А сега накъде ! (5.06-11.06)

разбирам Ви, трудно се преглъща резултат, доста по-нисък от очаквания. Особено като се знае, че детето е положило много усилия и принципно се справя отлично. Но това не означава, че автоматично е ощетено...Ще Ви дам един пример от 1 лице, ед. ч. Голям човек съм, имащ се за относително грамотен. Преди 4 години, заради независими от децата ми обстоятелства, се случи един единствен път така, че нямаха време да се подготвят за  школата. Имаха да пишат преразказ, да попълват и тестове със заграждане. Изпълнителни са принципно, затова го нахвърлиха набързо преразказа с идеята да не отидат без домашно.  Сами се знаеха, че написаното не струва, защото е направено в стил "бързата работа, срам за майстора", поради което ме помолиха просто да редактирам за повторения и допуснати в бързината грешки. Развихрих се из тъмните доби и от уж само редакция преразказите станаха мои. Следейки  ежегодно седмокласните кампании, бях запозната и с изискванията за време, и с графичното оформление, и с това кои моменти следва да бъдат включени и кои не. Като добавим и факта, че нямаше повторения и речниковият ми запас на възрастен човек все пак е поне с идея по-богат от този на дете (визирам само дъщерите си, някой да не се засегне сега на тема потенциал на отрочето му), оправдано според моите представи очаквах точки, близки до максималните. Е, имаха (аз имах по-точно) 32 и 33 точки. Та цялото това писание е с питане защо смятате, че Вашата преценка за справянето на детето с преразказа е по-обективна от тази на проверителите. Случилото се  никога не се повтори, децата преди и след случката са си писали винаги прераказите сами. И понякога точките им бяха повече от еднократните мои, включително и на изпита. Та мисълта ми е, че това което на Вас, на мен или на друг родител му изглежда добро, може да не се окаже чак толкова добро от гледна точка на проверителите. И колкото и строги да са били, режещият им подход едва ли е засеганал само Вашето дете.