Вероятно ще четем още новини. В туитър пишат на г-жа Дурак - да потвърди или да отрече.
Томрис Гиритлиоглу е продуцент, режисьор и сценарист.
Томрис Гиритлиоглу.
- Публикувана: 5 май 2017, 17:28 ч.
- Последно мнение: 27 май 2017, 12:52 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 354
Здравейте момичета
Ден сряда - ТТ е пълен със спомени от "КРА" и по специално Йомер и Елиф...
Не може да не се усмихне човек като ги види така / и то зад кадър/... Цитат
Марта, акцията е в петък - 12 май от 22 часа.
Мариянка
Не зная защо реших, че ще е днес... 
Ей, тъй ми дойде отвътре тази мисъл...А представените снимки от интервютата на Сонат Бахар с Енгин са трепач... И новината за сериал също.
Цитат
Филмите също са хубаво нещо и разказват любовни истории, така, че аз нямам нищо против да гледам Енгин и във филм, пък наесен и в някой сериал.
Ками
би било супер, да се подредят така нещата.Цитат
"Най-свободните хора на света са онези, които имат чувство за вътрешен мир. Те просто отказват да се подчиняват на чуждите капризи и ръководят живота си с мълчалива ефективност.........."
Хармония
знаем за кого важи в най-пълна сила тази мъдра мисъл, ама все искаме и искаме... Цитат
Поздрав с хубавите усмивки на Енгин!
"The shadow of your smile" /Сянката на твоята усмивка/
"The shadow of your smile" /Сянката на твоята усмивка/
Свети
страхотен клип!!!Цитат
Дано днес се появи нещо ново!
Каталея
на всички ни се иска и то много - хубави новини, снимки... Велиянка
ама хич да не ти пука от това какво казали някои си фенки /да си снима тяхната любимка доходоносните реклами и да си партнира със звездите/. А, и друго колкото повече те си изпускат нервата, толкова повече се излагат и правят сеир... Цитат
Тоя сериял донесе голямата слава на Енгин!Страхотна химия имаше между Туба и Енгин!
Ще видим госпожа Дурак какво ще каже!
Ще видим госпожа Дурак какво ще каже!
Мари
Енгин с когото и да си партнира се получава химията. За нищо на света не заменям Фатмагюл/Берен; Ейлюл/Фарах;Елиф/Туба или Селви/Фахрие за някои други актриси. Всяка една двойка е легендарна по-своему, защото представиха на зрителя различните разновидности на любовта. Най-хубавото чувство което може да притежава човек... 
https://twitter.com/raninimanini/status/862262602730262529
Ние имаме опит с новини за това или онова. Г-жа Дурак все още, а може и да е рано за да напише нещо.
Информацията за проект с канал Д, е написана от BİRSEN ALTUNTAŞ/Бирсен Алтунташ. Тя е точна в писането на такива.
Но Ранини, като много веща, написа: Енгин Акюрек, за филм или сериал, засега с никого не се е договорил. Информацията е точна.
...............
Вай бе. Коя е по-точна. Е, ние ще следим. Така и времето ще минава - в гадаене. Разбира се, че докато не подпише - всичко е в сферата на догатките.
И понеже днес е ден на КПА - един спомен от епизод 2:
Здравейте,
Благодаря.
Ох, как да се зарадвам, като си нямаме "Ранини".
Цитат
http://www.medyatava.com/haber/engin-akyurekten-dizi-anlasmasi-y … esi-neresi_145315
Новина от днес:
Енгин Акюрек с договор за нов сериал. На какъв адрес?
Новина от днес:
Енгин Акюрек с договор за нов сериал. На какъв адрес?
Благодаря.
Ох, как да се зарадвам, като си нямаме "Ранини".
Здравейте, здравейте.
Марианко, благодаря за новината Енгин да снима нов сериал.
. Дано новината се окаже вярна. Дай Боже. Няма нищо по- хубаво от това, да си го гледкаме на екран.
А за славата няма да говоря. Всеки един от известните актьори има проекти, някои по- добри, други не толкова. Няма как всичко в което се снима който и да е актьор да е на най- високо ниво, понякога се случват и провали. Както е и в живота- в някои неща успяваш, в други - не.
Всеки един си има фенове на които им се иска техният любимец да е най- търсен за нови проекти, най- обичан и най- харесван.
Всеки един от тях свети със собствената си светлина и известност.
Аз отново съм се върнала при Керим. Удоволствие е да се гледа Енгин. Действа ми страхотно този човек.
Марианко, благодаря за новината Енгин да снима нов сериал.
. Дано новината се окаже вярна. Дай Боже. Няма нищо по- хубаво от това, да си го гледкаме на екран.А за славата няма да говоря. Всеки един от известните актьори има проекти, някои по- добри, други не толкова. Няма как всичко в което се снима който и да е актьор да е на най- високо ниво, понякога се случват и провали. Както е и в живота- в някои неща успяваш, в други - не.
Всеки един си има фенове на които им се иска техният любимец да е най- търсен за нови проекти, най- обичан и най- харесван.
Всеки един от тях свети със собствената си светлина и известност.
Аз отново съм се върнала при Керим. Удоволствие е да се гледа Енгин. Действа ми страхотно този човек.
Чаках Свети да сложи превода, но нещо се забави. Затова го слагам аз с благодарност.
Анализ на "До живот" от Навид Шахзад
EПИЗОД 2 /продължение 4/
Вече виждаме Йълмаз и Селви един срещу друг на маса в евтино заведение за хранене, което сервира ежедневна храна, като силуети на фона на стъклената фасада на кафенето. За сравнение, Берил и Ендер се хранят в елегантна трапезария, осветена от блясъка на кристалните полюлеи и позлатени огледала, отразяващи имитиращия барок интериор на къщата. Умелата режисура може драматично да подобри сцената и в тази област „До живот“ също не разочарова. От мрачния, плашещ, сив интериор на затвора на Дагхан, до практичния комфорт на апартамента на семейство Сойсюр, домашната непринуденост и топлината, излъчвани от дома на Селви и безличната атмосфера на кафенето, ние сме наясно, че колкото по-луксозно е мястото, толкова по-бедни духом са хората, които живеят там! Защото в живота е от значение не количеството пари, които носите в джоба си, а богатството, което носите в сърцето си.
Финансовото различие, което разделя "имащите" от "нямащите", не може да бъде илюстрирано по-добре, отколкото чрез демографско проучване на съвременните градове, и Истанбул, един от най-гъсто населените градове на света, не е изключение от правилото. Това не бива да се смесва с осъдително предубеждение към богатите, но не можем да избегнем факта, че Дагхан, Селви и Йълмаз споделят доста сходен икономически статус, докато Берлил, Ендер и Шахика споделят по-богат. Това, че сценарият подчертава разликата чрез жестокостта и грозотата, на които сме свидетели на масата на Ендер и контрастира с очевидно поразителната братска любов, която виждаме в кафенето, е чиста гениалност! Последните се радват на връзка, която е почти като пъпна връв, докато садо- мазохистичното мъчение на Берил от човек, който (привидно!) обича жена си е достатъчно, за да я убие и доведе до ръба на нервна криза. И двете сцени се възползват от изкусната режисура, както и от уменията на актьорите.
Все пак сценарият и Турагай, ни карат да преразгледаме нашето мнение за Берил много рано в разказа. Разбира се, ние намираме нейното предателство на любовта и Дагхан осъдително и непростимо, но, на този етап, сме готови да разпрострем състраданието си, взимайки предвид ситуацията на Берил. Само когато научаваме за действията й, като отказа от собственото й дете, ние преразглеждаме своето мнение за нея. Това е най-ужаснaтa от всички постъпки. Да се откаже от детето на човека, когото е обичала достатъчно, за да избяга с него, дете, създадено от плътта и кръвта на двамата, на Дагхан и Берил, дете, което споделя душата им - да бъде изоставено като стара рокля или изхвърлено като вчерашен вестник, е чудовищ акт с трагични размери. Вече е ясно, че Берил е обречена, нейната съдба е решена, защото тя се е провалила във всички житейски изпитания: като възлюбена, майка и най-вече като човешко същество. Но повече за жените на Дагхан по-късно.
Един от най-привлекателните елементи на сериала „Olene Kadar/До живот”, от които лично аз съм научила много за изкуството на сценичното "темпо", е скоростта, с която се развива повествованието. Достатъчно е да кажем, че сякаш сме останали без дъх или че се задъхваме, тичайки нагоре. Всеки епизод е толкова плътно наситен с подробности, че изисква интензивно фокусиране на вниманието, за да се остане в крак с действието. Системата трябва да продължи да помпи кислород, тъй като нивата ни на адреналин се тестват още веднъж и от това, което ни се разкрива при двойката Йълмаз-Селви.
Ретроспекцията на „игрите”, в които Селви е била привлечена да участва; бедното й детство, съчетано с болното й сърце; отчаяният опит на Йълмаз да спаси сестра си; предопределената от болестта среща с Фахри и последствията от нея, са изиграни така, че да запълнят липсващите части от мозайката, която вече започва да се оформя. От една страна, имаме едно богато момиче, изоставило своето собственото дете, а от друга страна, имаме брат, който рискува всичко в името на своята малка, безпомощна сестричка. Всичко, което можем да кажем, е, че това е животът с неговите противоречия и ирония!
Опитите на Дагхан да научи нещо за изчезналия свидетел са сведени до нула, тъй като въпреки помощта на Мехмет, той е заловен от корумпирания полицейски комисар Ръдван, участващ в конспирация с Ендер, да държи Дагхан настрана от случая. Епизодът в полицейския участък служи за две цели: първата – да ни позволи да хвърлим поглед върху машинациите, на които Ендер е способен, както и колко надалеч се простира неговото влияние. Второ – припомня ни колко отчаян е бил Дагхан в затвора, показано с люшкането му напред – назад в килията, докато преживява агонията на задържането. Споменът за ридаещия глас на майка му, защитаваща неговата невинност, който звучи като ехо в ушите му, както и сгърченото от болка лице на Енгин и приведеното му тяло, символизират отчаянието на Дагхан и ужаса му от възможността да бъде изпратен обратно в ада, от който се е спасил.
Турагай съпоставя душевното състояние на Дагхан в миналото и настоящия му опит да се контролира, в момента, когато седналият Енгин се клатушка механично напред - назад и ние, по един познат ни начин, ставаме свидетели на вътрешните сътресения, с които Дагхан е трябвало да се бори във всеки един миг от живота си, докато е буден.
Сега ни става ясно, че външната тишина и спокойствие са изключително измамни. В действителност Дагхан е като огромен, опасен айсберг, носен от течението на житейското море и който, дори и при най-малкия шанс, би разкъсал корпуса на всеки кораб, пресичащ пътя му. Но за в момента той трябва да се задоволи с това, че Селви отново идва за негово спасение и отваря очите му за проблемите, които се намират у дома му. Инстинктите на Дагхан му послужиха добре.
Доброто семейство, което бе наблюдавал, се оказва толкова фалшиво, колкото и бъдещето, което бе сънувал, а дъното отново изчезва под краката му. Като пороен дъжд от съжаление и скръб, вината се изсипва върху него със заплахата да го удави. Но дълбоката любов, която той изпитва към семейството си, му вдъхва сили да се почувства отговорен и да се заеме отново с прозаичната задача да си търси работа.
Превод: Engin Akyurek Bulgarian /BG/ Fans Club
Източник: https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/posts/1492714167415772
Две майки, две противоположности.
Чаках Свети да сложи превода, но нещо се забави. Затова го слагам аз с благодарност.
Анализ на "До живот" от Навид Шахзад
EПИЗОД 2 /продължение 4/
Скрит текст:
Превод: Engin Akyurek Bulgarian /BG/ Fans ClubВече виждаме Йълмаз и Селви един срещу друг на маса в евтино заведение за хранене, което сервира ежедневна храна, като силуети на фона на стъклената фасада на кафенето. За сравнение, Берил и Ендер се хранят в елегантна трапезария, осветена от блясъка на кристалните полюлеи и позлатени огледала, отразяващи имитиращия барок интериор на къщата. Умелата режисура може драматично да подобри сцената и в тази област „До живот“ също не разочарова. От мрачния, плашещ, сив интериор на затвора на Дагхан, до практичния комфорт на апартамента на семейство Сойсюр, домашната непринуденост и топлината, излъчвани от дома на Селви и безличната атмосфера на кафенето, ние сме наясно, че колкото по-луксозно е мястото, толкова по-бедни духом са хората, които живеят там! Защото в живота е от значение не количеството пари, които носите в джоба си, а богатството, което носите в сърцето си.
Финансовото различие, което разделя "имащите" от "нямащите", не може да бъде илюстрирано по-добре, отколкото чрез демографско проучване на съвременните градове, и Истанбул, един от най-гъсто населените градове на света, не е изключение от правилото. Това не бива да се смесва с осъдително предубеждение към богатите, но не можем да избегнем факта, че Дагхан, Селви и Йълмаз споделят доста сходен икономически статус, докато Берлил, Ендер и Шахика споделят по-богат. Това, че сценарият подчертава разликата чрез жестокостта и грозотата, на които сме свидетели на масата на Ендер и контрастира с очевидно поразителната братска любов, която виждаме в кафенето, е чиста гениалност! Последните се радват на връзка, която е почти като пъпна връв, докато садо- мазохистичното мъчение на Берил от човек, който (привидно!) обича жена си е достатъчно, за да я убие и доведе до ръба на нервна криза. И двете сцени се възползват от изкусната режисура, както и от уменията на актьорите.
Все пак сценарият и Турагай, ни карат да преразгледаме нашето мнение за Берил много рано в разказа. Разбира се, ние намираме нейното предателство на любовта и Дагхан осъдително и непростимо, но, на този етап, сме готови да разпрострем състраданието си, взимайки предвид ситуацията на Берил. Само когато научаваме за действията й, като отказа от собственото й дете, ние преразглеждаме своето мнение за нея. Това е най-ужаснaтa от всички постъпки. Да се откаже от детето на човека, когото е обичала достатъчно, за да избяга с него, дете, създадено от плътта и кръвта на двамата, на Дагхан и Берил, дете, което споделя душата им - да бъде изоставено като стара рокля или изхвърлено като вчерашен вестник, е чудовищ акт с трагични размери. Вече е ясно, че Берил е обречена, нейната съдба е решена, защото тя се е провалила във всички житейски изпитания: като възлюбена, майка и най-вече като човешко същество. Но повече за жените на Дагхан по-късно.
Един от най-привлекателните елементи на сериала „Olene Kadar/До живот”, от които лично аз съм научила много за изкуството на сценичното "темпо", е скоростта, с която се развива повествованието. Достатъчно е да кажем, че сякаш сме останали без дъх или че се задъхваме, тичайки нагоре. Всеки епизод е толкова плътно наситен с подробности, че изисква интензивно фокусиране на вниманието, за да се остане в крак с действието. Системата трябва да продължи да помпи кислород, тъй като нивата ни на адреналин се тестват още веднъж и от това, което ни се разкрива при двойката Йълмаз-Селви.
Ретроспекцията на „игрите”, в които Селви е била привлечена да участва; бедното й детство, съчетано с болното й сърце; отчаяният опит на Йълмаз да спаси сестра си; предопределената от болестта среща с Фахри и последствията от нея, са изиграни така, че да запълнят липсващите части от мозайката, която вече започва да се оформя. От една страна, имаме едно богато момиче, изоставило своето собственото дете, а от друга страна, имаме брат, който рискува всичко в името на своята малка, безпомощна сестричка. Всичко, което можем да кажем, е, че това е животът с неговите противоречия и ирония!
Опитите на Дагхан да научи нещо за изчезналия свидетел са сведени до нула, тъй като въпреки помощта на Мехмет, той е заловен от корумпирания полицейски комисар Ръдван, участващ в конспирация с Ендер, да държи Дагхан настрана от случая. Епизодът в полицейския участък служи за две цели: първата – да ни позволи да хвърлим поглед върху машинациите, на които Ендер е способен, както и колко надалеч се простира неговото влияние. Второ – припомня ни колко отчаян е бил Дагхан в затвора, показано с люшкането му напред – назад в килията, докато преживява агонията на задържането. Споменът за ридаещия глас на майка му, защитаваща неговата невинност, който звучи като ехо в ушите му, както и сгърченото от болка лице на Енгин и приведеното му тяло, символизират отчаянието на Дагхан и ужаса му от възможността да бъде изпратен обратно в ада, от който се е спасил.
Турагай съпоставя душевното състояние на Дагхан в миналото и настоящия му опит да се контролира, в момента, когато седналият Енгин се клатушка механично напред - назад и ние, по един познат ни начин, ставаме свидетели на вътрешните сътресения, с които Дагхан е трябвало да се бори във всеки един миг от живота си, докато е буден.
Сега ни става ясно, че външната тишина и спокойствие са изключително измамни. В действителност Дагхан е като огромен, опасен айсберг, носен от течението на житейското море и който, дори и при най-малкия шанс, би разкъсал корпуса на всеки кораб, пресичащ пътя му. Но за в момента той трябва да се задоволи с това, че Селви отново идва за негово спасение и отваря очите му за проблемите, които се намират у дома му. Инстинктите на Дагхан му послужиха добре.
Доброто семейство, което бе наблюдавал, се оказва толкова фалшиво, колкото и бъдещето, което бе сънувал, а дъното отново изчезва под краката му. Като пороен дъжд от съжаление и скръб, вината се изсипва върху него със заплахата да го удави. Но дълбоката любов, която той изпитва към семейството си, му вдъхва сили да се почувства отговорен и да се заеме отново с прозаичната задача да си търси работа.
Финансовото различие, което разделя "имащите" от "нямащите", не може да бъде илюстрирано по-добре, отколкото чрез демографско проучване на съвременните градове, и Истанбул, един от най-гъсто населените градове на света, не е изключение от правилото. Това не бива да се смесва с осъдително предубеждение към богатите, но не можем да избегнем факта, че Дагхан, Селви и Йълмаз споделят доста сходен икономически статус, докато Берлил, Ендер и Шахика споделят по-богат. Това, че сценарият подчертава разликата чрез жестокостта и грозотата, на които сме свидетели на масата на Ендер и контрастира с очевидно поразителната братска любов, която виждаме в кафенето, е чиста гениалност! Последните се радват на връзка, която е почти като пъпна връв, докато садо- мазохистичното мъчение на Берил от човек, който (привидно!) обича жена си е достатъчно, за да я убие и доведе до ръба на нервна криза. И двете сцени се възползват от изкусната режисура, както и от уменията на актьорите.
Все пак сценарият и Турагай, ни карат да преразгледаме нашето мнение за Берил много рано в разказа. Разбира се, ние намираме нейното предателство на любовта и Дагхан осъдително и непростимо, но, на този етап, сме готови да разпрострем състраданието си, взимайки предвид ситуацията на Берил. Само когато научаваме за действията й, като отказа от собственото й дете, ние преразглеждаме своето мнение за нея. Това е най-ужаснaтa от всички постъпки. Да се откаже от детето на човека, когото е обичала достатъчно, за да избяга с него, дете, създадено от плътта и кръвта на двамата, на Дагхан и Берил, дете, което споделя душата им - да бъде изоставено като стара рокля или изхвърлено като вчерашен вестник, е чудовищ акт с трагични размери. Вече е ясно, че Берил е обречена, нейната съдба е решена, защото тя се е провалила във всички житейски изпитания: като възлюбена, майка и най-вече като човешко същество. Но повече за жените на Дагхан по-късно.
Един от най-привлекателните елементи на сериала „Olene Kadar/До живот”, от които лично аз съм научила много за изкуството на сценичното "темпо", е скоростта, с която се развива повествованието. Достатъчно е да кажем, че сякаш сме останали без дъх или че се задъхваме, тичайки нагоре. Всеки епизод е толкова плътно наситен с подробности, че изисква интензивно фокусиране на вниманието, за да се остане в крак с действието. Системата трябва да продължи да помпи кислород, тъй като нивата ни на адреналин се тестват още веднъж и от това, което ни се разкрива при двойката Йълмаз-Селви.
Ретроспекцията на „игрите”, в които Селви е била привлечена да участва; бедното й детство, съчетано с болното й сърце; отчаяният опит на Йълмаз да спаси сестра си; предопределената от болестта среща с Фахри и последствията от нея, са изиграни така, че да запълнят липсващите части от мозайката, която вече започва да се оформя. От една страна, имаме едно богато момиче, изоставило своето собственото дете, а от друга страна, имаме брат, който рискува всичко в името на своята малка, безпомощна сестричка. Всичко, което можем да кажем, е, че това е животът с неговите противоречия и ирония!
Опитите на Дагхан да научи нещо за изчезналия свидетел са сведени до нула, тъй като въпреки помощта на Мехмет, той е заловен от корумпирания полицейски комисар Ръдван, участващ в конспирация с Ендер, да държи Дагхан настрана от случая. Епизодът в полицейския участък служи за две цели: първата – да ни позволи да хвърлим поглед върху машинациите, на които Ендер е способен, както и колко надалеч се простира неговото влияние. Второ – припомня ни колко отчаян е бил Дагхан в затвора, показано с люшкането му напред – назад в килията, докато преживява агонията на задържането. Споменът за ридаещия глас на майка му, защитаваща неговата невинност, който звучи като ехо в ушите му, както и сгърченото от болка лице на Енгин и приведеното му тяло, символизират отчаянието на Дагхан и ужаса му от възможността да бъде изпратен обратно в ада, от който се е спасил.
Турагай съпоставя душевното състояние на Дагхан в миналото и настоящия му опит да се контролира, в момента, когато седналият Енгин се клатушка механично напред - назад и ние, по един познат ни начин, ставаме свидетели на вътрешните сътресения, с които Дагхан е трябвало да се бори във всеки един миг от живота си, докато е буден.
Сега ни става ясно, че външната тишина и спокойствие са изключително измамни. В действителност Дагхан е като огромен, опасен айсберг, носен от течението на житейското море и който, дори и при най-малкия шанс, би разкъсал корпуса на всеки кораб, пресичащ пътя му. Но за в момента той трябва да се задоволи с това, че Селви отново идва за негово спасение и отваря очите му за проблемите, които се намират у дома му. Инстинктите на Дагхан му послужиха добре.
Доброто семейство, което бе наблюдавал, се оказва толкова фалшиво, колкото и бъдещето, което бе сънувал, а дъното отново изчезва под краката му. Като пороен дъжд от съжаление и скръб, вината се изсипва върху него със заплахата да го удави. Но дълбоката любов, която той изпитва към семейството си, му вдъхва сили да се почувства отговорен и да се заеме отново с прозаичната задача да си търси работа.
Източник: https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/posts/1492714167415772[/b]
Включва само 3 техни весели момента, ама са много сладки и двамата. Жалко че за 13 серии преобладаваше тъжното, но видяхме как могат да се шегуват двамата и колко весела двойка биха били, ако имаха този шанс Даахан и Селви.