаем!- Ясемин изглеждаше отчаяна.- Не е спряла да плаче откакто ти излезе. Сестрата каза, че всичко изглежда наред.
-   Йомер, моля те, направи нещо!- Дефне плачеше тихо, за разлика от дъщеря им.- Не мога да я успокоя! Никой не може!
-   Дай да видим какво ѝ има на моята принцеса?!- Пое малката от ръцете на Ясемин, която приседна с облекчение до Дефне.- Какво има, миличка?! Какво ѝ е на малката кукличка?! Хайде, сладка моя, плашиш мама така! Ти си послушно момиче, нали?- Писъците спряха, но сълзите продължаваха да текат по страничките ѝ. Всички наоколо въздъхнаха с облекчение. Йомер се засмя.- Явно просто съм ѝ липсвал.
-   Тя е всеизвестна с привързаността си към теб!- Въздъхна Дефне.- Знаем, че се успокояваше, само когато ти беше наоколо. Явно и занапред ще е така.
-   Тя е моето съкровище. Най- прекрасното нещо, което имам!
-   Мхм!- Дефне го погледна с присвити очи, забравила за сълзите.
-   Заедно с теб, разбира се!- Поправи се бързо Йомер, докато Ясемин и Неджми се смееха.- Наистина е така!
-   Ще се направя, че съм ти повярвала!- Примирено кимна Дефне, но в очите ѝ светеха пламъчета.- Заспа ли?!
-   Не. Очите ѝ са широко отворени и следи всяко мое движение.- Залюля я.
-   Деца, аз ще тръгвам! Радвам се, че ви видях и всичко е наред! Но ми стигат толкова вълнения.- Неджми стана и целуна Дефне.- Дано ви донесе само щастие!
-   Съжалявам, чичо, че така се получи.- Кимна му Йомер.- Дениз явно ще е с характер.
-   На кого ли ще да се е метнала!- Засмя се Ясемин.- И аз ще тръгвам, че оставихме Синан да се оправя с всичко сам. Ще мина отново довечера, искаш ли нещо, скъпа?!
-   Йомер трябва да ми е донесъл всичко, нали?!
-   Разбира се!
-   Добре тогава, довиждане!- Целуна Дефне, след това малката и Йомер, и също излезе.
-   Това е за теб, скъпа!- Йомер взе слънчогледите, които бе оставил на дивана, щом влезе.- Исках да те зарадвам, но нямах тази възможност!
-   Прекрасни са!- Лицето ѝ засия, щом пое букета.- Колко само са весели!
-   Напомнят ми на теб! Нежни, весели, топли и с цвета на слъцето.
-   Любими!- Посрещна устните му за целувка.
Малката се разплака отново, стряскайки ги. Спогледаха се, след което избухнаха в смях.
-   Дай ми я, сигурно вече е гладна! Почти единадесет е, минаха два часа.- Дефне протегна ръце.
-   Лакомница такава. С това темпо на хранене бързо ще наддаде.- Усмихна се Йомер.
-   Тя и без това е голямо бебе.- Поклати глава Дефне.- Явно това е от вашата страна.
-   Е, нека има нещо и от нас! И аз, и Суде сме се родили малко над нормата, така че няма нищо странно. Важното е, че е здрава!
-   Така е! Палавото ми момиче!
Йомер седна на стола, който издърпа до леглото. Искаше му се да ги нарисува, но нямаше на какво. Затова просто започна да запаметява образа им: усмихнатата Дефне, спокойната Дениз, този толкова интимен момент, връзката между майката и детето, която се усещаше във въздуха. Нямаше търпение да се приберат вкъщи, за да прехвърли всичко това на платното.

https://www.youtube.com/watch?v=ySoWrKU8KRk

Джанъм , Дениз май догонва Каро

Стараем се, стараем се 

След Италия Каро смятам да я оставя да си расте на воля за радост на родата си