Работна седмица и време със семейството

Пък моята сестра държа малкото до последно до нея с идеята, че тя най- добре си го гледа... Но дойде моментът на истината когато трябваше да тръгне на работа...

Вечерта преди да го заведе за първи път на градина се обади да сподели и вика " ...леле то утре как ли ще реве за мен горкото...", а то се ухилило държейки ръката на възпитателката, която го поела и казало "Чао, мамо !!!"

Та после ни питаше ."..дали ме обича детето !?!?!? "

Не знам, ама за мен времето от прибиране от градина до лягане ми се струва като цял ден. Това са си едни 5-6 часа, в които просто няма как да игнорираш детето- все нещо ще си кажете. Взимаш го в 5, до 9-10 часа някои деца не спят. И като сложиш сутрин 2-3 часа, имаш около 7-8 часа с детето. Е, не е като безкраен летен ден, в който му угаждаш на всяка идея, но не е и от градината в леглото.

Много буквално ми приемаш думите. Хората много добре знаят какво имам предвид. Взимане последно от ДГ- към 18.30-19. после вечеря и то вече дошло време за къпане и лягане. По-лесно е за майката, но не и за детето.
И бързам да уточня- не говоря за тези майки, които работят до късно и наистина нямат възможност да си вземат детето по-рано. Говоря за тези, които предпочитат да ходят на фризьор или да пият кафе, вместо да си вземат детето от ДГ навреме.

И аз не позволявам, а и съм виждала, как кучета и котки се изхождат там.
Моите си имат собствен пясъчник в градината, който се покрива със специален платсмасов капак и пясъка е винаги чистичък. 

Явно си младичка.  И аз на 21 години се ожених и много се стараех,  но мъжът ми е по-голям и ми помагаше.

Много хубаво решение... Защото игрите с пясък са незаменими... Аз като дете какви чудеса правех от пясък, особено на морето, ама имах стаж от градските пясъчници, де   

Ако сега кажеш, че е от онези дето са като костенурка и капакът е все едно черупката й, нямам думи...

Наскоро видях такъв по ТВ и направо ми се доигра... 

Оставях я да си се рови в пясъчниците на воля, много обичаше.
Условието беше да не си лапа ръцете, не го е нарушавала, но и бях наблизо, така че можех да контролирам. Вкъщи от вратата в банята, а дрехите в пералнята. Никога не е имала паразити или др. болести.

Много се отплеснахме, но има и връзка с темата - многото правила и забрани също уморяват, и децата, и родителите 

Аз и досега забравям да го зареждам .... съвсем разбираемо. Перипетиите на моите телефони са достойни за роман, включително имаше един, с който се сдобих и на следващия ден литна през балкона.
Категорично, за момчетата е много важно и според мен. На момичето малко или много му идва отвътре, да е чисто, да му е подредено и т.н. Т.е. и да не бъде кой знае колко учено, ще се донаучи само. Виж, при мъжките е друга работата.

На някой може да му е полезно, затова давам линк към тема, където обсъждаме съвместяването на работата със семейството цяла година вече:
Работещи майки - полезна информация и съвети

Останах с впечатлението, че някои са се обидили от предишни мои постове.
Ще поясня защо висенето по площадките е мъка за по-интелигентните жени.
Още едно пояснение - става дума за малко дете до към 4 годинки.

Няма как една интелигентна жена да разпуска из детските площадки, тя ако има мозък ще следи обстановката и какво прави детето й. Ако няма мозък или просто е непукистка просто ще си рови в телефона.
Повечето си следят децата какви ги вършат и Слава Богу, но има някои , които оставят децата си да карат бясно велосипедите си покрай малчугани, да ритат с все всичка сила топки по пързалките и люлките.
Та така , превръщаш се в security . Да не споменавам пищящи и крещящи деца, които ръсят пясък навсякъде, включително и по лицето ми понякога. Да не споменавам и че на всяка площадка се намира някоя, която черпи децата с чипс или разни боклуци , което аз категорично не одобрявам ! Понякога има и счупени стъкла от бутилки с бира , заради разни индивиди, които ползват площадките вечерно време за седянки.
Ако бях някоя нискоинтелигентна - изобщо нямаше да ми пука къде се катери детето, нагъва ли чипс, ще се порежи ли на някое стъкло, хвърля ли пясък в очите на друго детенце.
В парка е по-добре положението, ако не е оживен и по-трудно достъпен от масата хора.
Но ако ползвам близкия парк е същото - хвърчащи топки, бясни велосипедисти, отвързани кучета БЕЗ намордник !
Ама как да на се наслаждавам на времето прекарано навън с малко дете ! 
Извеждам си детето иначе почти всеки ден заради имунната й система и двигателната и култура, но ми коства психически усилия... и не очаквам някой ден дъщеря ми да ми бъде благодарна за това.

Sladka-rosichka  
Обаче и ти като мен май си с едно дете. Представи си какво е с 3-4  
Но всеки си преценява, ако се раждат през по-голям период няма да го има това натоварване и да е нужно да седят затворени.

..и накрая дорасваш до избора да живееш в затворен комплекс: деца от 4 г. нагоре излизат да играят сами, свободно-тичащи кучета няма, тревата е мека и поддържана. От парк няма нужда, заюото живееш в парка.

Абсолютно ! С 2 или 3 не ми се иска да си го представям  
За това и не се учудвам, че авторката на темата е изморена.
С 2 малки деца е напълно нормално да се е натрупала хронична умора.

Аз съм в затворен комплекс и пак не бих пуснала дете на 4 само. Има начин да излезе, ако някой отвори вратата, да не говорим, че и там има каращи велосипеди и пак трябва да се следи. А, да, тревата е хубава, но я посещават котки и, подозирам, някои от кученцата на комплекса.

Благодаря за линка!


Ще ти бъде, ще видиш

Момичета, вчера заради вас гугълнах какво означава "породени" деца. Седях, мислих го, викам кви породи, кви пет лева и накрая гугълнах