Частни училища - информативна тема 18

Зависимост е и онлайн геймингът. Тест за наркотици няма да хване нищо.

 

Това е някаква нова мода и прибавена услуга с, която се рекламира някое ЧУ.

Не е нужно подобно дълбаене, за да се установи, че детето има дискомфорт само, а не проблем. Въпросът е да има комуникация с родителите. А и класният да си е на мястото. Има достатъчно сигнали, които ако се стиковат между родител и учител, не се налага подобно анкетиране и т.н. Че чак и анализиране на семейството. А проблемите на училището къде ги анализират? или те ЧУ са идеални и безгрешни.

Поведенческа зависимост е и гледането на телевизия, но нали това е вкъщи, там са родителите. Психолог ли е нужен, за да забележат, че детето играе до 3-4 сутринта на игри или прави нещо друго, но не спи?!

Така се нахвърлихте, че сигурно няма да има повече информация по темата за училищния психолог. Мисля си, че понякога наистина може да е в повече цялото това "обследване" и търсене на проблеми където (дай Боже) ги няма. Но пък виждам около себе си случаи, в които децата видимо имат - как да ги нарека - поведенчески затруднения, които могат да бъдат лесно преодоляни с помощта на добър детски психолог, който да работи и с тях, и с родителите, но родителите изобщо не си дават сметка за това. Често имаме голямо сляпо петно и несъзнателно изкривявяме реалността, за да ни харесва, така че малко непотърсена обратна връзка може да свърши и добра работа.

Сега видях какво е написала Бояна - да, има го този момент да си погледнат в собствения двор. Обаче тая работа никога не става, защото по подразбиране приемат, че в двора им всичко е ок, а децата трябва да се напаснат към него, а ако не се напасват, значи не е проблемът в двора, а в детето или семейството. И дори не е нужно да го правят умишлено, просто си пазят хляба и си вярват хората, че в двора всичко е ок.
Отделно, затова е измислена личната терапия и супервизията в това поле, защото всеки психолог е в опасност да прави пренос или да влиза в спирала толкова да си вярва във всичките теории и практики, че започва да търси потвърждение във всеки наоколо. Със сигурност, ако някой реши да търси проблем, винаги ще намери - днес детето било вяло, утре не си изял, вдругиден се сдърпало с приятелчето или казано нещо напреки на учителката. И се започва голямото пищене и тестване. Направо могат да те побъркат от тестване.

Наблегни на думата "добър" детски психолог. Отделно от това, в нашето общество започнаха съвсем нормални детски реакции да бъдат стигматизирани като поведенчески проблеми. Дори и от педагози и пишман психолози с дипломки от незнайни институти(да не цитирам).

Не разбрах, мили дами, защо така вкупом подскочихте. Свидетели сме на неистова агресия в училище, масова загуба у децата на интерес към учебния процес, а като последица, подмяна на обучителните потребности с изкривена реалност - най-често - виртуална  (с която се заместват  липсващите активни социални контакти). В общинското училище нещата протичат под знака "случи се" и постфактум се търсят причини за "ненадейната" случка. Уточнявам, че иде реч за възрастта на пубертета, в която децата, не просто не могат да вербализират и дефинират своите чувства, те не могат да ги осъзнаят. Родителите губят авторитет и приятелският кръг става най-важен. Процесите са много сложни и всяка от вас, която е майка на дете в тази възраст, следва да знае, че хем четем и уж сме наясно с предстоящото, хем се оказваме неподготвени за развихрящите се бури. В едно частно училище децата могат да бъдат обхванати от преподавателите - и като знания, и като поведение. При регистрирана промяна е много естествено да се потърси нейната причина. Животът в училище е известен. Неизвестен е този - извън училище - в дома или социума, различен от децата в класа. Аз с благодарност приех разговор, в който съвместно търсехме корена на проблема и уточнихме стратегия за действие. Навярно, понеже спестявам конкретиката, всяка от вас запълва абстракцията с предполагаема от нея конкретика и реагира емоционално. 

Аз също съм имала конкретика с голямата ми дъщеря, но психолозите бяха последните, които щяха да помогнат. Консултирахме се (еднократно) директно с препоръчан психиатър и той изказа мнение, че психилози не са нужни. Толкова. Естествено е , аз да съм човекът който да следи детето си за промени и проблеми, не училищните психолози. Това перманентно обследване ми се струва параноично и прекалено. А понеже много мразя прекаляване с каквото и да било, просто бих била нащрек с тая "постоянна работа с психолог".

Точно като майка, преминала през пубертета с големия си син, съм съвсем наясно, че външен човек никога не може да прецени и оцени какво става с детето ми така добре, както аз.
Да ми сигнализират, че не внимава в час, не се подготвя, не пише домашни; че проявява агресия или недопустимо поведение - да, получавала съм такава обратна връзка и я приветствам.
Да се обследва обстойно с пишман психолози какво се случва у дома, та детето ми е вяло, ми се струва направо престъпно поведение.
Хубаво щеше да е да разберем кое е училището, за да могат хора като мен да го избягват, но разбирам, че авторката не желае да сподели името му, въпреки че е много съгласна с методите им. Жалко.

Шарлот, възрастта, в която децата не могат да вербализират проблемите си е ранната детска възраст. Пубертетът е възраст като всяка друга и не е нужно да води до невменяемост у никого, както и до особени проблеми. А при проблеми в семейството самото семейство е наясно, че има нещо – отсъстващ родител, развод, смърт и прочее, та надали трябва училищният психолог да съобщи на семейството, че в него са настъпили подобни травматични събития. Достатъчно е да се държи обратна връзка по успеха и поведението на детето, за да може всеки родител да си направи извод има ли проблем или не. Насилието и агресията, както и всички други прояви на липса на добро домашно възпитание, няма как да бъдат преодолени с тестове и разговори с психолози, за съжаление. Тук е ролята на добрите педагози, които не само във филмите би трябвало да могат да управляват успешно отношенията във всеки клас, а и да намерят подход към проблемните деца, ако има такива.

А защо подскочихме вече написахме всички. В допълнение още малко щом е нужно:

Учила съм в училище с училищен психолог и то един от най-добрите за времето си. Директорката ни също беше психолог. Та и от личен, детски опит, не си говоря наизуст в случая. Тези хора бяха там за всеки, който има нужда, всеки можеше да отиде при психолога и да поговори с него по какъвто и да е проблем, в часовете по психология, а и като цяло са си правели и някакви изводи за нас най-вероятно, но като изключим тестове за интелигентност, никой не е тествал никого без нужда, да не говорим масово да тестват всички и да им ровят в личния живот. И бяхме в пубертета всички. Но това бяха наистина професионалисти, а не любители както са повечето днес. Направете справка колко души и откога завършват детска и детско-юношеска психология, как специализират и колко стаж имат, а след това и колко психолози има по училищата и ще разберете какво имам предвид. За справка, във Франция всеки училищен психолог първо трябва да е преподавал в училище като учител, а и цялото обучение и стажове са в течение на повече от 10 години. А тук всеки записах магистратурка от 2 години, както и всеки учил обща психология, естествено, без никаква лична терапия или опит с деца в училищна структура, може да бъде нает и да тества, анализира и да дава оценки. Съжалявам, но евентуалните ползи от подобно нещо са в пъти по-малки от евентуалните щети. И върху децата, и върху родителите. Да не говорим за самосбъдващото се пророчество в констатациите от типа на "на това дете нещо му има". Не един и двама родители познавам смахнали се за месеци от подобни измишльотини на псевдоспециалисти. За ровенето в личния живот на семействата на общо основание вече казах, това е възмутително. Достатъчно е училището да гледа нещата на своята собствена територия и там да решава проблемите в негова власт. Останалото наистина е достатъчно да бъде сигнализирано на родителите, но не при всяка вялост, а при истински сигнали за проблем – влошаване на успеха, агресия, тъга и тн, които са за по-продължителен период от време. Всеки има лоши дни и разни състояния, но за щастие повечето не налагат намесата на специалисти.

Ама, чакай малко, то това не е кеш-енд-кери - плащаш едни пари за училище, има училищен психолог, и той да познава и опознава, тества и да те замества! Всички деца минават през пубертета, а с тях и родителите им, да се чуди човек как толкова поколения са оцеляли без съветите на училищния психолог! А психологът работи ли с учителите? Защото може да има и конфликт с учител, ама интересно, кого ще фиксват - детето или учителя?

Шарлот, не им отговаряй, няма смисъл. В момента се търси единствено конфронтация, а не обяснение или решение.

Не само децата и пуберите, а огромен  процент от възрастните не са в състояние рационално да обяснят поведението си. И понеже не сте АбсурТ, ето линк: http://www.apa.org/monitor/2012/02/conclusions.aspx

Здравейте момичета,

Някой може ли да даде малко повече инфо за основно училище "Азбуки"?

Напоследък се мъча да се ориентирам в дебрите на частното образование и чета, чета, но в главата ми става все по-голяма каша, така че ще имам нужда от помощ, то се е видяло

Какво търся в едно училище:
- Да се учи сериозно, но не чак да се смазва детето от учене и да няма сили за нищо друго
- Да няма парадиране с материалното положение на родителите, т.е. това да се контролира от учители, ръководство
- Да е в района на Младост, Изгрев, Изток, Дианабад (примерно "Ерих Кестнер" ми харесва много, но е чак в Люлин...)

Ще се радвам да ми дадете идеи и за други училища. Благодаря на всички отзовали се

Отказах се. На първо място думите ми са претълкувани и се вадят фрагменти извън контекста. На второ - виждам едно дълбоко укореняване в собствената опитност и въздигането й като безукорно безпогрешен критерий за правилност, без право на реплика. Така не става диалог. Движим се по различни писти, с различна скорост и не можем да застанем един срещу друг в консунсусна позиция.

Шарлот, вярвай повече на себе си, отколкото да търсиш патерица в психолога на училището! Ако има конкретен проблем и трябва консултация - ок. Но ей така да тръгва психологът да обследва не е редно. Най-малкото трябва да се знае с какви тестове и с каква цел обследва.
Ще ти дам един елементарен пример - в една и съща рисунка на човек, аз ще гледам доколко човешката фигура е развита като представа, а психологът ще ти направи цял разказ по картинка за душевното състояние на детето. А детето може да е бързало да надраска един човек, защото бърза да излезе да играе. Затова с голяма доза критичност трябва да се гледат и тълкуват някакви действия или бездействия на едно дете, дори това, което казва към момента.
Не, не става въпрос за вкореняване в собствената опитност. Написах съвсем съвестно, че обикновено ползват проективни тестове, а при тях е малко като в гледането на карти - каквото и да се падне, винаги можеш да направиш истоория, ако имаш повечко въображение и имаш името, пола и егенето. Когото и да вземеш, все ще му намериш патология или нещо да не му е съвсем наред, стига да си настроен да го търсиш или учителката е казала "Иван е разсеян нещо напоследък". Ми, разсеян е, може и цяла нощ да е играл или желано момиче да не му връзва.  Ние самите като възрастни сме влизали неведнъж в състояние да се самонавиваме, демек правим от мухата слон, а после се чудим на акъла си. И точно, когато се самонавиваме, ако се появи някой да ни донавие, тогава вече не слон, а динозавър става.