Работна седмица и време със семейството

Глухарче,
Присъединявам се към теб и ниската интелигентност  - не само че си водя децата по площадки, ама са и две и ги пусках дори на 3 г. възраст да карат колело, да ритат топка, да тичат по площадката, да се катерят по пързалките, люлях ги по люлките и си играха в пясъчниците. И пак оцеляха. И смятам, че именно площадката и парковете са място, където децата трябва да тичат, скачат и вдигат шум, защото в къщи тези неща не се правят.

Именно.
То щото в затворените комплекси живеят извънземни същите като и извън тях.
Преди време дете на 5 г. (в присъствието на майка си) беше нахапано от куче бойна порода, разхождано без намордник точно в затворен комплекс.

Еми , то какво друго да се прави на една детска площадка освен това, което ти си изброила ? Всички деца това правят там. 
Въпросът е, че за мен си е психическо изтощение. Знаеш - от играчка-плачка - при това за секунди...
Търчали сме до болници за зашиване на рана, кървящ нос от падане, порязване на стъкло... Няма такъв кеф !    Дори и при високата ми бдителност - ето , случва се !
За това го намирам за натоварващо и не си позволявам да се отпускам с телефонче в ръка.
Айде, аз отивам да се разписвам на омразната ми площадка !   

Аз също донякъде съм непукист, но хората около мен не са. Колкото и да са приемащи, има един момент, в който те гледат и преценяват- тая пък майка какво го е правила това дете, че са му ожулени коленете. Родната ми майка забрави с какви синини сме ходили и сега като види насинено, все едно е открита фрактура- олелей, какво му е на това дете, къде така ужасно се удари. А за ожулено коляно направо ми пишат черна точка, все едно аз съм виновна лично. Все още не съм се научила да се телепортирам и да ловя дете в полет- това дори при тотално хеликоптерно родителство може да не се постигне.

И като добавим точно тоя стрес, че винаги си точно на половин минута от прием в Спешното за шевове- кефът е пълен.

Въобще не съм ползвала нет на телефона навън. Абсурд, няма как да стане. Нещата стават за секунди.

Опасно не опасно децата имат нужда от чист въздух и разходка.Не мога да го затворя в къщи,щото видш ли може да падне.

Сладка розичка,
не ми хареса идеята ти, че ходещите по площадките са ниско интелигентни, щом си водят децата там. Нормално е да  гледаш какво прави детето ти, но не и всеки, който седи на пейката, а не тича след детето си, си играе с телефона или блее. Като майка на 2 деца и с позната с 3, мога да ти кажа, че просто си избираш стратегическо място и наблюдаваш децата какво правят, правиш и ти забележки и т.н. За мен поне това въобще не е натоварване, а разтоварване - от дома, работата и други проблеми. Сега съм с децата и  нищо друго не ме интересува.
Ожулени колена, ударено си е съвсем нормално.
Наистина ли се занимавате с неща като чие дете, къде се е ударило и ожулило коляното? Сирен, моля те. Който се пита такива неща, явно или няма деца или са много, много кротки. Че то само в ДГ се бутат и падат, какво остава в парковете.

Избирам си площадките. По пренаселени не ходя. Знам си тези, на които освен моето дете ще има само 1-2 и посещавам тях. Рядко съм ходела по площадките с навалицата, по изключение и за кратко. Малко дете няма нужда от игра с други, непознати деца. Голямото след детска -също. Даже напротив, то се е насоциолизирало и има нужда от спокойна игра само или с мама и разговори. Тихи, кротки занимания. Нито то, нито аз имаме нужда от кварталната площадка, в която ходят всички.

Не бе, просто баби и кой ли не като видят моите ударени и изкарват един такъв драматичен поглед, все едно имат открита фрактура и черва им се влачат. На мен не ми пука за чуждите деца, не забелязвам. Обаче мен ме забелязват и ме съдят, усеща се. Не знам неволно или нарочно, но го правят.

За мен коляното е най-малкото. По-голям проблем е: блъскане от велосипед и прегазване от кола, щото всички са гъзари и вечер фучат със стари аудита и БМВ-та точно в улиците около някои площадки.

Да. Ожулени колене, кървящ нос - това са дреболии. Едно дете не може да се опази от всичко.
Аз си счупих ръката жестоко. В кино зала, момичета. Без никой да ме е бутнал. Еми, майка ми и с мен да беше, надали би се сетила да ме пази от фрактури на такова място. Талант съм, толкоз.

иии да, може да ми се подигравате :д

Едит: Явно майките доста са се попроменили в последно време. Аз като бях дете, бяха по-ларж и се считаше за нормално да оставиш децата да се поскарат, да си разделят играчките, да си викнат; никой не е понечвал да храни чужди деца с чипс или каквото и да било друго, което, съдейки по много впечатления, явно е нормално в момента.

Аз не я обичам, че да й се обяснявам. Предлагам й практични взаимоотношения така че след години да не й се налага да пуска същата тема. Едва ли би отказала да я виждат по улиците с добре изглеждащ мъж. Забравил съм да напиша, че съм склонен да сменям памперси, но само ако откаже цигарите.

Е напиши си и финансовото състояние да има над какво да разсъждава момичето.То само с добре изглеждаш мъж не се живее.

Ще се въздържа от точна сума, но бихме могли да живеем сносно. Ще имаме възможност за почивки през лятото. Като се има предвид моята готовност да поема голяма част от домакинството, ще има възможност да си чеше езиците с приятелки. Парите за цигари от нея,пурата безплатно от мен.

И точно по темата си позволих да копна  текст за детските площадки 


Завеждате детето си на детска площадка, където:
– пускате детето и то моментално хуква към най-силно люлеещата се люлка, за да може хубаво да се халоса по главата и да реве 30 минути
– изтръгвате го от люлката и с много увещания го влачите до пързалката, където има още тринайсет деца на възраст от 3 до 8 години, които се блъскат, подскачат и бутат, а в подножието на пързалката стоят съответните родители и крещят: „ИЗЧАКАЙ МОМЧЕНЦЕТО ДА СЕ ПУСНЕ“, „НЕ ГО БУТАЙ, ЗАЩО ГО БУТАШ!!“, „АЙДЕ ПУСКАЙ СЕ ВЕЧЕ И ДА СИ ХОДИМ“. Вие също крещите – „ВНИМАВАЙ, НЕ ХОДИ ТАМ, ЩЕ ПАДНЕШ“ и „ЕЛА ТУК, СЕДНИ И СЕ ПУСНИ“. Всичко се повтаря от пет до петдесет пъти.
– то пак хуква към люлката, която в тоя момент е свободна, забождате го в нея, а вие използвате случая да си оправите сутиена, който ДОСТА се е разместил от цялото търчане
– 5 минути по-късно то вече не иска да се люлее, затова го пускате, то се завира в пясъчника, взима нечия лопатка и почва да си тъпче пясък в устата
– собственикът на лопатката започва да реве, отстрани се събира консорциум от майката на собственика и майката на нарушителя и започват високоинтелектуални разговори. „Върни лопатката, аз ще ти дам гребло“, „Остави детенцето да си поиграе малко, ето ти кофичка“, „вашият на колко е“ – „на една и три месеца“ – „о, изглежда по-голям“ – „да, всички го казват“ – „айде върни вече лопатката и да ходим на влакчето“, „ПРЕСТАНИ ДА ЯДЕШ ПЯСЪК!!“. Това продължава между половин и един час, или докато свърши пясъкът в пясъчника.
– следва свободна РАЗХОДКА из парка със скоростта на много възрастен охлюв, ровчене на пръст, дъвчене на фасове, бъркане в кофите за боклук, събиране на камъчета, капачки от бира и мазни амбалажни хартии. Прокрадват се заплахи от ваша страна „аз си тръгвам, айде, чао-чао!“, на което детето отговаря със светнал поглед и енергично тръгване в противоположна на вашата посока, вие започвате да тичате, то се окрилява от това, че го гоните и също започва да тича, вследствие на което 1. пада в локва и заприличва на прана котка 2. пада на асфалта и си нащърбва зъб. При всички положения гонитбата завършва с рев и нов кръг от пехливанските борби – този път за натикване в количката, където ревът може да продължи с часове, освен ако не раздадете солети.
Ето така, няколко часа по-късно, една мърлява, рошава, потна и изтощена сянка с бърза крачка напуска парка и бърза да се прибере вкъщи, където да търка с антибактериален сапун ръцете, ровчили в кофи, пясъчници и пръст, да се опита да сглоби нещо супер привлекателно за ядене, което детето няма да пожелае да яде, да отвори петия пакет солети, да измие отново детето, да го приспи за рекордните 38 минути и най-накрая, някъде към 22:30, да се изпружи полуумряла на някой диван, където да се опита да си почине от разходката, за да може на другия ден да я повтори в същия ред.
Така че следващия път, когато някой учудено ви попита защо сте уморени, след като киснете по цял ден в паркове и градинки, не се сърдете, а го поканете с вас на разходка – мога да се обзаложа, че повече няма да чуете този въпрос.