ИЗВЪНМАТОЧНА БРЕМЕННОСТ и след това!

момичета, съжалявам за оффа! 

Светли, честито Ви слънце    Дано носи много радост и обич на всички около себе си и огрява навред   

Ето ви една история с хубав край: имам бебе след извънматочна, миомектомия, 2 спонтанни аборта.

Горе главата, момичета!
 

svetli възхищавам ти се на силата, търпението и смелостта  пожелавам ти да си много щастлива от тук нататък 

Ами.......  ето, 4е и от тук трябваше да премина.......
Току що се прибрах от болницата, в4ера към 17ч. беше операцията- лапароскопия, продължи около 1:30мин. С огромна благодарност на д-р Александров и целият екип, който успя да ме смести в по принцип претоварената си  програма в деня.
Всичко запо4на така:
След 3 години неуспехи и за първо дете, април месец направих диагности4но лапаро, което доказа дясна тръба и яй4ник съединени за коремната 4аст, а левите ОК. Юни месец видях първият положителен уринарен тест, съответно не можех да повярвам и отидох на бета ЧХГ кръвен тест, който даде стойност 12.8, на следващият ден реших да повторя в друга лаборатория- 33, обадих се на док той се зарадва и се уговорихме да се видим след около 7 дена. Радостта ми не беше за дълго, тъй като същият ден прокървих, едвам изтраях да мине деня и се прибрах вкъщи, където мъжът ми беше купил ве4е Утрогестана и Но-шпа, легнах си и така до следващият ден, когато кървенето спря, преминавайки в зацапване. По инструкцията на моми4ета тук си останах вкъщи и  лежейки само се молех да се задържи бебето. МОлех се да не стане аборт. Зацапването намаля и си казах положението е увладяно. Отидох на лекар на 5-ти ден и док каза нищо не виждам в матката, върни се след 7 дена. Недоверявайки се / въпреки, 4е лекаря е супер кадърен и най-готиният/ реших да потърся друго мнение тук и отидох при друг "супер прехвален" доктор с години опит.... бля бля, който ми изтърси, 4е най- вероятно е станал аборт, 4е яй4ниците са ми поликостизни..... и ме изпрати по живо по здраво, като каза да се върна след 10 дена или ако полу4а остри болки да му звънна. ОК.... аз се ядосах и отидох да си пусна ЧХГ- 337  онемях- зна4и нещото се развива, едвам дочаках по следващият ден последва друго ЧХГ- 530  като се за4удих защо е толкоз малко...... Идва понеделник 18.06- обаждам се на моя док и викам ами аз тъй и тъй, но пък искам да изчакам с прегледа, че може пак да не се види, а той нееееееееее идвай веднага- ве4е е време нали имаш 7-10 дена от теста........... Цикъла ми е вариращ ме/у 31-39 дена, така и неразбрах колко дена ми е било закъснението. Замъкнах се в болницата, той гледа, гледа и пак не вижда, но се спря в дясната част на корема и каза, 4е е май- извънматочна  вярвате ли ми щях да отка4а - целият свят се срути върху мен, 4акането и несполуките всеки месец като ти дойде М са нищо..... Решихме да направя 2 ЧХГ отново, които доказаха, 4е то расте с по 200-300, но не се удвоява. КОшмарът беше убийствен.............. В сряда 20.06 последен преглед и тогава всичко се затвърди- даже си имам и снимка на плода. Та на следващият ден ме приеха и така........ Сега съм добре с по-малки шансове за забременяване, но няма да се откажа- ще се боря до край  ако решението е инвитро и това ще направя, защото док ми обеща 4е ако стигна до там ще стане от първият път. Колко сълзи изревах  в дните преди  операцията, когато разбрах за диагнозата, колко молитви отправих, но в такива моменти само знам, 4е БОг не се пита защо, а просто се молиш за сили да предолееш поредното изпитание. МОето бебе, моята първа бременност, която усетих и как си галех корем4ето и колко мило ми беше, моето бебе, което трябваше да умре. О Господи....... какво ли още си ми приготвил в тоя живот за да ме изпиташ..........., но сякаш ве4е имам усещането 4е идва края на мъките ми и скоро ще съм истински бременна!
Благодаря на Бог, 4е съм жива, 4е всичко направихме навреме и въпреки 2-3 мл кръв в корема, хванахме проблема на време, колко съм благодарна, 4е си има тръба, 4е не се спука и не я махнаха, ах колко съм благодарна, 4е я запазиха, въпреки и осакатена, аз вярвам, 4е ще стане чудото!
Искам да ви насър4а, каквото и да преживеете, никога не се отказвайте от борбата. Като разбрах 4е моята бременноста няма да я бъде си казах, ве4е неща да забременявам, не мога да понеса пове4е кошмярът и страхът, стига толкова, помислих  за осиновяване. Но още преди операцията имах ве4е хъса да не се отказвам! Това е, надявам се да не съм ви досадила! Борбата е тежка, но наградата си заслужава! Оби4ам ви и желая на всички ви пълни ръце с любящи дечица, ние заслужаваме всички до една  Повярвайте ми ще бъдем най-добрите майки на света, защото децата са ни изтрадани и ще бъдат най-обичаните и най-щастливите!

Миличка Денди, чета твоята история и я съпреживявам заедно с теб  Сърцето ме заболя като прочетох през какво си преминала. Но в същото време от поста ти блика страхотен оптимизъм, сила и жажда за борба  Възхищавам ти се, продължавай все така смело да преодоляваш проблемите и ще видиш, че наистина ще успееш. Искрено ти пожелавам в най-скоро време да си "истински бременна", както ти казваш  Сигурна съм, че ще сбъднеш мечтата си. Прегръщам те силно. 

пропуснах да кажа, 4е милия ми беб4о е бил в 6-7 седмица според размерите..... имах възможността всичко да гледам на филм4ето, повярвайте ми не е за хора с слаби нерви  това как го изтръгват от тръбата и то умира...... но няма начин......

Ох, Денди, толкова прилича на моята извънматочна ... Докато те четох всичко си спомних и ми се дорева  И моето бебе беше в 7 г.с., предния ден видях пулса му на ехографа  Ужасно е, особено с първа бременност. Много време ще те боли, няма да те лъжа. Щом аз сега рева, явно този кошмар никога не се забравя напълно.
Но пък тръбата ти е запазена и операцията е била лека. Значи скоро ще имате нов шанс. Мисли си за мен - аз имам 2 забременявания със същата тръба, едното спи сега до мен  Говори с лекаря да ти назначи някакви процедури. И си дай почивка, най-вече на нервите. Човек никога не знае през какво ще мине, но щом още сме тук, значи сме станали по-силни!
А за това, че с инвитро ще стане от първия път - вярно е. След операцията всички в болницата ми повтаряха, че с днешната медицина не ми трябват тръби, за да забременея 
Прегръщам те и ти пожелавам много спокойствие и подкрепа от мъжа ти - за мен това беше безценната част от възстановяването.

 

Моми4ета някой знае ли статистиката колко често след първа извънматочна има и втора и какви са шансовете за скоросшно забременяване и нормална бременност?

Не знам за статистика. При мен стана така: (преди повече от 10 години....)
На 27.01. 1997 ме оперираха от извънматочна. Махнаха ми дясната тръба и голяма част от десния яйчник. С идването на първата М след операцията пих 4 месеца противозачатъчни (по препоръка на лекарката ми, да се даде почивка на яйчните- така се изрази). През юни месец изпих последното хапче и от следващия месец подновихме опитите за забременяване. На 5.09.1997 ми беше последния цикъл, същия месец забременях. Термин 12.06.- тогава се роди и принцесата ни. Дъщеря ми вече е 9 години.
Имах малко проблемна бременност: с постоянни контракции, но с повечко лежане, пазене и пиене на илачите, се справих успешно до края.
И 6 години след това забременях пак с единствената си тръба. Малкият вече е на 3 годинки;-)
Само аз си знам колко ми костваше това изчакване докато се види къде е плода ( и при двете ми бременности, особено при каката техниката не беше така напреднала).

Вярвам, че и ти ще имаш като моя късмет. Пожелавам ти го от все сърце!!! 

А кога ви дойде цикъла? Моя док каза до 30-40 дена, а днес ми е втори ден и съм с М, истински е даже имам и болки в яйчниците. Та дали да о4аквам сега някакви промени в цикъла, как беше при вас? Моя док каза още, 4е не е нужно да чакам да минава време, и 4е може да бебеправим, но аз се безпокоя сега за тази тръба, ако тя ми е единствената, /щото нали др. е залепена за корема и да ре4ем ако не функционира/  кога ли ще зарастне, все пак тя е разрязна, ама не разбрах после дали е залепена по някакъв на4ин, щото определено там я 4овъркаха след като изкараха бременност?! Оф а бе аз ще си го питам него, ама... докато го видя.... някой ако знае.... 

Това, което имаш сега, не е нормален М. Просто организмът реагира на прекъснатата бременност и кара матката ти да се изчисти. Първият истински М. след това ми дойде както обикновено.
И моят док каза да не чакаме, но мен ме беше прекалено страх и за пръв път бебеправихме след 3-я нормален цикъл.
За тръбата ти писах вече - провери я! При мен правиха хидротубация на 14-я ден след операцията хем да я проверят, хем да се избегнат евентуални следоперативни сраствания.

светли, сигурно си писала някъде, но съм забравила,  та да те питам ти кога забременя след извънматочната? Ох искам по- скоро да стане, даже веднага  док ми каза да направя цветна снимка след 3-4 мес., но аз като отида да ми маха конците смятам да преговарям с него, по рано да ги предвижим нещата.

Ами чакай да смятам ... Значи операцията беше края на август. Пазихме се до декември по мое желание - трудно се възстановявах от операцията. В края на декември беше първият опит. Така се бях сковала от страх, че едва ли можеше да стане нещо. Само броях дните от ову до М. и чертаех черни сценарии за спешни операции  Като ми дойде и видях отрицателния тест ми идеше да летя от радост  . После още 2 опита - нищо. Забременях март, мисля че се пада 3-ти или 4-ти опит. Със същата тръба беше станало - док беше изумен За съжаление стана спонтанен аборт - така и не разбрахме защо. На следващия месец пак бях бременна с другата тръба, този път не успях и 1 седмица да го задържа. Тогава ми писна, цяло лято почивка, почернях като негърче, качих 2-3 кг  Септември беше първият опит - стана от раз, пак през пипаната тръба. Пак с кървене и Дуфастон, но удържахме фронта.

Не ми говори на Вие, моля те. Не си спомням кога ми дойде след операцията, слава богу, забравила съм вече. При всички случаи не беше повече от 40 дена.
Та, и при мен бебето стана на 3-тия опит след спиране на противозачатъчните- според мен, доста бързо.
Говори с лекаря си, той най- добре ще те насочи. Спокойно, ще успеш, вярвам го!!!!   

с това вие имах предвид всички моми4ета преживели това......