M.D, голяма сладурана си. Така като говориш, едно леееко ми става на душата. Ех как ми се иска да изляза от тази комфортна дупка, дето вися толкова години....ах как ми се иска...
- Публикувана: 23 май 2017, 10:15 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2024, 12:57 ч.
Психолози, психотерапевти, психиатри
Супер! Dавай тогава - малко по малко, никой не е казал, че трябва да правиш драстични стъпки или пък всеки ден. Dори и да "стъпиш накриво", винаги можеш да се върнеш обратно в "дупката", тя е сигурното нещо (засега) С две думи: няма какво да губиш. Dнес - малко, после още малко, след туй повече и ако добавиш и профи помощ, ще се наредят работите. Dве неща са важни тук: 1. да тръгнеш 2. да не спираш (макар да има и 3-то: спреш ли, после тръгваш пак) Не голословнича, личният ми опит е това. Половината ми живот мина в клечене, въргаляния и оплакване "Защо, бе Боже?!" и " Пак ли на мен!", после стоплих, че има хора, дето им е съдено да се борят цял живот; не стана по лесно, но ми стана по леко - започнах да се приемам каквато съм, после и да се "пренареждам" малко по малко. И ти ще можеш!
Мъж и дете имам. До преди месец работех като психолог в едно училище, но ми дойде много напрежението и напуснах....
Аз имам предвид, че е пропилян животът ми защото от 25 години съм болна и се треса от социална фобия. Буквално нямам никакъв социален живот, защото ме е страх да общувам с хора, благодарение на психическия и физическия тормоз, който получавах от майка си......сега дори я избягвам. Все още треперя от страх като я чуя по телефона...
Преди време разбрах,че колегата Весела Гологанова приема и в Сливен.Можете да и се доверите.