Работна седмица и време със семейството

Т.е. не може хората да са различни?
Не съди по себе си.
Аз например не мога да заспя, ако съм сама. Но с човек, наврян до мен, независимо мъжа ми или детето, спя много спокойно и дълбоко.

Много ми е интересно в случай, че се наложи да спиш сама - какво ще правиш?

Ами ще спи какво ще прави,но това не пречи да предпочита да спи с някой друг,а не сама.Аз също спя по-добре и по-качествено като ме гушка някой,харесва ми просто 

Може да са различни, но в случая със спането не е до характер, а до възпитание и начин на живот в детството.
От друга страна, когато единият спи дълбоко и спокойно, то другият е този, който спи неспокойно и му " пази съня", правейки му нужното място.

Според мен съществена причина за умората ти е спането . Чудесно е да спиш от време на време с децата , но аз не бих могла да се наспя с мъж , дете и друго дете в стаята , та вие нямате въздух да дишате . Твоят тежим на натовареност не е толкова интензивен , много жени работят и се оправят с домакинство деца и семейство при много по-голям интензитет . Аз лично се справям като започнах да си организирам ежедневието си. въпреки че аз не можех да живея организирано , но се свиква . Другото , което помага е да делегираш задължения ., за 4г. дете е лесно да си направи корнфлейкс и дори ще му бъде интересно
, сложи продуктите за кутиите с обяда им пред тях и нека ги подредят , така ще имаш 5 мин да пиеш кафето си и дасе взираш в нищото , градини и дворове не е необходимо да бъдат перфектни , останала съм с впечатление, че ти държиш да покажеш перфектно семейство и дом на всяка цена , не се вглеждай толкова в това , никой няма да ти каже браво , а ти ще си изморена и форума доста изтощена и отнема време
Успех

Аз след работа понякога се чувствам изстискана като лимон.
Занимавам се с програмиране, най-общо казано, но програмираме винаги по двама- нарича се Extreme Programming или Pair Programming, защото проектите ни са интернационални и не сме в един офис с другият програмист, по -точно дивелопър. Освен това винаги другият колега, който не е при мен е чужденец и постоянно говоря немски или английски. това привключване постоянно между двата езика ми е уморително.

За спането. От самото раждане спят при нас и двете деца. Синът ми е на 3 годинки и още се напишква през ноща. Ако го оставя сам, напишкан ще спи. А не искам да му слагам пак памперс, като вече почтиго отучих.
И двете деца понякога имат кошмари и ако не се унесат веднага след това, няма мигване до сутринта, могат да играят и да играят и да играят.
Ако са заедно в една стая пък си говорят или разменят играчки и пак няма заспиване. Не искам да ги отделям толкова рано, искам да им се нарадвам, колкото се може по-дълго. Не планираме трето дете, така че като попорастнат и ще ми останат само спомените. Явно е така с мамите, които по-късно са станали такива.

ама ти е било хубаво, нали?  

Като дете имах много безсънни нощи, защото не можех да спя сама. Но родителите ми мислеха като теб и смятаха, че е въпрос на възпитание, затова много държаха да се спазва (не са били агресивни или нещо от сорта, напротив, но решението им беше категорично).

Обратното, както нашето детето държеше да спи при нас, сега не ще и да чуе, беше временно, точно в тези години. Сега си спи сама и дори ако иде някъде на гости предпочита самостоятелно спане.

Затова не виждам връзката м/у възпитание и живот в детството с особеностите на човека.

Жената има породени деца на 3 и 4 г., нищо чудно няма в това да е уморена. Още са непохватни, затова има тичане след тях. + големия обем работа, който съпътства живота в къща.

Madame_Butterfly, щом толкова те натоварва работата, смени я. Не виждам защо трябва да се мъчиш като виждаш, че не ти влияе добре.
Зарежи и работата по градината. На някои хора им носи удоволствие и действа отморяващо, при теб явно не е така. Оставете една трева, направете поливането автоматично и едно косене ще остане с машина.

Не и след като забременях, не и след като родих, та инициирах ремонт, при който разделихме спалнята на две легла, а щерката от кошче премина на нейно си легълце и дойдох на себе си.

Работа "само" 4 часа може да бъде много по-изтощителна от 8часово помоткване в приказки и задявки с колеги и колежки. А като гледам, повечето пишете през работно време, така че надали сте толкова натоварени. Също и авторката, де
Иначе винаги има какво да се промени и оптимизира за постигане на по-спокоен и ненатоварен ден. Повече разпределяне на домакинските задължения, по-сериозно включване на мъжа и децата в тях, посваляне на критериите за чистота, подреденост, перфектност, поувеличаване на егоизма и заделяне на време само за себе си.
В една тема нарекоха боклуци семейство, видимо щастливо и живеещо в разбирателство, защото им бяха поостарели мебелите, клюмнали вратичките на кухненските шкафчета и не лазеха с парцалите по под и рафтове сутрин, обед и вечер...
Що се отнася до децата - дреме му на едно дете, че мама не му е изгладила ризката, ако си е играла с него!

E, моят опит и светоусещане са точно обратното на Мадам Бътерфлай:

1. Български клиенти нямаме, при нас се работи само на английски. Превключването между езиците изобщо не го усещам.

2. Програмираме. Вече 20 години. Е, никога не ни е натоварвало.

3. Големите ми деца с 2.5 години разлика. След като се роди второто, се "родих": двете си играеха заедно, аз работех от къщи, само каката ме викаше да сменям напикани ританки. Хич не им трябвах в игрите.

4. Първият ми съпруг много държеше да не си разваля хатъра и спеше сам в отделна стая, а аз с децата - 12 години. Толкова бях свикнала да чувам нечие дишане нощем, че няколко години в командировки не можех да спя. Подобно състояние на нещата (сега) намирам за абсолютно ненормално. Тогава търпях от глупост заради децата.

5. Малкият ми син спря да се напишква и буди на 4, когато спрях водата от чаша през нощта и го преместих да спи сам. Само приспиването е било с книжка с приказки.

6. Да съм само с деца и без някакъв служебен "пожар" на главата за мен е разпускане. Удоволствие.
Да си с 2 деца, 1/2 работен ден и къща с двор за мен е равносилно на почивка.

Но, разбира се, и от почивката можем да се оплакваме.

Madame_Butterfly, не искам да те засягам, но ми прави впечатление, че имаш идеалното обяснение защо не може нещо да се случи. улеснявай си живота, не си го прави по-сложен.
ето, сънят ти явно не е качествен, но ти имаш хиляди маловажни причини да продължаващ по съсипващия те начин.
не виждам причина да не оставиш нощния памперс на детенцето, до университета няма да изкара с него. но пък ще е голям плюс да се събуждате и двамата отпочинали и наспани, вместо да си събирала чаршафи по нощите и да си го вдигала за миене, преобуване и изчакване да смениш чаршафите. не пишеш дали сте пробвали децата да спят отделно, даже опцията - всеки в своята стая. може пък да се получи. а като има нощи с кошмари, не пречи да ги вземете инцидентно, но не е като да се гърчиш всеки ден в полусън над детето си. може да пригодите легло или диван, на който възрастен да може да поспи при нужда при детето - при боледуване, будуване, кошмари и т.н., но пак инцидентно.
спалнята си е за нас, възрастните. човек може и книга да прочете, и филм да изгледа, пък да се порадва на партньора колкото му се ще...  после да си поспи в поза, в която му е удобно, без да се страхува, че ще отвие или затисне някое краче.
не е нужно да кръжиш като орлица над площадката, децата вече се опитват да се заиграват, да търсят приятелчета, остави ги малко, попогледай ги отстрани с чаша капучино в ръка, намеси се само при нужда (агресия или опасност от нараняване). прави с децата нещо, което и теб ще те изкефи - ритайте мач, играйте на дама, вземи си и ти тротинетка, не е нужно всички игри да са образователни и поучителни, т.е. изискващи твоето активно внимание и концентрация и допълнителна психическа умора.
май изцяло се подчиняваш на децата, загърбваш се като човек, не отделяш никакво време да се разведриш, да правиш нещо любимо (извън “най-обичам да играя с децата“).

Мадам, сигурна ли си, че след лечението за проблема ти със щитовидната жлеза, всичко е наред?

Здравей,

Много добре те разбирам за умората, която изпитваш !

Аз от скоро водя семеен начин на живот със съпруг, преди това си живеех с нашите. Дете все още нямаме. И двамата работим, дори мъжът ми малко повече, тъй като му се налага и да пътува в чужбина или страната, понякога работи и събота и неделя.

В къщи всичко аз оправям. Вече започна да ми натежава домакинската работа. Всеки ден има нещо за чистене, я банята, я тоалетната, я прах се е натрупал, да не говорим, че събота или неделя винаги чистя основно, е докато не ми писне и някой път пропускам 

Всеки ден има поне една пералня...

За храненето, държа всичко да е домашно приготвено, здравословно и разнообразно. Всеки ден правя вечеря, готвя манджи 1, 2 в седмицата, но по малко, защото сме двама и едно и също не обичаме да ядем.

Сега през топлите месеци и аз всеки ден гладя - дрехи за работа, а зимата почти не гладех...

Не знам как ще смогвам и с дете, та аз отсега съм уморена само от това, че сама поддържам един апартамент и се грижа за дрехите и храната на само още един...

Две малки деца си е доста изтощително да гледаш, но все пак майката работи на 4 часа, което повечето жени само могат да си.го мечтаят. Аз работя 6 часа на ден и успявам да се справя. Даже понякога,ако съм много уморена след работа, си правя следобедна дрямка. Не твърдя, че съм перфектната домакиня, таткото също помага и нещата вървят.
Авторката пише, че има двор. Ами тогава защо ти е търчането по площадки? Дворът може прекрасно да се обособи така, че да е безопасно за децата, а родителите да си приказват на пейката и да си почиват на въздух, докато децата играят. Моят син също след градината играе на двора, защото макар, че е почти на 4 изисква много търчане, ако сме в парка.

Ама моля ти се, такъв абсурд само в бг-мама го има. Майка на малки деца да бъде обвинена, че е уморена. И се почва едно надцакване, дааааа, ама аз съм по-уморена от тебе. Моля ви се, който иска да си пуска тема, да си пуска, да си описва ежедневието и уморите, защо в темата на авторката. Темата не е за вашите умори и за вашето ежедневие, а за нейното.
А за децата, дето на 3 и на 4 можели вече сами да се гледат, гладят и чистят, сигурно и вестник вече да четат, просто няма да коментирам, че щеше да е смешно, ако не беше толкова жалко.

За общото спане- дъщеря им почти никога не спи при нас, аз искам, тя не иска.... но съм си вечно преуморена. Е, и? Сега и по моите стари постове ли ще ровите, да измислите защо...?