Честно казано, претенциите и снобизмът в темата в началото ме стъписаха, сега вече ме напушва истеричен смях.
- Публикувана: 8 май 2017, 10:21 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2017, 17:08 ч.
Интернет имидж
Честно казано, претенциите и снобизмът в темата в началото ме стъписаха, сега вече ме напушва истеричен смях.
Сетих се за двете изцепки от рода Данови. 
Истеричен смях....за 11 години в затвора, защото си защитавал кауза. Ако е така, е просто отвратително. И откога да се гордееш с рода си и с историята си се превръща в нарцисизъм? Или гроздето е кисело за някои кисели потребителки. Ако кажа, че съм потомка на Райна Княгиня , което е доста общо и непроследяемо - това вече е смешно.
...При няколко поколения на интелигентни хора се очаква, че следващото също ще е.
Аз познавам големи издънки: дядо - блестящ учен, син - средно ниво, внук, набутан в академична среда по инерция, но вече напълно отдалечен от класата на дядото.
Скрит текст:
И така е в различни сфери - в изкуството особено децата рядко достигат потенциала на родителите си, макар че последните са положили доста усилия наследниците да ги надминат, улеснявали са ги, проправяли са им път - а то - нищо накрая. Все повече уважавам хората, който доброволно се отказват да следват отъпканите от родителите им пътища, избират друга професия, действат индивидуално, не искат да са отражение на някого, а сами да бъдат новатори.
В примера си следваш само мъжката линия, а забравяш женската.
Дядото блестящ учен, който се е оженил за посредствена красавица-студентка, бъдеща колежка, ще създаде син - средно ниво и т.н.
А аз имам предвид при двама интелигентни родители.
Майка ми е от Панагюрище все пак, така че - нищо не се знае! 
Честно казано, претенциите и снобизмът в темата в началото ме стъписаха, сега вече ме напушва истеричен смях.
Ще си каже човек, че не само минали само едни стотина години от Освобождението (моят край се освобождава 1912 г.) и само няколко поколения (дядо ми беше роден 1904 година).
Зелено мохито, къде съм казала, че бих могла да се смея на някого за пребиваването му в затвора?
Преиначаването на чужди думи не ти придава тежест. Имай предвид, че всеки има своя история. Аз не мога да се оплача от своята родова история, но мога да отговарям само за своята глава в нея. Тези на предците ми не са моя заслуга. 
В мнооого други страни са качвали сънени жени в камиони, дори без децата им, та не е като да кажем, че само българите са имали тази участ.
Ама ние поне си имаме оправдание за всичко.
Ама ние поне си имаме оправдание за всичко.
Това оправдание за какво е ? Аз не съм чула един социалист да излезе и да се извини на българите, за това което са сторили, с цели поколения, за това, че сега живеем във времена без ценности, за това, че всяко едно поколение е било обирано от тях, чрез банките, за лагерите, дори за Чернобилското мълчание ...
Те се гордеят с това, че са наследници на комунистическата партия и се подиграват с репресиите.
Абсолютно арогантни хора, които се подиграват с нещастието ...
Ооо, чакайте, то не е само родата част от имиджа! Къде забравихте споменаването на познанствата или претенции за близките връзки с известни имена? Има хора, които постоянно споменават "а веднъж, когато бяхме с Х еди-къде-си" или "познавам У, който (ако не знае човек случайно кой е У да му се каже). Не помня как се казваше точно това в учебниците, но преведено разговорно е да си добавиш стойност от споменаването на хора от определена среда или имена, за да те приемат за по-по-най. И в интернет, и извън интернет.
Честно казано, претенциите и снобизмът в темата в началото ме стъписаха, сега вече ме напушва истеричен смях.
Ще си каже човек, че не само минали само едни стотина години от Освобождението (моят край се освобождава 1912 г.) и само няколко поколения (дядо ми беше роден 1904 година).
зелено мохито, ако кажеш, че си потомка на Райна Княгиня, мигновено ще наостря уши, защото аз съм от оперативната интелигенция и търся интересни сюжети за писане - особено възрожденски. Та в този смисъл - дано има повече нарициси в темата и повече разкази.
То затова е толкова смешно като се изцепи някой, че е от въпросните фамилии и това е измислица. Малка страна сме, всичко се знае и всички се познаваме.Честно казано, претенциите и снобизмът в темата в началото ме стъписаха, сега вече ме напушва истеричен смях.
Ще си каже човек, че не само минали само едни стотина години от Освобождението (моят край се освобождава 1912 г.) и само няколко поколения (дядо ми беше роден 1904 година).
Зелено мохито, къде съм казала, че бих могла да се смея на някого за пребиваването му в затвора?
Преиначаването на чужди думи не ти придава тежест. Имай предвид, че всеки има своя история. Аз не мога да се оплача от своята родова история, но мога да отговарям само за своята глава в нея. Тези на предците ми не са моя заслуга.Румцайс, извинявай, ако нещо не съм разбрала. Прочетох, че сега от претенциите и снобизмът те напушва смях. А не смятам, че родовата ми история е претенция, още по-малко снобизъм.
Само си представете детето ви да е на 5 години и да го видите отново след 11 години, с посещения в затвора от време на време.