Кое му е гадното да кажеш по телефона "до утре" и да затвориш? 
- Публикувана: 18 юни 2017, 21:10 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2017, 15:16 ч.
Приключено приятелство
Кое му е гадното да кажеш по телефона "до утре" и да затвориш?
Всяко зло за добро. Сега поне вече няма да ти се изпича мозъка от тези дълги разговори.
Нали знаеш, че мобилните са вредни
Нали знаеш, че мобилните са вредни
Знам, знам. 
Явно си чувствително момиче, доста навътре ги приемаш нещата... но да си призная и аз съм така. Много трудно се откъсвам от хората, сантиментална съм и много страдам като с близък човек се отдалечим. Ноо с времето почвам да разбирам, че това е нещо нормално. Хората се променят постоянно и е нормално в отношенията с някого да има върхове и спадове, да се разпадат приятелства и да се градят нови. Разбира се всички дълготрайни приятелства и близки отношения са добре дошли... но досега в живота ми рано или късно винаги са се... "разпърдявали" (както казва един познат) нещата в един момент
Така е, доста съм чувствителна и все се опитвам да изкореня това свое качество или поне да го притъпя до степен, в която да не страдам всеки път , когато с близък човек се отдалечим. За щастие , не ми се случва често. Но когато се случи , го преживявам болезнено. Предполагам, че и аз ще успея да порасна малко и да не взимам толкова присърце всяко нещо. Благодаря за съветите и подкрепата! 
Малина.н, пишеш, че двете сте си споделяли проблемите, но у мен остана усещането, че приятелката ти по-често и по-обстойно е обсъждала своите, а твоите така, между другото, с две-три думи. Оставам с впечатлението, че основно ти си давала в тази връзка - разбиране, съобразяване, интерес.
Малина.н, пишеш, че двете сте си споделяли проблемите, но у мен остана усещането, че приятелката ти по-често и по-обстойно е обсъждала своите, а твоите така, между другото, с две-три думи. Оставам с впечатлението, че основно ти си давала в тази връзка - разбиране, съобразяване, интерес.
Мисля, че си останала с правилно впечатление.В началото на приятелството ни не беше така, но настъпи един момент, в който нещата зациклиха и останаха в това положение. В един момент просто ми омръзна основно аз да давам, а в замяна да не получавам почти...нищо.Защото аз винаги бях до нея, а когато аз имах нужда от приятелско рамо, тя все беше заета.
Последно се видяхме и говорихме на рождения й ден преди един месец.Не съм демонстрирала по никакъв начин недоволство или пренебрежение към нея.Но след като празникът мина, просто спрях повече да я търся.Няколко пъти се засичахме обаче си казвахме само ,,здравей-здрасти''. Преди две-три седмици се засякохме в магазина, поздравихме се и тя ме пита как съм.Отговорих, че съм добре и питах тя как е.Отвърна ми, че също е добре.След това се престорих, че бързам и си тръгнах.Държах се спокойно, не съм се фръцкала обидено
Преди този разрив в отношенията ни се опитах да поговоря с нея деликатно по тази тема, но общо взето, отношенията ни си останаха същите. Сега усещам, че аз излизам лошата.Защото след случая в магазина се видяхме още веднъж в квартала и този път само се поздравихме.Понякога ми става много мъчно.Но нито аз я търся, нито тя мен.